Знам какво (не) направихте миналата есен: ЕС не е анулирал изборите в Румъния

Знам какво (не) направихте миналата есен: ЕС не е анулирал изборите в Румъния

Фокусът на европейското законодателство е върху безпрецедентния капацитет на технологичните платформи драстично да усилват и ускоряват разпространението на информация чрез алгоритми.
Фокусът на европейското законодателство е върху безпрецедентния капацитет на технологичните платформи драстично да усилват и ускоряват разпространението на информация чрез алгоритми.
Анализът е препубликуван от Factcheck.bg - платформа за проверка на фактите, създадена по инициатива на Асоциацията на европейските журналисти - България. Публикацията е от 30 януари, но темата стана много актуална след изказването на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс на конференцията в Мюнхен преди дни.
Вероятно никоя българска, пък и световна медия, нямаше да обърне толкова внимание на едно интервю, дадено от бивш еврокомисар за френска медия в началото на годината. Обаче когато Илън Мъск нарече някого "тиранинът на Европа", всички наострят уши и клавиатури.
Публикации в български онлайн медии и профили в социалните мрежи разпространиха невярното твърдение, че бившият френски еврокомисар Тиери Бретон е "признал" как ЕС е анулирал изборите в Румъния и е готов да направи същото и в Германия.
Подвеждащото твърдение е цитирано и от социолога Кънчо Стойчев в ефира на БНТ.

Как започва всичко

Първоизточник на новината изглежда е акаунтът в "Х" Visegrad24, който на 11 януари 2025 г. публикува 19-секунден откъс от интервю на Тиери Бретон за френската медия RMC от 9 януари. Видеото е придружено с анонса "Бившият еврокомисар Тиери Бретон казва, че ЕС има механизми да анулира потенциална изборна победа на АзГ." ("Алтернатива за Германия", б.а.).
В откъса Бретон казва:
"Нека да изчакаме и да видим какво ще се случи. Нека запазим хладнокръвие и да прилагаме нашите закони в Европа, когато има риск да бъдат заобиколени и когато е възможно, ако не се прилагат, това да доведе до намеса. Направихме го в Румъния и очевидно ще трябва да го направим, ако необходимо, и в Германия".
Както се вижда, нищо в думите на Бретон не дава основание да се изведе твърдението, че "ЕС има механизми да анулира потенциална изборна победа на АзГ.", както прави Visegrad24. Прави впечатление, че в онлайн медии и социални мрежи, включително в България, масово се разпространява точно същата комбинация - точният цитат от откъса, заедно с добавения от Visegrad24 коментар. Така, парадоксално, оригиналното съдържание легитимира невярното твърдение, явява се негово доказателство.
Акаунтът Visegrad24 не е случаен. Създаден е през 2020 г. и бързо набира популярност в контекста на пандемията от COVID-19 и началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна. Според разследване на полски и унгарски журналисти Visegrad24 е получил финансиране от полското правителство чрез неправителствената организация Action-Life Foundation. На сайта на фондацията няма публично обявени имена, нито директна връзка с Visegrad24. Впоследствие е създаден и едноименен уебсайт, а брандът вече се титулува "медийна и новинарска група".
Създателят на акаунта Стефан Топмсън разказва, че целта му е била да промотира "центристки, дясноцентристки и консервативни ценности", както и да се бори с чуждата пропаганда от Русия, Китай и Иран. Казва още, че е работил заедно с брат си и приятеля си Адам - според журналистическо разследване на полски медии става дума за Адам Стажински, известен с работата си за ултраконсервативни медии и кампании. В интервю от август 2024 г. Стефан Томпсън твърди, че групата се занимава в разследваща журналистика и има хора под прикритие в различни държави и организации.
Постът на Visegrad24 обаче става действително популярен, след като само няколко часа по-късно е споделен от Илън Мъск с коментар "Тиранинът на Европа".
Тиери Бретон отговаря на Мъск: "Тиранинът на Европа? Уау! Но не: ЕС няма механизъм да анулира избори където и да било в ЕС. Изобщо не. Казаното във видеото се отнася само до прилагането на ЗАЦУ и задължението за модерация. Изгубени в превода или поредна фалшива новина?" (ЗАЦУ - Законодателен акт за цифровите услуги, б.а.).
Принос за популяризирането на подвеждащото твърдение има и лидерът на партия "Национален сбор" Жордан Бардела, който е и председател на групата "Патриоти за Европа" в Европейския парламент. Във видео в профила си в "Х" Бардела невярно твърди още, че ЕС иска да забрани платформата на Мъск.

