Разяснения за еврото: Ще спасява ли България изпаднали в затруднение държави
Икономистът Георги Ганев също започна да отговаря на въпроси, свързани с приемането на еврото, на страницата си във фейсбук. По същия начин разяснения отскоро дава и икономистът Георги Стоев, чиито публикации можете да прочетете и в "Дневник". Следим и рубриката за въпроси и отговори на БНБ по темата.
Бих искал да засегна въпроса, основан на притеснението, че при членство в еврозоната може да се наложи на България (често в словосъчетанието "най-бедната страна в ЕС") да участва във финансовото подпомагане на изпаднали в дългово затруднение други страни от еврозоната. При този въпрос, разбира се, всички българи ясно се сещаме за Гърция и проблемите там отпреди повече от дузина години.
Основателен въпрос, който обаче има нужда от разяснение.
Със сигурност подобно задължение за България ще възникне при членство в еврозоната, а то отсъства при липса на такова членство. Това е риск, свързан с членство в еврозоната и подобно нещо не бива да се отрича. Въпросът е разумно ли е да се поеме този риск или не, дали неговото поемане не носи повече ползи в смисъл на директни придобивки или елиминиране на други съществуващи в момента рискове, отколкото възможни разходи. На този въпрос всеки българин може да достигне до свой собствен отговор, но за целта може би е добре да познава възможно най-пълно всички обстоятелства.
Разяснения за еврото: Какво ще стане със заплатите
Първо, нека подробно опишем възможните (подчертавам, те са само и единствено вероятност, в моите очи изключително малка, но в други очи може да не е толкова малка) негативи. Те са свързани, между другото, не с Европейската централна банка, а с Европейския механизъм за стабилност (ЕМС). При членство в еврозоната съответната страна трябва да внесе минимална вноска в ЕМС и да поеме ангажимен при нужда в бъдеще време да осигури допълнителни средства до определен размер. И направената вноска, и евентуалните допълнителни средства, имат за цел да подпомогнат изпаднали в затрудения тип Гърция страни от еврозоната по начин, доста подобен на Гръцкия.
| Първоначалният размер на вноската, който България трябва да внесе в ЕСМ когато евентуално стане член на еврозоната, е 833 милиона евро за 12 години, т.е. средно по 69.4 милиона евро на година за първите 12 години на членството си. След което тя ще е изпълнила своя първоначален ангажимент и няма да прави нови вноски, освен ако не възникне проблем с някои от страните-членки на еврозоната. |
Ако такъв проблем възникне, тогава България ще има задължение да направи допълнителна вноска в ЕМС в размер, нужен за финансирането на съответната програма за фискално оздравяване на съответната страна-членка. Абсолютният максимум на тази допълнителна, над първоначалните 833 милиона евро, вноска, който изцяло изчерпва задължението на България към ЕМС, е още 6.457 милиарда евро.
Това са сумите. Срещу тях, обаче, би било крайно подвеждащо да се пропуснат два важни аспекта на участието в ЕМС - ако някой пропусне при разговор да ви ги спомене, значи ви лъже и манипулира. Единият аспект е вероятностите. Другият аспект е собствеността върху средствата и финансовата форма на участието на България.
Когато размахаш юмрук на цените властово, се появява дефицит и цените скачат още
Първоначалната вноска на България ще захрани вече съществуващите суми под управление на ЕМС. ЕМС управлява тези средства, като между другото генерира и доходност по тях, и ги държи в готовност ако се случи събитие да има резерв, с който незабавно да реагира. Досега в историята на ЕМС (той е създаден след гръцката драма) такова събитие никога не е възниквало, съответно ЕСМ управлява всичките тези средства плюс доколкото е натрупал доходност.
| Вероятността да се случи не е 0, не е и 100%, но колко голяма е в очите на съзерцаващите. Още веднъж, в моите е много малка. |
Що се отнася до финансовата форма, и това често някак си се пропуска, средствата - и първоначалната вноска, и евентуалната допълнителна вноска - са собственост на България и тя само ги дава назаем на ЕМС. Този заем, както и генерираната от него доходност, принадлежат на България - съответно на възстановяване на средствата на България след приключването на съответната оздравителна програма. Точно така, както и в момента средствата на страните подпомогнали Гърция постепенно им се възстановяват, като по някои твърдения реализираната доходност по тези иначе спешни и драматични заеми хич не е за пренебрегване.
Какво ще стане с жилищния ми кредит: БНБ отговаря на въпроси за еврото
Това е. Ако някой има проблем с това България да отпуска заеми на други страни, тя и в момента го прави. Огромната част от резерва (за да избегна думата "активи", която не знам защо дразни някои хора и те я намират за неразбираема) на управление Емисионно на БНБ е даден на заем, под формата на дългови ценни книжа, на други държави, предимно от еврозоната. И изобщо в момента останалият свят - държави, банки, фирми, физически лица - дължи към българи (държава, банки, фирми, физически лица) 33 милиарда евро повече, отколкото българи дължат към останалия свят. Та не е нещо ново.