Признавам, чувствам се абсурдно от самия факт, че водим подобна дискусия през 2025 г., но ето че и това се налага. Самата аз храня както дълбоко уважение към вярата и вярващите, така и сериозен философски интерес към религиите, но това няма нищо общо с въвеждането на задължителен предмет "Религия" в училище.

От десетилетия насам Българската православна църква неведнъж повдига въпроса за задължително изучаване на източно православие в рамките на училищното образование. "През 1997 г. започна процес на възстановяване статута на религиозното образование в българското училище чрез въвеждането на новия учебен предмет "Религия" - пише в нейната концепция. - Светият Синод настоява този процес да бъде доведен докрай чрез въвеждане на задължително религиозно образование."

През последната година идеята беше упорито подхваната и от редица политици, а вълната от заявки за подкрепа от различни страни не закъсня, и то изрично за задължителното изучаване на православие. Особено впечатляващо звучи декларацията, публикувана съвсем скоро от Югозападния университет: "Ние имаме институционална готовност да съдействаме за предложението на Българския патриарх Даниил и на Св. синод, с което предметът "Религия и православие" да стане част от задължителната програма на училищата в България."

На страницата на община Ямбол пък четем: "Сливенският митрополит Арсений и кметът Валентин Ревански обсъдиха с директори на училища въвеждането на вероучението като класно занимание. Сливенската света митрополия е в готовност да дофинансира заплащането на учители и да осигури безплатно учебници за въвеждането на класни занимания в училищата... Светият синод от години настоява вероучението да се въведе като задължителен предмет в учебните програми" и дори научаваме, че и сега "в Основно училище "Любен Каравелов" вероучение се преподава в часа на класния ръководител".

Министърът на образованието и науката заговори за въвеждане на предмет "Религия и добродетели" в задължителната учебна програма, за което би следвало да "обединим усилия с Българската православна църква, с вероизповеданията", но все пак добави: "Ако този час влезе в задължителните, ще има възможност за избор между различни програми. Тези, които не желаят да учат религия, ще могат да изберат час, в който в по-голяма степен ще се учи етика, добродетели, ценности."

Нека веднага направим едно разграничение:

Към момента то е засегнато в различни хуманитарни предмети като литература, история и философия във всички етапи на средното образование. Безспорно има много да се желае по отношение на съдържанието и начина, по който се осъществява обучението, така че да вълнува учениците, да предразполага към дискусии и активно участие, да ги насърчава да четат и да изследват тези ключови за човешкото - индивидуално и цивилизационно - развитие теми, още повече с акцент върху универсалните етични принципи и моралното поведение. Но го има. Има и избираем предмет "Религия" за желаещите деца. Трябва ли обаче последният да стане задължителен?

Водещият аргумент на поддръжниците на задължителното религиозно образование е, че то би спомогнало за възпитаването на ценности и добродетели у децата. Тъжен факт е, че от много време насам българското училище като цяло абдикира от важната си възпитателна роля. (Тенденцията впрочем е характерна не само за България, но у нас е особено подчертана.) Причини за това има много: като се започне от претовареността на учебните програми и фокуса върху оценяването, които не оставят време за почти нищо друго освен за преподаване на нов учебен материал и изпитване, през нежеланието и/или неумението на част от учителите и училищните ръководства, до опасенията на много от тях, че може да срещнат отпор и дори бурна реакция от страна на някои родители (естествено, има и прекрасни изключения). Тази тема, разбира се, е много дълга и няма да се впускам в нея, само ще кажа, че волно или неволно, училището ВИНАГИ изпълнява възпитателна роля. Въпросът е каква.

С оглед на това е повече от окуражително, че проблемът започва да се осъзнава. Силно обезпокоително е обаче да търсим решението в религията.

Всички знаем, че въпреки пресечните точки знак за тъждество между двете не може да има. Няма да се отклонявам във философско-етични анализи; позволете само да цитирам Уестминстърския речник на християнската етика, според който религията и моралът не следва да се разглеждат като припокриващи се, а като носители на "две различни системи от ценности и напътствия".

Задължителното изучаване на точно определена религия, макар и традиционна за страната ни, очевидно би накърнило тези фундаментални права. Силно се надявам въобще да не стигаме до подобно официално предложение.

Що се отнася до малко по-благовидния вариант - с предвиден свободен избор на изучаваната религия, първо възниква проблемът как въобще ще бъде осъществен такъв. Религии все пак има много. Дори да разделим децата по групи само за основните деноминации и вероизповедания, характерни за България, плюс една неутрална, това прави по няколко за всеки клас. От години не се решава проблемът за разделянето на учениците по нива за часовете по чужд език или даването на възможности за напредналите по математика - но за религията ще го направим?!

Аз не отричам и не подценявам значението на вярата и религията, включително за духовното израстване на децата, но съм убедена, че тази роля, принадлежаща от векове на семейството и религиозните институции, следва да бъде ясно разграничена от училището. Неслучайно Отвореното писмо против задължителното въвеждане на такъв предмет е подкрепено от редица дълбоко убедени вярващи.

Там, където в учебните програми в Европа присъства религиозно обучение, то дава различни варианти за избор, често и за отказ от предмета. Достатъчно е да си припомним красноречивото решение от 2007 г. срещу Норвегия именно заради задължителния предмет "Християнство, религии и житейски принципи". В Коментар №20 от 2016 г. на Комитета по правата на детето към ООН пък изрично е записано, че "училището и другите институции трябва да уважават свободата на религията, включително избора на детето дали да посещава часове по религиозно обучение". Или както обобщава Дж. Мърдок в изследването си "Защита на правото на свобода на мисълта, съвестта и религията по Европейската конвенция за правата на човека" (горещо препоръчвам докладът да се прочете от всички политически застъпници на религиозното обучение): "Училището трябва да гарантира, че образованието чрез обучение или преподаване предава информацията и знанията по обективен, критичен и плуралистичен начин."

Нарушаването на тези фундаментални права е предмет на множество еднозначно решени дела от съда в Страсбург. Наистина ли държим нашата държава да се запише сред осъдените? Или по-точно, да добавим и това към редицата осъдителни дела за нарушаване на човешките права у нас?

Безспорно децата ни имат огромна нужда от разговори за доброто, за справедливостта, за принципите, за писаните и неписаните закони, за частното и универсалното, за свободата и отговорността - в личен и в обществен план. Във време, когато децата ни прекарват огромната част от времето си от невръстна възраст до пълнолетие извън семейството, е критично важно да помислим за връзката им и огромното влияние на другите важни възрастни в живота им - учителите. В момента обаче, както споменах, много учители или са неподготвени, или се чувстват ограничени въобще да дискутират подобни теми и проблеми - дори когато са пряко свързани с учебния материал, дори когато децата сами поставят въпроси. Защо вместо да насочим вниманието си към придаването на действителен смисъл на сегашните хуманитарни (и не само) предмети, искаме да въведем нов?

Още нещо: да си мислим, че добродетели и ценности се насаждат механично, чрез задължително "обучение", е не просто несъстоятелно, но твърде опасно. Бих казала, че съществува немалък риск подобно начинание да произведе тъкмо обратен на желания ефект.

Две неща бих искала да кажа в заключение.

И ако църквата желае да приобщи повече деца, със сигурност има начини да го направи чрез редица други дейности извън рамките на светското училище, включително популярните в много страни неделни училища, занимания за деца, иницииране на семейни мероприятия и др. Място има и за двете, нека не ги смесваме. Това прочее и в Библията е казано.