Какво всъщност казва Бретон

Парадоксално, но повод за изказването на Бретон е самият Илън Мъск. Контекстът - активната подкрепа на Мъск за "Алтернатива за Германия" чрез неговата платформа "Х". Подкрепа, която самият Бретон преди това определя като "намеса" във вътрешната политика на Германия.
В интервюто за френската медия Тиери Бретон казва, че като гражданин Мъск "има право да мисли и говори каквото иска, дори и да го прави по шокиращ начин". Но дори и да е собственик на платформата "Х", когато става дума за Европа, трябва да следва европейските правила. "Сигурен съм, че ще вземем всички мерки, за да гарантираме спазване на закона. Ако не се спазва, има глоби и възможност за забрана". В този контекст идва и цитираният откъс: "Нека да изчакаме и да видим какво ще се случи. Нека запазим хладнокръвие и да прилагаме нашите закони в Европа, когато има риск да бъдат заобиколени и когато е възможно, ако не се прилагат, това да доведе до намеса. Направихме го в Румъния и очевидно ще трябва да го направим, ако необходимо, и в Германия".
От контекста става ясно, че бившият еврокомисар говори за прилагането на Законодателния акт за цифровите услуги (ЗАЦУ), който регулира работата на големите онлайн платформи. Тиери Бретон обича да изтъква важността на ЗАЦУ и ролята си за приемането му. В интервюто казва "това не е законът на Тиери Бретон, макар че моят екип го написа".
Фокусът на европейското законодателство е върху безпрецедентния капацитет на технологичните платформи драстично да усилват и ускоряват разпространението на информация чрез алгоритми, обяснява Бретон в друго интервю от 19 януари 2025 г.
"Нашите закони не се отнасят до цензура или анулиране на избори в Европа. Единствената санкция, ако дадена платформа не изпълни задълженията си, е финансова санкция до 6% от приходите на платформата, което може да бъде значително".
"Не става дума за регулиране на речта, а за регулиране на способността за масирано усилване на информацията".
По силата на ЗАЦУ през декември 2023 г. Европейската комисия започна официално производство срещу "Х". По това време европейски комисар по вътрешния пазар беше именно Тиери Бретон. Обект на проверка е дали платформата спазва задълженията си за противодействието на разпространението на незаконно съдържание в ЕС, ефективността на мерките срещу манипулирането на информация в платформата, по-специално т.нар. "бележки на общността", мерките за увеличаване на прозрачността, конкретно предоставянето на достъп на изследователите до публично достъпните данни на "Х" и недостатъци в хранилището на реклами, както и предполагаем измамен дизайн на потребителския интерфейс във връзка с т.нар. сини чекове.
Тогава Бретон коментира, че с новия закон "времето на големите онлайн платформи, които се държат сякаш са "твърде големи, за да им пука", е приключило. Сега имаме ясни правила, предварителни задължения, силен надзор, бързо прилагане и възпиращи санкции и ще използваме пълноценно нашия инструментариум, за да защитим нашите граждани и демокрации".
На 17 януари 2025 г. Комисията предприе допълнителни мерки по разследването, като изиска от "Х" да предостави вътрешна документация относно своите системи за препоръчване и достъп до някои от търговските API на "Х". Целта е да се установят фактите около модерирането на съдържанието и виралността на акаунтите, съобщава ЕК.
Извън официалните процедури, Бретон неколкократно влиза в персонални сблъсъци с Мъск. По повод намерението на Мъск да излъчи на живо в платформата си интервю с Доналд Тръмп, през август миналата година Бретон публикува в профила си в "Х" официално писмо в качеството си на еврокомисар до милиардера. Писмото с преднамерено остър тон предупреждава Мъск да спазва европейските закони и да не забравя, че тече проверка на платформата му от ЕК. Проблемът е, че писмото не е съгласувано с председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, пише "Политико", като се позовава на говорител на Комисията. Изданието цитира неназован представител на институциите, според когото "прилагането на ЗАЦУ е твърде важно, за да бъде злоупотребявано с него от жаден за внимание политик, който търси следващото си високо назначение".

