Отношението на политическите ни лидери към войната в Украйна през последните дни илюстрира българската гъвкавост да се оцелява чрез снишаване, докато отмине бурята. За това специфично състояние има и запомнящ се лаф на бившия генсек на БКП Тодор Живков от 9 април 1987 г., когато се провежда X конгрес на Българските професионални съюзи. Това е времето на отекващата и в България съветска "перестройка", която цели да реформира "отвътре" грохналия "реален социализъм". Живков и кохортата му недолюбват преустройството. След призива му към профсъюзите за "приземяване" към нуждите на хората - глагол, повторен десетина пъти, той разкрива как си представя ролята на компартията.

Разбира се, способността на българските лидери да се приспособяват и да бъдат конформисти не е патент само на късния Живков. Тя е втъкана в българската народопсихология. Дори в условията на либерална демокрация и почти 20-годишно членство в ЕС снишаването се оказва характерна черта на политиците ни при вземане на стратегически решения. Тази своеобразна държавна поза лъсна релефно последните дни, когато България решава какво ще прави с общо взето активната си до момента подкрепа за Украйна. Тя беше поддържана въпреки турбулентните вътрешнополитически процеси у нас на фона на трите години война. Изпитанието за България дойде, след като новият американски президент Тръмп преобърна с хастара нагоре американската позиция по отношение на руската агресия и руши западното единство спрямо Москва.

България декларира, че няма да избира между линиите на САЩ и ЕС по отношение на войната в Украйна, които са напълно противоположни. Тръмп не само се дистанцира от досегашната решаваща американска подкрепа за Украйна, но в опит да я притисне да сключи бърз мир с Русия (при неизвестно какви условия), й спря военната помощ. България прави всичко възможно да се хареса на Тръмп, но все пак да не раздразни оформящата се "коалиция на желаещите" в и извън ЕС за продължавване на подкрепата за Украйна и дори за изпращане на мироопазващи сили там.

Показателно за българското външнополитическо лъкатушене е, че преди позицията на Съвета за сигурност парламентът прие декларация в популистки стил срещу участие на български войски във военни действия в Украйна. В действителност никой не е искал от България да праща каквито и да е сили там, дори мироопазващи.

Въпреки че присъства на срещата на върха на ЕС за укрепване на отбраната на съюза и гарантиране на продължаването на военната помощ за Украйна в четвъртък, България вече си спечели незавидната славата на скатаваща се страна. Неслучайно преди това не беше поканена на цели три авторитетни срещи в различен формат по темата "Украйна". Две от тях се проведоха в Париж, организирани от френския президент Макрон (за втората Желязков все пак получи покана за видеоучастие, но в последния момент), а една в Лондон, инициирана от британския премиер Стармър.

Последователност за необходимостта да подкрепяме Украйна - морално, с оръжие и в дипломатическите усилия за справедлив мир, демонстрира единствено "Продължаваме промяната - Демократична България". Тази линия на поведение е още от времето, когато Кирил Петков беше министър-председател на правителството на предишната четворна коалиция ("Продължаваме промяната", "Демократична България", БСП и "Има такъв народ").

Миналия януари, когато все още управляваше порочната "сглобка" между "Продължаваме промяната" - "Демократична България (ПП-ДБ), ГЕРБ и единното тогава ДПС, Петков, Борисов и Пеевски бяха от едната страна на барикадата и по въпросите на външната политика. Широка популярност доби видеоконферентният разговор на Зеленски с тримата, в който им благодари за подкрепата, осигурена от парламента за Украйна. Знаково беше също така, че въпреки участието на проруската БСП в правителството, българските военни заводи изнасяха оръжие за Украйна.

Днес "евроатлантикът" Пеевски, който е санкциониран за корупция по американския глобален закон "Магнитски", всячески се надява да бъде "помилван" при второто президентство на Тръмп. Пеевски е преобърнал позицията си за Украйна на 180 градуса. В синхрон с действията на Тръмп лидерът на "ДПС - Ново начало" се обявява категорично срещу по-нататъшната военна помощ за Украйна. Аргументира се с това, че не достигат пари за българските граждани.

В хора на Тръмп пее и президентът Румен Радев. В началото на войната президентът наричаше поне в чужбина Русия агресор, макар че на "вътрешния фронт" беше срещу изпращането на военна помощ за Украйна. Сега Радев продължава да се самоизтъква, че още от началото на войната е радетел за мирен изход от нея, без обаче да уточнява как точно си представя мира и дали той може да бъде справедлив. От позицията си на бивш военен критикува онези европейски политици, които " продължават да вярват в някаква утопия, че ще бъде победена Русия и продължават да тласкат по този начин Украйна към катастрофа." Освен това превантивно се обяви на висок глас срещу изпращането на български военни в Украйна, защото това означавало "глобален сблъсък".

Подобно на Пеевски, и Радев критикува хилавата позиция на Съвета за сигурност за Украйна, защото "тя следва позицията на силните винаги без собствена мисъл за характера и перспективите на тази война".

От последните думи на Радев не става ясно кои са "силните" сега, които задават тона - САЩ на Тръмп или изправеният пред изпитание ЕС.