Обръщаме се към новото редовно правителство с писмо, съдържащо подробна правна обосновка, в която юридическият екип на сдружението описа проблемите на измерването на замърсяването от трафика в София. В писмото показваме нарушенията на закона - пунктовете са разположени далеч от пътното платно и не са в най-замърсените райони на града, а като резултат наднорменото замърсяване с азотен диоксид остава скрито за официалния мониторинг. Тези пропуски блокират от години по-нататъшните потенциални решения за ограничаване на въздушното замърсяване и тежките здравни ефекти от него.

Поредица от правителства години наред не правят достатъчно за замърсяването на въздуха в градовете и точното му измерване. Надяваме се, че най-после ще се намери министър с воля, който ще обърне внимание на този проблем, който разболява и дори убива наши съграждани. А да започнем да измерваме правилно замърсяването на въздуха дори не е толкова сложно. Най-вече трябва решителност и професионализъм да се започне процесът, за да може всички свързани институции след това да имат данните и доводите да действат по програми за намаляване на реално съществуващото замърсяване. Заравянето на главата в пясъка не е решение и ни убива.

Азотният диоксид е един от водещите замърсители с обществена значимост в градска среда в световен мащаб, включително в редица европейски градове. Основен източник са автомобилите с двигатели с вътрешно горене. Въпреки че София е голям град с все по-затруднен трафик и един от най-обемните и стари автопаркове в Европа, българската столица години наред не отчита проблем с NO2.

Те са разположени неудачно и в противоречие с нормативните разпоредби - при това, по данни на самото министерство и неговите експерти - и доказано твърде отдалечено от пътните платна, както и на места, които вероятно не са подходящи за отчитане на трафика в столицата.

Част от проблемa с разположението на станциите е идентифициран и описан във вътрешен доклад в МОСВ, изготвен по поръчка на бивш министър. Въпреки това от администрацията не само не са взели мерки, но и скандално са укривали в продължителен период информацията от доклада от широката публика.

Можем да цитираме и шокиращ пример: в трите години, през които извършване независимите измервания, най-високите отчетени средногодишни стойности на азотен диоксид са на булевард "Александър Малинов" в непосредствена близост до автоматичната измервателна станция "Младост", но при спазване на изискването за отстояние на взимането на пробите на разстояние до 10 м от бордюр. Според официалните данни, АИС "Младост" е разположена на 65 м от най-близкия уличен бордюр. Съответно стойностите на NO при нея, потвърдени и с измерванията на "За Земята" и в непосредствена близост до станцията, са значително по-ниски и обикновено в норма.

Правилното и представително измерване на замърсяването на въздуха е основна предпоставка за предприемане на изискуемите по закон мерки за намаляване на замърсяването, както и за уведомяване на гражданите, така че те да предприемат съответните лични предпазни мерки. Освен ясното българско законодателство по темата (Наредба № 7 за оценка и управление качеството на атмосферния въздух), както и Директива 2008/50/ЕО относно качеството на атмосферния въздух на ЕС, съществува и задължителното тълкуване на приложимата правна уредба, дадено от Съда на Европейския съюз в Решение от 26 юни 2019 г., Craeynest и други, C-723/17.

В тълкуването на съда се казва, че "самото постигане на целта на Директива 2008/50 би било възпрепятствано, ако пунктовете за вземане на проби () не са били разположени съобразно с предвидените от нея критерии." Неправилното разположение на измервателните станции може да доведе до данни, които подценяват или прикриват реалното замърсяване на въздуха и могат да препятстват приемането на необходимите мерки за опазване на човешкото здраве и околната среда. Съдът отбелязва още, че "задължение на компетентните национални органи е да изберат местоположението на пунктовете за вземане на проби по такъв начин, че да сведат до минимум риска инцидентите, при които са превишени граничните стойности, да останат незабелязани".

Съгласно Наредба № 7, министърът на околната среда и водите е органът, който "разрешава оборудването на нови, закриването и преместването на съществуващи ПМ в рамките на Националната система за наблюдение и контрол", посочват от правния екип на "За Земята".

Призоваваме отново институциите да поемат вменената им по закон отговорност за адресирането на проблемите със замърсения въздух в България. Призоваваме и обществото, медиите и политиците да проследят процеса и да окажат натиск върху съответните органи, за да си свършат работата. Замърсеният въздух е една от водещите причини за преждевременна смъртност в световен мащаб, а българските големи градове, включително София, често са в неблагоприятната част на класацията по замърсен въздух в Европа.