Ограниченията пред тръмпизацията на Европа

Влиянието на Доналд Тръмп върху европейската политика е факт, независимо дали се харесва на европейците или не. Завръщането му на власт прикова вниманието на европейските лидери, които се стремят да останат на страната на Америка с оглед на регионалната сигурност и трансатлантическата търговия, както и преобрази общественото мнение по отношение на въпроси като външна политика.

Песимизмът преобладава сред европейците, когато става дума за Тръмп 2.0. Това е един от изводите на мащабно ново проучване, проведено от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) в 11 държави - членки на ЕС, както и Великобритания, Швейцария и Украйна.

Негативизмът и провокиращия го скептицизъм към политиката на Тръмп обаче не предпазват Европа от вятъра на промяната във Вашингтон, или т.нар. разпространение на тръмпизацията.

Според данни за общественото мнение, публикувани днес, вече има измествания в Европа в три ключови области.

Първо и отчасти благодарение на Тръмп нагласите към перспективата за мир в Украйна се изостриха. Сега вариантът за споразумение, а не победа на Русия или Украйна се разглежда като най-вероятният изход от войната във всяка европейска страна, анкетирана от ECВП. Това важи дори за страни като Естония, където само преди шест месеца обществото беше обединено около тезата, че Украйна ще победи. Военният неуспех може да е една от причините за промяната, но и обещанието на Тръмп за мир в региона вероятно е друга.

Второ, прагматизмът на новия президент подтиква европейските граждани към по-практичен подход към външната политика, особено що се отнася до отношенията със САЩ. В много европейски региони днес преобладава мнението, че Вашингтон вече не е "съюзник" на ЕС. За мнозина, включително тези в традиционни трансатлантически крепости като Дания и Полша, старият съюзник отвъд Атлантическия океан сега е просто "необходим партньор". Това е забележителна промяна, която сочи към потенциално непоправим разпад на западния алианс.

Трето, и може би най-очевидно, е турбогоривото, с което Тръмп даде тласък на крайнодесните движения в Европа, и политиките в стил MAGA, които много партии се стремят да въведат в своите страни. Подкрепата на Илон Мъск към десни партии като германската "Алтернатива за Германия" легитимира някогашните маргинални движения и внуши на лидери като Алис Вайдел, че могат да надминат предишните си постижения на предстоящите избори. Въпреки че това може да не е достатъчно, за да ги докара на власт, популярността им нараства и резултатът може да бъде изместване на центъра вдясно, особено по въпроси като миграция, климатични промени или пол и семейство.

Има обаче граници, в които ефектът на Тръмп може да се разпростре.

Да вземем за пример войната в Украйна. Сега е широко разпространен възгледът, че ще има преговори, но това не означава непременно, че европейците сляпо ще подкрепят подхода на американския президент за сключване на сделка. В Естония, Великобритания, Полша, Дания, Германия и Португалия например много граждани виждат компромиса като най-вероятния изход от конфликта, но също вярват, че украинската победа би била най-добра за страната им и за световния мир.

Вярно е, че за Киев ще бъде много трудно да продължи да воюва, ако военната помощ от САЩ намалее, но фактът, че много европейци остават на страната на Украйна и се застъпват за стабилен и справедлив мир би бил утешителен за украинците.

Европейците вече разбират, че занапред ще е необходим прагматичен и делови подход в отношенията на ЕС със САЩ, в известен смисъл отразявайки начина, по който Тръмп гледа на същите тези отношения. Това е особено важно в контекста на задаващата се търговска война и заплахата от налагане на мита срещу ЕС. Ако митата станат факт, европейските лидери може да успеят да запазят обществена подкрепа, като се ориентират към потенциални компромиси: да се ангажират да купуват повече американско гориво или да се присъединят към САЩ в противодействия на икономическа заплаха от Китай.

Но този вариант ще бъде приемлив само ако лидерите твърдо защитават европейските ценности и непоклатимата позиция на гражданите по отношение на червени линии около демокрацията и човешките права. Докато прагматизмът е приемлив на световната сцена, циничното отношение и пагубните компромиси не са.

Също така няма гаранция, че европейската крайна десница ще пробие стъкления таван само поради това, че Тръмп се е завърнал и кръгът му от приближени се намесва. Непосредствено след изборната му победа наше проучване установи, че над една трета от тези, които подкрепят AfD в Германия и Национален сбор във Франция виждат завръщането му като негативно явление за страната им.

Ако администрацията на Тръмп инициира търговски конфликт с Европа или опустошително споразумение между Украйна и Русия, политическото сближаване с новия екип във Вашингтон може бързо да се превърне в пасив за хора като Марин Льо Пен, Герт Вилдерс, Джорджа Мелони и други от десницата. Засега просто се наслаждават на блясъка на медения месец.

"Тръмпизацията" на Европа е факт, но ефектите тепърва ще се определят. Проевропейците могат да спечелят както тази битка, така и нови възможности.

Лидерите на ЕС могат да припознаят и наложат прагматизъм във външната политика, да изяснят на избирателите залозите, свързани с различните видове мир в Украйна и със зависимостта на Европа от САЩ за сигурност, както и да се разграничат от крайната десница, трансформирайки политическия дебат.

Павел Зерка е старши изследовател и водещ анализатор на общественото мнение в Европейския съвет за външна политика (ЕСВП).