Защо няма пазарни мерки: няколко мнения за бойкота срещу веригите за храни
По примера на други балкански страни и в в България беше обявен национален бойкот срещу високите цени на храните - в четвъртък, 13 февруари. Това потребителско недоволство предизвика политически реакции и предложения за непазарни мерки - в парламента беше внесен законопроект за таван на надценките, лидерът на "ДПС - Ново начало" Делян Пеевски и президентът Румен Радев поискаха държавата да контролира цените. В крайна сметка Комисията за защита на конкуренцията съобщи, че ще проучва ръста на цените, но не можела да ги регулира. И това се случва, въпреки че експерти от години обясняват, че проблемът е в неработещите регулатори, които трябва да санкционират картелите и нелоялната конкуренция. Което изяснява и политическата битка за надмощие в тях. По този повод "Дневник" избра няколко мнения по темата, без претенции за изчерпателност, от социалните мрежи, БНР и "Свободна Европа".
Сдружения призовават за бойкот на хранителите магазини на 13 февруари
Любомир Аламанов, пиар експер, във фейсбук:
1. Това не е спонтанна "гражданска" инициатива;
2. Това е инициатива на политици, които се опитват за пореден път да излъжат хората;
3. Тези политици не се интересуват от хората, а се интересуват от политическите дивиденти, които могат да извлекат;
Търговските вериги отново са на прицел - политически и потребителски
4. Затова и призовават за подобна инициатива, защото експлоатират страха и гнева на хората, но ловко го насочват в неправилна посока;
5. "Цена" по дефиниция е сумата, която някой е готов да плати за стока и услуга и щом има такива цени, значи някой плаща за продуктите;
6. Всеки има право да не купува от някой магазин, защото не му харесват цените;
7. Веригите магазини са само 1/3 от общия оборот, т.е. всеки е свободен да купува от другите 2/3 от пазара;
8. Веригите магазини често имат по-ниски цени на много стоки, поради големия оборот, който реализират ("държавното" сваляне на цени в тях ще доведе до още повече фалити на малки магазинчета, но това явно са незначителни детайли за политиците);
9. Старата песен, че в българските магазини има стоки на по-високи цени от цените в Западна Европа, отново е политическа измама - никой не е длъжен да купува френска храна в България, може да купува българска храна в България;
Търговските вериги отново са обект на упражнение по стил, от което цените няма да паднат
10. Или може да отиде до Франция, да си купи френска храна, да я донесе в България, като спазва всички процедури за качеството, и да я изяде тук;
11. Веригите магазини бяха тези, които посрещнаха локдауна по ковид време и спасиха пазара на храна и основни стоки за бита;
12. Веригите магазини бяха тези, които осветлиха заплатите на работещите, плащат пълни осигуровки и като цяло направиха израза "касиерка в " нарицателно за добро заплащане на подобна позиция;
13. Веригите магазини бяха тези, които помогнаха на изключително много български производители да си подобрят качеството на производство, да получат нужните сертификати и да излязат на европейските пазари;
14. В повечето вериги магазини българските продукти са над половината (50%) от предлаганата продукция;
15. Политици нападат веригите, защото им е лесно, а и защото не искат да се знае, че те като политици не са направили нищо смислено за развитието на държавата;
16. Не искат да се знае, че трябва да се работи за увеличаване на доходите, а не за държавно ограничаване на цените на компаниите;
17. Не искат да се знае, че все още продължава странната българска практика най-богатите земевладелци да получават най-много субсидии, а не дребните зеленчукопроизводители;
18. Не искат да се знае, че нищо не направиха да повишат ефективността на институциите, за да може производителите на хранителни продукти да са по-сигурни и защитени, да не зависят от прекупвачи, да могат сами да се обединяват и да реализират продукцията си на повече "фермерски" или подобни пазари;
19. Най-лесно е да се върнем към комунизма - хлябът е евтин и то за всички, но няма нищо друго, а и хляб понякога няма, пък и не е много качествен;
20. С подобни инициативи искат да ни върнат към феодалното стопанство, където всеки сам да си прави хляб, мляко, зеленчуци, месо и т.н., докато нормалният свят говори за Изкуствен интелект и заселване на Марс;
21. После да не се чудите защо децата отново ще поискат да бягат и да не се връщат в България
И за финал: не работя за никоя верига магазини, изразявам лично мнение.
