България е пред икономически и политически ляв завой
У нас върви дълъг процес на отчуждение между обществото, от една страна, и политиците, от друга. Огромната част от хората имат живот, който не се влияе значително от политическия процес. И това е така, докато не се случи нещо, което да наруши спокойното всекидневие.
Такова нещо е спиране на тока за няколко дни, постоянен воден режим, недостъпно здравеопазване, неадекватно образование, постоянно повишаващи се цени на електричеството, телекомуникационните услуги и храните.
90-те години на миналия век бяха време на огромни трансформации, които дадоха на мнозина шанс за бързо развитие в най-различни сфери. Днес е времето на липсващите възможности и необходимостта от полагането на усилия в рамките на дълги години, за да се достигне съществен професионален успех.
Политически България не се води от мечта за това да постигне нещо- тя се води от страх, омраза и отвращение. Темата за справедливостта или за така наречената правосъдна реформа катастрофира. Не че мнозинството българи са се надявали, че нещо ще се промени.
| Подобна на липсващата борба с корупцията е и ситуацията с липсващата борба срещу картелните споразумения. В ситуация, в която Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не е активна по тази тема, бизнесът няма спирачка срещу увеличаване на цените. |
Изборът е между намаляване на цените и крадене на пазарен дял или увеличаване на цените - при този избор печелят всички участници на пазара и губят потребителите. Това е съчетано с изключително агресивни търговски практики в ущърб на клиентите.
Организаторите на бойкота срещу веригите за храни призоваха за нов такъв на 20 февруари
Затова се стигна до публичния конфликт между Комисията за защита на потребителите (КЗП) и индустрии като телекомуникационния сектор и компаниите, предоставящи бързи кредити.
През последните няколко години както Европейската централна банка, така и Федералният резерв на САЩ избраха да борят инфлацията с плавно увеличаване на основния лихвен процент. След спада на инфлацията лихвите спаднаха - този подход е известен на финансов жаргон с термина "меко кацане" за разлика от "твърдото кацане", което се постига с налагане на високи нива на основния лихвен процент, което предизвиква силни шокове в икономиката.
Какво направиха бизнесите както у нас, така и навсякъде по света? Те плавно увеличиха цените, за да запазят печалбите си, и увеличиха заплатите на служителите си. Внимателният преглед на финансовите резултати в различни сектори на българската икономика ще покаже ръст или запазване на печалбите при много компании.
Държавата обяви курс към умно регулиране на цените
Тук стои политическият проблем дали във време на инфлация тежестта е разпределена справедливо между бизнеса и потребителите, т.е. дали е правилно бизнесът да запазва и увеличава печалбите си, а потребителите да имат усещането, че обедняват.
През последните години периодично излиза темата за облагането на така наречените свръхпечалби. В проектобюджета, предложен от служебното правителство на Димитър Главчев, беше предложен подобен данък върху банките, който трябваше да донесе между 800 милиона лева и 1 милиард лева приход в бюджета.
Бившият омбудсман Мая Манолова поиска с подобен данък да бъдат обложени и телекоми, оръжейни търговци, застрахователни компании, фармацевтични компании и търговски вериги. При неработеща Комисия за защита на конкуренцията е логично да се появят искания за изземване на по-голяма част от печалбата, за да се компенсират потребителите за по-високите цени.
Засега подобно данъчно облагане не се е случило - с изключение на изземване на печалбата от държавните енергийни компании. Натискът обаче в тази посока ще се засилва, защото на политическото поле има огромен потенциал за лява популистка вълна.
Търговските вериги отново са на прицел - политически и потребителски
| А и управлявалите през последните години правителства не правят почти нищо за намаляване на разходите, но са много силни в увеличаването на заплатите в държавния сектор. Има и желание за по-големи капиталови разходи, но правителства и общините нямат капацитет да увеличат усвояването на тези средства. |
През последните няколко години българите виждат ръст в цените на имотите, цените на автомобилите, както и на храните, а и не само. Ръст на доходите има, но той не е разпределен равномерно и остава голяма част от обществото с вярното усещане, че с парите си могат да си позволят все по-малко.
Евентуалното приемане на еврото е още един фактор, който може да повлияе негативно и да доведе до ръст на инфлацията, ако държавата не вземе необходимите мерки. Примерът с Хърватия може да се повтори и у нас - там увеличението на храните дойде заради ръст на приходите от туризъм и политиката на някои търговски вериги.
Правилният начин за борба с картелите е чрез ефективна Комисия за защита на конкуренцията. Когато такава няма, в очите на обществеността много по-ефективни изглеждат мерки като таван на надценките и облагане на свръхпечалбите. Независимо от това, че и двете стъпки биха довели до по-малко инвестиции и по-високи цени.
Печалбата на търговските вериги е до 4%, обявиха от тяхното сдружение
Големите компании у нас, с много малки изключения, нямат и не желаят да имат участие в публичния дебат. Когато се появи негативно политическо решение, те основно разчитат на представителството на секторни или национални асоциации. Затова и днес те нямат необходимата публична репутация, за да участват успешно в спора за цените.
Сърцата и душите на хората не се печелят със скромни обещания.
| Евентуалната намеса на КЗК би дошла след дълго събиране на данни и анализи, а окончателното решение би отнело повече от година. Ако въобще има такова. |
България е пред икономически и политически ляв завой. Вместо да говорим за икономически ръст, инвестиции в изкуствен интелект и нови технологии, модерно образование и здравеопазване, се говори за наказване на бизнеса и увеличаване ролята на държавата.
За съжаление и от страна на бизнеса, и от страна на държавата няма невинни.
