Един мой преподавател в Станфорд обичаше да повтаря на студентите в неговия курс по икономическа социология, че за разлика от икономистите, ние, социолозите, не приемаме капиталистическата система като самоочевидност, по простата причина че тя е далеч по-крехка, отколкото икономистите я представят, и податлива на опити за контрол. Фразата му, произнесена с апломб, се е запечатала в съзнанието ми: "Никой не иска свободен капитализъм, особено самите капиталисти". С други думи, капитализмът не е просто пазар, а институция, сложна конструкция от правила, целящи регулирането на отношенията между играчите по начин, който гарантира честната конкуренция между тях и защитава потребителите в ситуации на монопол или пазарна доминация от малък брой пазарни участници.

Тази регулаторна рамка, изградена в обществени противоборства в продължение на столетия, рядко е по вкуса на капиталистите, тъй като ограничава способността им да печелят от доминантна пазарна позиция. Моделите, които икономическата наука намира за меродавни, приемат, че капиталистите се стремят да печелят чрез предлагането на по-качествена услуга, по-ниска цена, по-ефективна организация, по-широкa мрежа или по-бърза доставка. Но суровата реалност, лаконично изразена от моя преподавател, е, че повишаването на качеството и разширяването на мрежата изискват сериозни инвестиции, които намаляват печалбата, какъвто е и резултатът от понижаването на цената в търсене на конкурентно преимущество. Kонкуренцията е изгодна за потребителите, но рядко е изгодна за производителите, които са естествено изкушени да я заобикалят, завладявайки все по-голяма част от пазара чрез изкупуване на конкуренти или чрез открити или прикрити форми на сътрудничество с тях. Защо да поемаш рискове и да развиваш производство, когато можеш да печелиш, притискайки потребителя и правейки го зависим от услугата ти?

Това е в общи линии моделът, който съпътства българския капитализъм в първите десетилетия на 20-ти век, когато прохождащите капиталисти осъзнават, че е далеч по-изгодно да правят пари с нисък риск от лихварство, отколкото да инвестират с висока степен на риск в производство. Анализите на забележителния икономист и статистик Кирил Попов представят причините, по които държавата се принуждава все по-активно да се намесва в икономиката, строейки железници и предоставяйки щедри стимули за откриването на фабрики, които притъпяват необходимостта от осъвременяване на производството и подобряване на качеството.

Както Попов разкрива, тези икономически изкривявания имат тежки политически последствия, захранвайки олигархичен модел на производство и политическо представителство, въплътен от корпоративно-зависима върхушка, сляпа за проблемите в низините, нуждаеща се от все повече насилие над работническите и селски слоеве, за да може да просъществува. Остават няколко крачки до Народната Република. Но както моят дядо, ляв земеделец и почитател на Маркс, обичаше да казва, не може да има истински социализъм там, където никога преди това не е имало истински капитализъм.

Окрупняването на телекомуникационните и финансови мастодонти чрез изкупуване на по-малки конкуренти е разпространена практика, под благия и ленив поглед на регулаторите. Дори привидно дребни сделки имат значителен ефект на един малък пазар. Печалбата расте в съответствие на степента на зависимост на потребителя и липсата на практически избор, когато мастодонтите премахват евтините планове и предлагат заробващи договори, според които плащаш, докатo имаш пулс.

Преминах през продължителна сага с опита ми (неуспешен!) да прекратя договора за доставка на интернет на тежко болен член на семейството. Убедих се, че думи като съчувствие присъстват слабо в корпоративния език. Забележително е как същите тези, които всячески се стремят да ограничат конкуренцията, се превръщат в ревностни защитници на друга институция на капитализма: договора между клиент и доставчик. Капитализъм като в игра на Лего: тази част искам, онази - не. Таксата си получавам, но не съм отговорeн за редовно прекъсващия интернет.

Когато услугите на двете основни куриерски фирми поскъпнат в един и същ ден (какво съвпадение!), или когато ти продават мляко на ценa по-високa с поне 25% от тaзи в кварталния ти магазин в Париж. По веригатa са накачени няколко бариери, които вдигат цената в пъти за крайния потребител.

Както ни учи опитът от ранния 20-ти век, има две основни опасности свързани с този модел. Първо, "бариерният" капитализъм, чрез практики на монетизиране на "позиционно" конкурентно преимущество, се харатеризира със сравнително нисък потенциaл на иновативност и качество на услугите. Печалбата тук е предвидима, но не създава предпоставки за разгръщане на ново производство и за изнамиране на оригинални продуктови или организационни решения.

Второ, "бариерният" капитализъм, белязан от рекордни корпоративни печалби при сравнително ниска облагаемост, подклажда обществено недоволство и скептицизъм към спосoбността на пазарите да доставят качествени и достъпни услуги, както и да осигуряват растящo благосъстояние на населението. България продължава да изостава сериозно от Европа в почти всички сфери, но е твърд челник по равнище на социално неравенство. Мои анализи на данни от проучвания в последните години неизменно показват ролята на растящите социални разлики между съсловия и региони в обществената реакция към ковид, или в поддържането на противоречива политическа конфигурация, водещa до невъзможност за излъчване на правителство.

Бойкотът на политическата система, довел до електорален импас, започна да се прехвърля в икономическата сфера. Немалка част от българското население е все по-убедено че системата е изкривена и неизгодна за тях, и тази убеденост е в известна степен основателна. Тома Пикети показва в книгата си "Капиталът в 21-ви век", че степента на социално неравенство зависи най-силно от разпределението на собствеността върху финансови активи и недвижимости, а не от неравенството в заплатите. Галопиращите цени на жилищата и високата инфлация в България ще имат сериозни дългосрочни негативни последствия върху социалното неравенство, тъй като те естествено разширяват разликите в имотното състояние между хора с големи, с малки и без собствени жилища.

Прекалено лесно е да се гледа на на общественото недоволство и на бойкота на хранителните вериги като "евтин популизъм". Причини за недоволство очевидно има: не само в България, но и в други страни от региона, където малките, стеснени пазари са лесно завладявани. Факт е, че бойкотът в Хърватия засяга не само хранителните вериги, но и банки и телекомуникационни компании, свидетелствайки за структурни проблеми oт много сходен характер с родната действителност. Проблемът не е във вашия телевизор.

Вниманието ни традиционно е насочено към изкривяванията в политическата сфера, но тези в икономиката заслужават не по-малко внимание, защото имат дори по-пряко влияние върху жизненото ни равнище. Степента, в която това усещане е оправдано, е дискусионна, но убеждението, че цените в някои сектори не се движат по пазарни принципи на търсене и предлагане, а по усмотрение на големите играчи, лесно намира политическо представителство, подкопавайки и без това ниското доверие в нашата политико-икономическа уредба.

Упорството да се защитават свръхпечалби и бизнес практики, водещи до ценови равнища, по-високи от средноевропейските, е разбираемо, но късогледо. Кейнс остана в историята с прозрението, че капитализмът трябва да бъде спасяван от самите капиталисти, защото преследването на бърза печалба и издигането на бариери подкопава икономическите и социални основи на системата, правеща самите тях възможни. "Леви" по форма политики имат "дясна" функция, когато спомагат за заздравяване на свободния пазар и за по-голяма политическа устойчивост. Пълноправното членство в Европейския съюз е шанс за България да се приобщи към една институционална традиция, включваща активни мерки на корпоративна регулация и все по-настойчивo изискване за "социална отговорност" на компаниите, под формата на етично отношение към доставчици и клиенти, съобразяване с покупателната способност на социално слабите, и преразпределение на част от печалбата чрез подкрепа за културни институти и обществени организации.