България е пред икономически и политически ляв завой

България е пред икономически и политически ляв завой

Вместо да говорим за икономически ръст, инвестиции в изкуствен интелект и нови технологии, модерно образование и здравеопазване, се говори за наказване на бизнеса и увеличаване ролята на държавата
Изправи се БГ
Вместо да говорим за икономически ръст, инвестиции в изкуствен интелект и нови технологии, модерно образование и здравеопазване, се говори за наказване на бизнеса и увеличаване ролята на държавата
У нас върви дълъг процес на отчуждение между обществото, от една страна, и политиците, от друга. Огромната част от хората имат живот, който не се влияе значително от политическия процес. И това е така, докато не се случи нещо, което да наруши спокойното всекидневие.
Такова нещо е спиране на тока за няколко дни, постоянен воден режим, недостъпно здравеопазване, неадекватно образование, постоянно повишаващи се цени на електричеството, телекомуникационните услуги и храните.
90-те години на миналия век бяха време на огромни трансформации, които дадоха на мнозина шанс за бързо развитие в най-различни сфери. Днес е времето на липсващите възможности и необходимостта от полагането на усилия в рамките на дълги години, за да се достигне съществен професионален успех.
Политически България не се води от мечта за това да постигне нещо- тя се води от страх, омраза и отвращение. Темата за справедливостта или за така наречената правосъдна реформа катастрофира. Не че мнозинството българи са се надявали, че нещо ще се промени.
Подобна на липсващата борба с корупцията е и ситуацията с липсващата борба срещу картелните споразумения. В ситуация, в която Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не е активна по тази тема, бизнесът няма спирачка срещу увеличаване на цените.
Изборът е между намаляване на цените и крадене на пазарен дял или увеличаване на цените - при този избор печелят всички участници на пазара и губят потребителите. Това е съчетано с изключително агресивни търговски практики в ущърб на клиентите.
Затова се стигна до публичния конфликт между Комисията за защита на потребителите (КЗП) и индустрии като телекомуникационния сектор и компаниите, предоставящи бързи кредити.
През последните няколко години както Европейската централна банка, така и Федералният резерв на САЩ избраха да борят инфлацията с плавно увеличаване на основния лихвен процент. След спада на инфлацията лихвите спаднаха - този подход е известен на финансов жаргон с термина "меко кацане" за разлика от "твърдото кацане", което се постига с налагане на високи нива на основния лихвен процент, което предизвиква силни шокове в икономиката.
Какво направиха бизнесите както у нас, така и навсякъде по света? Те плавно увеличиха цените, за да запазят печалбите си, и увеличиха заплатите на служителите си. Внимателният преглед на финансовите резултати в различни сектори на българската икономика ще покаже ръст или запазване на печалбите при много компании.
Тук стои политическият проблем дали във време на инфлация тежестта е разпределена справедливо между бизнеса и потребителите, т.е. дали е правилно бизнесът да запазва и увеличава печалбите си, а потребителите да имат усещането, че обедняват.
През последните години периодично излиза темата за облагането на така наречените свръхпечалби. В проектобюджета, предложен от служебното правителство на Димитър Главчев, беше предложен подобен данък върху банките, който трябваше да донесе между 800 милиона лева и 1 милиард лева приход в бюджета.
Бившият омбудсман Мая Манолова поиска с подобен данък да бъдат обложени и телекоми, оръжейни търговци, застрахователни компании, фармацевтични компании и търговски вериги. При неработеща Комисия за защита на конкуренцията е логично да се появят искания за изземване на по-голяма част от печалбата, за да се компенсират потребителите за по-високите цени.
Засега подобно данъчно облагане не се е случило - с изключение на изземване на печалбата от държавните енергийни компании. Натискът обаче в тази посока ще се засилва, защото на политическото поле има огромен потенциал за лява популистка вълна.
А и управлявалите през последните години правителства не правят почти нищо за намаляване на разходите, но са много силни в увеличаването на заплатите в държавния сектор. Има и желание за по-големи капиталови разходи, но правителства и общините нямат капацитет да увеличат усвояването на тези средства.
През последните няколко години българите виждат ръст в цените на имотите, цените на автомобилите, както и на храните, а и не само. Ръст на доходите има, но той не е разпределен равномерно и остава голяма част от обществото с вярното усещане, че с парите си могат да си позволят все по-малко.
Евентуалното приемане на еврото е още един фактор, който може да повлияе негативно и да доведе до ръст на инфлацията, ако държавата не вземе необходимите мерки. Примерът с Хърватия може да се повтори и у нас - там увеличението на храните дойде заради ръст на приходите от туризъм и политиката на някои търговски вериги.
Правилният начин за борба с картелите е чрез ефективна Комисия за защита на конкуренцията. Когато такава няма, в очите на обществеността много по-ефективни изглеждат мерки като таван на надценките и облагане на свръхпечалбите. Независимо от това, че и двете стъпки биха довели до по-малко инвестиции и по-високи цени.
Големите компании у нас, с много малки изключения, нямат и не желаят да имат участие в публичния дебат. Когато се появи негативно политическо решение, те основно разчитат на представителството на секторни или национални асоциации. Затова и днес те нямат необходимата публична репутация, за да участват успешно в спора за цените.
Сърцата и душите на хората не се печелят със скромни обещания.
Евентуалната намеса на КЗК би дошла след дълго събиране на данни и анализи, а окончателното решение би отнело повече от година. Ако въобще има такова.
България е пред икономически и политически ляв завой. Вместо да говорим за икономически ръст, инвестиции в изкуствен интелект и нови технологии, модерно образование и здравеопазване, се говори за наказване на бизнеса и увеличаване ролята на държавата.
За съжаление и от страна на бизнеса, и от страна на държавата няма невинни.

Завършил унгарска филология и мениджмънт в Софийския университет “Свети Климент Охридски”, има магистърска степен по бизнес администрация от Университета в Маастрихт. Работил е като журналист в предаването “Плюс-Минус” на БНТ, както и във вестник “Банкеръ”и сайта mediapool.bg. След 9 години работа като журналист заема различни позиции в компании, отговаряйки за комуникации, маркетинг и връзки с държавни институции в БТК, Евромаркет груп, ЧЕЗ България и Глобул/Теленор. В последните години работи като консултант. Автор на книгата Reputation strategy