Боговете и робите се сменят. Сега има нови богове – технологичните

"Дневник" публикува есенцията от участието на Георги Гочев - експерт по антична и съвременна литература, антична икономическа и политическа теория и съвременната обществена среда - в предаването "Денят с Веселин Дремджиев" на 21 февруари. Заглавието е на "Дневник".

От края на 18-и век Европа, светът изобщо, живее в един много голям социален експеримент и се опитва да живее без две неща. Първото са боговете - разбирайте тези, които се изтъкват като преки родственици на боговете - това са кралете, кралиците, царете и т.н.

Как да живеем без богове и как да живеем на принципа, че всички хора са равни, т.е. да живеем без роби?

Америка е плод на тази голяма революция, която настъпва в края на 18-и век - как да живеем без богове и как да живеем без роби. Това е Америка. Америка е политическият конструкт, който следва от тази голяма революция. Франция е също такъв конструкт.

В началото до към средата на 20-и век американската култура някак си намира решение на този парадокс: как да живеем без богове и как да живеем без роби. Можем да живеем без богове, като създадем богове от филмовите актьори, спортистите, от популярните лица, които ни създават някаква действителност на живот, към която ние се стремим. Това правят боговете - боговете създават свят, реалност, по която ние искаме да живеем.

Американската култура измисля това като някак си изтъква на преден план спортистите и актьорите през Холивуд, които създават действителност, в която ни искаме да живеем.

От друга страна, американската култура се отваря в началото на 20-и в. към мигрантите и осигурява работна ръка, която решава проблема с това как да имаме хора, които да работят за нас, без да бъдат роби. Така че имате в лицето на мигрантите, на емигрантите от цяла Европа, от други места, имате роби, които обаче не са роби. В лицето на актьорите и спортистите имате богове, които не са богове.

Тук е важен и Холивуд, тъй като не може да имате богове без митология. Това, което Холивуд прави, е, че произвежда митология, в която американският живот се представя като една желана действителност и се обяснява като желана действителност - американската мечта. Когато има богове, има и мечта.

И това, което сега се случва, е, че боговете и робите се сменят, сменят се фигурите, които вече са богове и роби.

Боговете вече не са актьорите и спортистите, които между другото застанаха масово на страната на демократите. Холивуд вече не е важен. В някакъв смисъл беше много символично това, че пожарът в Лос Анджелис, който засегна и Холивуд, изгори къщите на предишните богове. Случи се точно в този момент, в който Тръмп се появи на сцената, и Мъск.

Сега има нови богове и това са технологичните богове. Това са хората, които създават днес световете и действителностите, в които ние живеем. Тези хора бяха строени на инагурацията на Тръмп и може би най-важният, най-богатият от тях е човекът, който на практика управлява в момента Америка - това е Илон Мъск.

Това са новите богове. Това са тези технологични гурута, които създават действителност. Това правят боговете - боговете създават действителност.

Що се отнася до робите, Тръмп води тази политика, разбира се, защото има разни неща и в неговата биография - някакви комплекси, вероятно, както и в биографията на Мъск. Обаче мигрантите стават ненужни. Стават ненужни, защото вече имат технологии, които могат да ги заместят. Тоест вие имате вече нова категория хора, които... не, те не са и хора - това са технологии, които ще работят и ще изпълняват всички наши заповеди.

Имате нови богове. Това е това огромна промяна, която в момента се случва пред очите ни. Навсякъде изкуственият интелект се обещава като нещо, което ще промени напълно начина, по който функционира нашият труд.

Защо Тръмп е толкова изкусителен? По различни причини. Според мен Тръмп не е човекът, който създаде цялата тая гнусна действителност. Той е нейно произведение. Тръмп е точно това - един герой, създаден от социалните мрежи, създаден от света, в който ти можеш да бъдеш абсолютно какъвто си поискаш, с измислена биография, да не спазваш никакви морални принципи, да не се отнасяш с никакво уважение към нищо, което съществува, защото действителността е виртуална. Тръмп е един виртуален герой, който може да ликвидира напълно историята на всяко нещо, да унищожи човешки връзки, да изхвърли огромни групи хора.

Този образ с корона не е случаен - това са новите богове. Хората, които владеят виртуалната действителност, в която ти можеш да бъдеш всякакъв.

Има нещо много интересно - динамиката между Тръмп, от една страна, и Зеленски, от друга. Ако ги погледнете по-отстрани, те и двамата са актьори и са плод на риалити програмите. Зеленски, за разлика от Тръмп, доказва съществуването си като лидер през добродетели, а Тръмп доказва съществуването си като лидер през пороци. Това е огромна разлика.

Единият се доказва със смелост, храброст, търпение, а другият се доказва, като заобикаля всички морални норми и правила и казва: Това няма никакво значение. Няма никакво значение моралът, няма никакво значение дали си измамник, няма никакво значение с колко жени къде си спал, какво правиш - няма никакво значение. Значение има моето его.

Зеленски има не по-малко его от това на Тръмп, но това его беше доказано с добродетели. И проектът на Европа, това в което Европа може да се докаже, в което Европа има сила... Между другото трябва да спрем да говорим колко слаба е Европа. Това е някакъв много глупав разказ, който обаче като чувате и българските политици, включително от моята партия, как говорят за това: "Европа е слаба и сега трябва да знаем да се стегнем". Абе, извинявайте, но това са глупости.

Силата на Европа е, че може да постави, първо, отделния човек в центъра на света, че човека, отделният човек е важен, а не някакви групи хора, както Тръмп пледира. Не нацията, отделният човек е важен. Важен е и става значим не през виртуалната реалност, а през добродетели, през доказване в реални човешки ситуации с добродетели.

Това е проектът на Европа. Това е Европа от античността, която аз познавам и за която пледирам. Вероятно Платон би отишъл и би станал съветник на Тръмп, както се е изкушавал и е ставал съветник на разни тирани в Сиракуза, които са обещавали точно такива неща - големи реформи. Аристотел също е станал - бил е учител на Александър Македонски.

Платон би казал, днес се сетих за един цитат от него, който идеално пасва на политиката на Тръмп и той е следният: "По-важно е не щастието на отделния човек, по-важно е щастието на цялото."

И Аристотел го разсипва по тази линия в политиката, разсипва Платон, учителя си, като казва: Окей, ама няма как цялото да е щастливо, ако неговите части не са щастливи. Съжалявам, Платоне, казва той.

В някакъв смисъл това е битката сега: дали ще гледаме на хората като на някакви групи и числа, или ще гледаме на хората като на индивиди през техните права. Това е Европа - трябва да защитава човека и човешките права. Това е проектът на Европа и тя не бива да отстъпва от него.

Ние развяваме нааканите гащи на българската външна политика, това правим, извинявайте! Така ли пък не се намери нито една партия, нито един представител, който да каже: Никой нормален човек не иска да изпраща български момчета на фронта, обаче при нужда ние ще защитаваме Европа, ще защитаваме независимо коя част на Европа, на европейската мечта, бъде нападната от този диктатор, който се нарича Владимир Путин. Нито една партия не намери за нужно да каже това. В такъв случай българските войници ще изпълняват своя дълг да защитават Европа, доколкото България е част от този континент.

Това е стар конформизъм, на мен това ми напомня за политиката по време на Втората световна война. Тази политика, която аз искрено не мога да разбера: Ние няма да се ангажираме с никаква страна, ще играем с всички, пък с тези, пък с онези... Накрая просто някой ни прегазва.