----------------------------------

Законен ли е Народният съд? Какви норми е нарушил? По какви параграфи и по кой закон се е провел?

Слушам тези смислени и научно издържани изложения и си мисля: Ние трябва да разберем най-напред едно-единствено нещо. Ние в България, или по-точно нашите бащи, деди и прадеди са имали работа с болшевики.

Знаете ли какво е казал Дзержински (основател и пръв председател на ЧК - Всерусийската извънредна/чрезвычайна/ комисия за борба с контрареволюцията, предшественичка на бъдещия КГБ - бел. ред). по повод на едно дело срещу група професори от Московския университет? "На тези не им трябва зала с четири стени, на тях им трябва една стена", визирайки стената за разстрел. Неслучайно патриарх Тихон след октомври 1917 анатемосва болшевиките и казва "спрете се, безумци, анатема на това, което извършвате, ето го Сатаната, ето го Антихриста".

Казвам това, защото, за да се разбере смисълът на извършеното от комунистите в България, трябва да се има предвид, че то е ставало едно към едно по заповед от Москва по модела на съветските болшевики, които казват: "Ние просто изтребваме буржоазията като класа. ВОТ ВСЁ!" Те искат да унищожат, тоест да убият, класовия враг. Нищо повече.

Сталинските съдебни процеси в България след 1945 са като ехо от Народния съд. Малко се знае за тези процеси, но това което е важно, е, че те едно към едно са проведени по начина, по който е правено от ЧК, НКВД (МВР на СССР до 1946 г. - бел. ред.) и Главното политическо управление на СССР.

- Общ упадък и хаос в производството, ниско качество на продукцията, аварии, разпиляване на ресурси поради лошо управление;

- Шпиономания;

- Търсене на вредители и саботьори;

- Класова омраза и желание за окончателна разправа с "недоубитата буржоазия";

- Борбите вътре в БКП и търсене на "врага с партиен билет";

- Примерът на болшевиките в СССР.

През 1949 г. изготвят обвинение в шпионаж към Доналд Хийт - американски пълномощен министър. Паралелно вървят опити за вербовка на служители в посолството на САЩ. Арестувани са служители българи и е упражнено насилие върху тях. Подготовката на публичен съдебен процес чрез ДС е съпроводена с мощна антиамериканска пропагандна кампания. На 20 февруари 1950 г. са прекратени дипломатическите отношения между НРБ и САЩ. На 5 март 1950 г. - докладът на Михаил Шипков, в който е изнесена истината за нагласяването на делото, става международно известен и съдебният процес бързо приключва.

През 1959 г. са възстановени дипломатическите отношения със САЩ заедно с извинения от българска страна.

През ноември 1951 г. са произнесени 8 смъртни присъди и 27 присъди от 2 до 20 години затвор, с конфискация на имуществото и лишаване от граждански права.

Основанията: "За шпионство в полза на английското, американското, френското, турското, гръцкото и югославското разузнаване."

Осъдените са бивши хора от цялата страна.

През 1963 г. всички присъди са отменени като необосновани.

През 1952 г. се провежда групова разработка "Колежани" срещу приятели и съученици на посланика на Холандия Андре Бринк. Арестувани са 28 колежани, почти всички с буржоазен произход, с обвинения "за шпионаж". Следствието е проведено с жестоко насилие. Направен е опит за вербовка на посланика, той напуска НРБ. Процесът завършва с 2 смъртни, 2 доживотни и 14 присъди на различни срокове затвор (общо 229 години) с конфискация на имуществото и с прекратяване на дипломатическите отношения.

В средата на 60-те години оцелелите са пуснати от затворите като "човешки

руини".

През 1949 г. ДС (Държавна сигурност) "разкрива" саботьори "на най-високо ниво" в индустрията - бивши индустриалци и търговци са обвинени в шпионаж, вредителство и саботаж. Направен е опит за връзка с процеса срещу Трайчо Костов.

През април 1950 г. 12 души получават от 8 до 15 години затвор. По време на следствието има опити за самоубийства.

През юни 1950 г. още 12 души са осъдени с 2 доживотни присъди и 10 души от 8 до 15 години строг тъмничен затвор.

През 60-те години някои са амнистирани.

През 1945-1947 г. във военните фабрики стават три големи, независими един от друг, производствени провала, последвани от съдебни процеси. През 1948 г. единият процес приключва с 3 смъртни присъди, 2 доживотни и 2 присъди от 10 години затвор срещу ръководители на военната индустрия.

През 1952 г. процес срещу 7 инженери от военния завод в Сопот завършва с 2 смъртни присъди и 5 на различни срокове затвор.

През 1963 г. присъдите срещу оръжейниците от "Завод - 11" са отменени, а подсъдимите са оправдани по всички обвинения.

