Възможно ли е да имаш достъп до лечение, ако те диагностицират с тежко заболяване месец преди да си навършил 18 години, но да ти го откажат, ако току що си станал пълнолетен?

А възможно ли е да имаш досътъп до лечение, ако си дете и диагнозата ти фигурира в специален списък, но да нямаш достъп, ако болестта ти липсва в този списък?

В България е възможно. Дори е рутина от десетилетия. Сега има шанс едно съдебно дело да принуди Народното събрание и Министерството на здравеопазването (МЗ) да променят нормативните текстове, които регламентират това различно третиране на пациентите.

Българското здравно законодателство от десетилетия поставя възрастови органичения за заплащане на даден вид лечение с публични средства - независимо дали е клинична пътека, лекарство или медицинско изделие.

Доскоро тези ограничения бяха толкова драстични, че водеха до прекратяване на лечението на деца, които в хода на заболяването си навършваха пълнолетие.

През пролетта на 2024 г., след дългогодишни сигнали на пациентски организации и специалисти, основно детски лекари, бяха направени законови промени. Те позволиха продължаването на скъпоструващо лечение, започнато преди навършване на 18-годишна възраст. Ограниченията за хората, които биват диагностицирани след пълнолетие, обаче останаха.

Това мотивира активистите от сдружението "Общност Мостове" да подадат жалба до Комисията за защита от дискриминация (КЗД). В нея се твърди, че законът в България дискриминира пациенти по признаците "възраст" и "увреждане".

Сдружението оспорва определени разпоредби на Наредба №2 от 27 март 2019 г. на МЗ и член 82, алинея 3 от Закона за здравето (ЗЗ), които ограничават заплащането с публични средства на лекарствени продукти, медицински изделия и медицински храни за пълнолетни.

Заложеното в закона ограничение няма медицинска или икономическа обосновка, а се прилага автоматично на базата на възраст и увреждане. Според мотивите в жалбата тези текстове водят до неравно третиране на лица с еднаква здравна нужда, но различна възраст, което противоречи на международни и национални правни актове.

В мотивите на решението са цитирани редица международни актове, по които България е страна, Законът за защита от дискриминация, решения на Конституционния съд и Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Заключението на Комисията за защита от дискриминацията е, че когато дадено ограничение е въведено "автоматизирано", без да се отчитат индивидуалните особености и нужди на пациентите и без критерии, основани на медицински доказателства, това води до неравно третиране.

Накрая комисията препоръчва на Народното събрание и министъра на здравеопазването да приведат законодателството във вид, който не допуска дискриминация.

Решението на КЗД е важно на първо място за пациентите, които директно са засегнати от атакуваните ограничителни норми, но може да се окаже мотивиращо и за други групи пациенти, които търпят ограничения без ясни медицински критерии.

Пътят към преодоляване на неравното третиране обаче далеч не е извървян. Министерството на здравеопазването и парламентът обжалват решението на КЗД пред Административния съд в София-град (АССГ). Последна дума ще има Върховният администартивен съд (ВАС).

Дори делото да завърши с решение в полза на на "Общност Мостове", това означава, че здравното министерство и парламентът тепърва ще трябва да променят закона и наредбата в съответствие с решението на съда.