Ивайло Йорданов, маркетингов специалист, във фейсбук:
Големият проблем тук е че хипермаркетите слагат 60 до 90% надценка. Наш клиент производител го дава на 10 лв. кг, те пускат на 18 лв. и в договорите им забраняват да продават по-евтино където и да било. Ето ви го проблем номер едно.
Вторият проблем е точно "западното" . Цена за производител да влезе (напр. френски продукт ) е между 15 и 30% надценка.
Трето, "собствените им марки" - нелоялна практика се получава когато сложиш кашкавала за 18 лв. до този собствено производство на 11 лв. Защо за собственото им производство цената не е и тя с 80% надценка (задължителна надценка)?
Дългосрочно, да не говорим, че вкусът се възпитава и като масово се яде по-евтиното и по-некачественото се сещате какво става след 15-20 години.
Николай Вълканов, Сдружение за модерна търговия пред БНР:
Бойкот на големите търговски вериги е твърде крайна мярка. Може да създаде проблеми по цялата верига на доставки. Всеки потребител може да си направи елементарна справка. Има няколко сайта, които обобщават брошурите на отделните търговски вериги и съдържат информация за акциите и промоциите за години назад. От една такава проверка много лесно може да се види, че големите търговци предлагат най-конкурентните цени на пазара.
Директорът на Софийската стокова борса: За година захарта поевтиня с 25-28%
Спрямо февруари 2024 година в редица категории на съпоставими стоки не само, че няма увеличение, но при някои дори се наблюдава намаление. Винаги ще има стоки, при които се наблюдава колебание в цените. При хляба е върната ставката от 20% ДДС. Олиото е друга стока, която е поскъпнала. Причината е в рязкото увеличение на цената на слънчогледа през последните 6 месеца заради изключително лошата реколта в страните, които са основни производители. Тя е с 50% нагоре.
Разбирам, че хората са с изострена ценова чувствителност. Инфлацията през 2022 и 2023 година беше много сериозна. Сега значително се успокои. Нормално е всяко увеличение на конкретна стока да носи допълнително усещане за поскъпване.
Емил Георгиев, Федерация на потребителите, по БНР:
Оттук-оттам се чува, че нашият призив е популизъм. Ако се направи представително проучване, над 60-70% от потребителите ще приемат нашия призив. Нямаше как да останем безучастни към галопиращите цени.
Целта на бойкота е да се окаже натиск върху търговските вериги, Народното събрание, КЗК и КЗП, първа стъпка към съобразяване с интересите на българските потребители. В цялата суматоха около въвеждане на еврото търговските вериги започват да спекулират.
Въпросът не е само в цените. Качеството не е в полза на българския потребителит. Има двоен стандарт в качеството на идентични продукти у нас и в други страни. Бойкотът ще има и такъв ефект - да покажем, че не сме втора категория потребители.
Българският потребител е най-онеправданият в целия ЕС. Подлаган е на какви ли не издевателства. Опасвам се, че българският потребител е примирен.
Няма политизиране на протеста, но някои съзнателно се опитват да насочат удара срещу инициаторите на протеста.
Веригите правят непрекъснато промоция. Явно надценката им е много голяма. Таван на надценката може би е добро решение. На нашите фермери се налагат условия, които ги убиват.
"Свободна Европа":
БСП и "ДПС - Ново начало" искат държавен контрол върху цените на храните, но правителството на Росен Желязков и част от опозицията в лицето на ПП-ДБ не са съгласни. Вместо това те призовават за по-активна роля на регулаторните органи, за да се ограничи увеличението.
Така звучи обобщението на политическите реакции, след като граждански инициативи и потребителски организации призоваха за бойкот на търговските вериги заради високите цени на основни хранителни продукти.
| По данни на Националния статистически институт инфлацията в България за последните пет години е 34%, но цените на основните храни са се увеличили средно с 120%. |