Германският фактор

През декември Тиери Бретон, вече бивш еврокомисар, остро критикува подкрепата на Мъск за "Алтернатива за Германия": "Няколко седмици преди следващите избори в Германия и по време на отвратителната атака в Магдебург, @elonmusk - най-влиятелният човек в света на X и потенциален член на бъдещата администрация на САЩ - открито подкрепя крайнодясната партия АзГ. Не е ли това самото определение за чужда намеса? Трябва да сложим край на "двойните стандарти" и да приложим ЗАЦУ в Европа."
В началото на годината Мъск обявява, че на 9 януари ще интервюира на живо лидерката на "Алтернатива за Германия" Алис Вайдел. Това е и контекстът, в който Бретон дава интервюто за RMC (точно на 9 януари), от което е взет цитираният по подвеждащ начин откъс.

Какво се случи в Румъния и може ли да се повтори в Германия

На 6 декември 2024 г. румънският конституционен съд реши да анулира изборите, като се позова на разузнавателна информация, разсекретена на 4 декември 2024 г. Според съда информацията е разкрила нарушения на изборния процес, осъществени чрез непрозрачно използване на цифрови технологии и изкуствен интелект, както и чрез финансирането на предизборната кампания от недекларирани източници, включително онлайн.
Колко сериозно може да бъде подкопано доверието в изборния процес и колко е трудно справянето с новите технологични инструменти за влияние върху изборите става ясно от доклад на Венецианската комисия към Съвета на Европа по повод случая в Румъния, публикуван на 27 януари 2025 г. Експертите изрично заявяват, че макар да са получили запитване конкретно по повод Румъния, няма да анализират самото решение на румънския конституционен съд, нито фактите по случая, а ще се изкажат принципно. Докладът предупреждава, че анулирането на избори трябва да се прилага само в изключителни обстоятелства. Експертите обръщат внимание, че доказването на закононарушения в провеждането на кампаниите онлайн и чрез социалните медии е особено трудно. Такива решения, пише в доклада, трябва точно да назовават нарушенията и доказателствата, и не трябва да се основават единствено на класифицирана разузнавателна информация.
Друга последица от румънските избори е, че на 17 декември 2024 г. Европейската комисия откри официално производство срещу ТикТок, за предполагаемо нарушение на Закона за цифровите услуги (DSA) в контекста на президентските избори в Румъния на 24 ноември. Конкретните нарушения, които ще бъдат проверявани, са две: възможно използване на алгоритмите за препоръчване за координирана неавтентична манипулация или автоматизирано използване на услугата, както и правилата на ТикТок за политически реклами и платено политическо съдържание.
Нито едната от двете последици няма връзка с Тиери Бретон - той нито има роля в решението на румънския конституционен съд, нито е член на Европейската комисия. Нито едната от двете последици не може да бъде доказателство, че европейските институции имат механизъм да анулират избори в държавите членки. Нито едната от двете последици няма директно отражение върху предстоящите избори в Германия.
Но и двете са ясен знак за мащаба на предизвикателството, пред което са изправени германските избиратели и институции. Още миналата есен германското вътрешно разузнаване е сформирало работна група, която да пресича опитите за влияние на която и да е чужда държава върху германските избори.

Доктор по журналистика и преподавател по международна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“. Има три публикувани книги и множество научни статии. Изследователските ѝ интереси са насочени към Европейския съюз, международната политика и дезинформацията. Ралица Ковачева има дългогодишен журналистически опит. Работила е като журналистка в БНТ, радио „ФМ Плюс“, публикувала е в различни онлайн медии и е сред създателите на телевизиите RE:TV и BiT.