Проблемът е, че за младите хора употребата на наркотици е все по-приемлива

Филип Гунев, бивш зам.-министър на вътрешните работи, експерт по въпросите на престъпността, говори по БНР по повод консултативния съвет за национална сигурност, свикан от президента по повод разпространението на наркотици сред децата.

Не очаквам някакви особени резултати, тъй като тези политики са доста сложни, доста скъпи и дългосрочни. И за съжаление, дори на европейско ниво от години не могат да намерят точната формула за преодоляване на проблема. Даже обратното - въпреки всички политики проблемът в Западна Европа и САЩ не намалява, а продължава да се разраства.

Голямата част на наркотиците, или много по-голямата част, въобще не се консумира чрез вейпове. Нарастващ проблем са различните метаамфетамини и най-различни химически съединения, които всекидневно се изобретяват и се предлагат под формата на хапчета. Забраната на един метод за консумиране просто отмества проблема в друга посока, защото явно има проблеми с обществената нагласа сред младите, които намират употребата на наркотици за все по-приемлива.

В Европа и в България нещата са разделени с две посоки. Едната е да се подпомага работата на полицията, но полицията трудно мога да се справи с престъпниците, които са винаги една крачка напред, измисляйки нови и нови химични съединения, които не са забранени. И затова през цялото време се налага на европейско ниво химици да анализират най-новите постъпващи и предлагащи химични съединения, за да могат да ги забраняват.

На първа линия са българските митничари, защото голяма част от вноса идва от чужбина. Там все още няма достатъчно оборудване, по различни пристанища тепърва се слагат нужните скенери, на Капитан Андреево, на други големи гранични пунктове все още няма достатъчно количество скенери да се сканират все по-голям брой камиони. Също така голям част от вноса, разпространението става чрез пощи, чрез куриерски служби. Трябва да се инвестира много в контрол, в сътрудничество с полицията, с митниците, за да могат по-ефективно да се пресичат продажбата и разпространението.

Като се приема бюджетът, да се обърне внимание колко средства се отделят за това, защото България разчита на европейски средства. А ако погледнем националната ни стратегия, където има заложени 6 милиона лева за борба с наркотици, а знаем в същото време от различни анализи, че пазарът на наркотици в България е около 400 милиона, виждаме, че държавата, за съжаление, инвестира доста по-малко от това, което наркоразпространителите в този бизнес. И за това мисля, че бюджетът е важен момент, в който трябва да се потърсят възможности точно такива пробойни, поне по линия на превенцията, на разпространението и на вноса да видим какво може да се направи.

А другата голяма питанка е как да предотвратим, как да накараме младите да стигматизират повече употребата на наркотици, да взимат по-малко, да го намират това за неприемливо. Така наречената превенция. И там вече мисля, че за съжаление, нямаме правилни отговори дори и на европейско ниво. Какви са точно тези превенционни мерки? Има ли смисъл от разни кампании, които се правят? Как точно да работим с най-рисковите групи? Там се харчат огромни пари без особено ясен ефект. Основно в Европа, в България не се харчат толкова - такива кампании са много епизодични.

И затова една такава дискусия - дали при президента или в парламента - едва ли ще роди нещо, тъй като то не е родено даже и в страните, които инвестират десетократно повече от нас.

Добрите практики, за съжаление, са много скъпи. Това е индивидуална работа с потребители, които наистина са рискови. И там се търсят индивидуални психологически сесии, помощи, да го държиш за ръка, като го откачиш от по-страшните наркотици. Има различни кампании, които се провеждат. Но ефектът от тези кампании да се предотврати употребата на наркотици едва ли на някого е ясен.

Ако имаме една ситуация в България или въобще в част от Източна Европа, където имаме едно по-консервативно общество, където тази употреба е стигматизирана, където се смята неморално или против религиозни или морални принципи да се употребяват наркотици, това е доста по-силно. И може би това ни опазва през годините, отколкото този консерватизъм в обществото, отколкото някакви кампании, които не е ясно какви по-точна послания изпращат, освен че част на наркотиците могат да доведат до сериозни зависимости, до смърт и т.н. Но има разяснителни кампании, които според мен трябва да са все по-важни, тъй като голяма част от наркотиците се променят, родителите не познават проблемите.

В САЩ през последните няколко месеца започнаха да се излизат все по-тревожни сигнали от ефекта от легализирането на марихуаната в много щати, тъй като тя се примесва с много повече химия, става все по-силна. Много сериозни здравословни проблеми, нарастващ брой здравословни проблеми от тези все по-силни форми на марихуана, на канабис започват да се появяват.

Родителите все още не са запознати с рисковете и за съжаление, образователната система не предлага нищо в посока на това да образова родителите - на родителски срещи за тези проблеми не се говори, очаква се родителите да се самообразоват. Децата в същото време, много епизодично, тук-там с някакви кампании нещо се прави, не е част от образователния процес и се прави по скучен начин.

Самите учители трябва първо да бъдат обучени, да се разработят съответни програми и да се предлагат по начини, по кои децата го възприемат, и то от все по-ранна възраст, както видяхме от изследванията, тази долна граница пада. Трябва да се търси конкретна работа с тях и наблюдения от различните институции. Но това, което се вижда от светлия пример на Америка, където има тази огромен фокус на това всички да бъдат оставени в затвора, е, че това просто генерира допълнителен проблем, тъй като там шансът да го реформираш този млад човек е почти нулев. Може да се търси по-голяма наказуемост, но ако не се работи сериозно и в училищата, и превенцията, и да се намали търсенето сред младите, и да се образоват младите родители за рисковете, това ще остави благоприятна среда за тях да продължат да разпространяват.

За забраната на вейповете съм убеден, че това ще измести проблема. Краткосрочно може да реши нещо, но няма да го реши дългосрочно. Самият факт, че тютюнопушенето и алкохолът за българското общество са много по-приемливи, но по същество те не са по-различни... Целта е една и съща - младият човек да си вкара някаква химия в главата, която да го накара да се почувства по-добре. Почват с алкохол и с вейпове, и с цигари. Следващата стъпка са наркотиците. Крайната цел е една и съща. Първите две се смятат за обществено приемливи, третата не. Но в крайна сметка всичките са вредни в различна степен, но вредни за младите хора.