На 24.02. 2025 г., навръх третата страховита и героична годишнина за Украйна, Радата трябваше да гласува резолюция, че каквото и да приказват Тръмп, Путин и тути кванти тръмпутинчета, Зеленски е напълно легитимен президент и всепризнат лидер на родината си. Резолюцията бе провалена, включително с гласовете на над 30 депутати от партията на самия Зеленски. На другия ден, 25.02.2025 г., резолюцията бе прегласувана, приета с предостатъчно мнозинство и парламентът демонстрира своето неразривно единство с президента.

Провалянето на подкрепата за Зеленски сочи, че процесът на нарастване на недоволството от него в случая се изплисква като радикален публичен акт, противопоставящ парламент на президент. При което парламентът практически се солидаризира с обвиненията, че Зеленски бил нелегитимен, току-що изкрещени от дуета Путин-Тръмп.

При запазване на сегашните политически условия този процес е необратим, той може само да се засилва до степен на остра институционална война. В условията на националната война за оцеляване на Украйна това ще доведе единствено до пълна победа на Путин-Тръмп. Международната общност бързо ще се научи да вижда само наложения от двамата мир, а той ще бъде параван на новата война - на новия геноцид, на който ФСБ ще подложи украинския народ. Международната общност има опит в подобно гледане-невиждане още от първия украински геноцид, сталинския.

Второто, "обратното" събитие показва два момента: Зеленски все още може да контролира Радата - но вече не може да осъществява този контрол с демократични средства. За една нощ точно 50 души депутати са променили гласа си от "не" на "да". И можем само да заключим, че това не се е случило по метода на убеждението, а по метода на моркова и тоягата, с превес на тоягата. Можем ли да го докажем - не, разбира се, защото при декларирана демокрация властта действа антидемократично само скритом.

Пътят на развитие на тази ситуация е очевиден: следващото антипрезидентско действие на парламента ще бъде по-радикално и съответно ще трябва да бъде овладяно по-драстично. В по-следващия случай държавното насилие ще бъде още по-голямо и тайната му ще излезе на бял свят. Президент и парламент поетапно ще се самообезсилват, докато финалът съвпадне с финала на събитие 1: край на държавата и геноцид над народа.

Какъв би бил спасителният сценарий, който в дадения контекст виждаме като единствен.

На всички е ясно, че "временни и ограничени" в случая е лъжа: веднъж получил властта, само диктаторът ще определи времетраенето и ограниченията. Украйна е в екзистенциална криза вследствие на войната, така че този "режим на пълномощията" е трудно прогнозируем; но се знае, че обикновено времетраенето се стреми към безкрайност, а ограниченията към нула.

Какви ще бъдат спасителните ефекти от една ефективна диктатура?

- Край на развиващата се война на институциите, поднасяща страната на тепсия на руснаците, във вид удобен за геноцид.

- Край на егоистичните партийни борбички, поставящи личното властолюбие над националното спасение.

- Неутрализиращ удар върху проруското влияние в страната, включващо шпионство или не.

- Драстично намаляване на бягствата от военна служба, осъществявани сега чрез излизане в нелегалност или емиграция.

- Намаляване на корупцията в размер, който осезателно ще подсили фронта, в съчетание със засилен държавен рекет на бизнеси, печелещи от сивата икономика на войната.

- В международен план: Украйна ще действа непротиворечиво, като действително единен политически субект, предвидим за съюзниците, непредвидим за врага.

От първия ден на войната той доказа, че е герой, готов да умре, за да живее Украйна. Успя да води страната си с точност, твърдост, въображение и изобретателност - и продължава да го прави и в последните кошмарни месеци. Прави го, насред всичките си грешки, неизбежни в толкова безпрецедентни ситуации, изискващи непрестанен низ от импровизации. След три години такова свръхнапрежение умората му е смазваща и се донатрупва с всеки час.

Дали този гениален демократичен лидер ще може да издържи и като диаметрално противоположното - диктатор?

Тук се сблъскваме с фундаментален проблем, в сравнение с който умората е баналност с ред банални решения. Зеленски е не просто политик демократ, той е човек с демократична душа. Той е против Русия не защото е националист, а защото е демократ. Той брани нацията от Русия, защото спасява демокрацията. Тъй като си дава ясна сметка какво ще направи с украинските демократиПпутиновата полиция, настървена за "справедливо отмъщение".

Същевременно демократичната му душа знае, че диктатура значи държавни убийства, а начело на държавните убийци в една диктатура е лично диктаторът. До държавните убийства стоят строени държавни лъжи, манипулации на врагове, на приятели, на народ; стоят лични предателства към верни другари и възторжени последователи... Една война поставя и демократичния управник пред подобни морални дилеми - но моралната тежест върху диктатора е несравнима и по количество, и по качество.

А ако не се реши да я пожертва? Тезата, скицирана тук, сочи, че тогава го очаква нещо по-лошо от само политическа смърт.

Изборът пред Зеленски е исторически и съвсем не е сигурно как ще избере той.

Можем обаче да сме сигурни в едно: след като ние, страничните наблюдатели, се сещаме за тези неща сега - той отдавна ги знае и ги мисли.

Да не дръзваме да подсказваме!