През 1950 г. 5 души електроинженери на високи позиции в "Държавни пощи" са обвинени, че в търг за доставка, монтаж и оборудване на автоматична телефонна централа в София са предпочели фирма "Стандарт", за да направят България зависима от вноса на резервни части от САЩ.

Из речта на прокурора: "Всички днешни подсъдими са завършили инженерство в западни страни,

и са станали такива нейни поклонници, че още при следването си са станали техни слуги..."

Един инженер е осъден на смърт, а останалите получават общо 70 години затвор.

Генералите Иван Дипчиков и Бою Божков, ръководители на "Пожарна защита", са обвинени, че са били "първи помощници на белогвардейския офицер Захарчук", който е основоположник и ръководител на "Противопожарната защита" в Царство България преди "девети", и че са "предпазили от уволнение и справедливо наказание голяма част от техните приятели, за да запазят старите методи на работа и старото отношение към службата за противопожарна защита и да спънат прогресивното идейно-политическо развитие на противопожарните служители и... да печелят време, очаквайки реставрация"; и още - "не желаят да се учат от съветските си колеги, не публикуват в списание "Противопожарно дело" материали за ОФ и за новата обществено-политическа обстановка и не са направили оценка

на погрешното минало".

Арестувани са междувременно и други пожарни командири от цялата страна. Произнесени са 3 смъртни присъди, 7 души са осъдени на 110 години затвор с конфискация на

имуществото.

През 1963 г. присъдата на Военния съд е отменена. Осъдените са реабилитирани, тъй като "присъдата е била постановена без достатъчно доказателства, само въз основа на признанията на подсъдимите, изтръгнати в резултат на дългото стоене в ареста и използването на непозволени средства".

През 1952 г. 11 строителни инженери и един строителен техник - хора с буржоазно възпитание и образование, са обвинени, че са югославски шпиони, и са осъдени след жестоко следствие с прилагане на метода на съветските чекисти "Нажимай". Шпионският център е използвал "вредителско-шпионска диверсионна организация в Министерството на транспорта още от 1945 г., която е забавяла плановете за строителство, оскъпявала е обектите и е създавала условия за катастрофи и злополуки чрез понижена сигурност на движението и подкопаване на здравината на мостове, тунели, пътища". Прибавено е и обвинение за лоша здравна осигуреност на работниците.

Резултатът е 2 смъртни присъди и десетки години затвор за останалите.

Делото е преразгледано през 1957 г. и заключението е, че самопризнанията са изтръгнати "с неправилни методи на следствие", същите не са конкретни, последователни и логични, а "еднообразни и изпълнени с противоречия и следователно са несигурен доказателствен материал". Присъдите са обезсилени.

Други 5-има инженери от Дирекция "Гарови и пристанищни строежи" са осъдени общо на 83 години затвор за умишлено вредителство.

След 1956 г. и те са реабилитирани.

През 1946 г. добивът на въглища от мини "Перник" е с 300 хил. тона по- нисък в сравнение с 1943 г., с по-ниско качество и високо пепелно съдържание, но за сметка на това с цената на много повече миньорски надници.

За шест месеца са сменени 27 директори и главни инженери на мини в обединение "Въглища" и към тях са отправени обвинения за забавено въвеждане на съветските методи във въгледобива. По съветски образец е организирано съдебно дело, което повтаря "Шахтинското дело" в СССР, където през 1928 г. е обвинена голяма вредителска група в Шахтинския район на

Донбас.

Държавна сигурност арестува 17 души, от които 14 минни инженери (инж. Марин Семов умира по време на следствието), двама минни техници и един минен работник.

Всички обвинени и съдени по този процес минни специалисти са безпартийни, повечето с биографии на бивши хора. Основното обвинение е, че под ръководството на английското разузнаване "чрез системни и умело прикривани актове са разстройвали развитието на въглищните предприятия и са спъвали развитието на производствените планове".

Осъдени са на различни срокове затвор и са им отнети жилищата.

През 1963 г. съдът обезсилва присъдите и реабилитира минните специалисти. Пенсионираният вече прокурор Димитър Руменов, който навремето е готвил обвинението, казва: "Минните инженери са невинни. Аз съм бил заблуден по този процес... Но вие направихте признания... Но пък всеки човек взет от улицата е можел тогава да направи самопризнания!"

От 1951 до 1953 г. са арестувани 1019 души, обвинени за шпионаж на чужди разузнавания.

Чрез физическо отстраняване на хиляди "бивши хора" и лишаване от експертна и социално-икономическа основа на българското стопанство, чрез съд и тотален контрол върху семействата им България бе лишена от голяма част от икономическия експертен елит, изграждан още от епохата на Възраждането.