Предизвикателството пред тийнейджърките тази година беше да напишат есе на тема "Ако бяхте Посланик за един ден, как бихте насърчили равенството между половете в България?" Момичетата, които са отличени получават възможността да работят заедно с посланика за един ден, както и да се срещнат с други жени на ръководни позиции.

Целта на "Посланик за един ден" е да насърчи тийнейджърките "да мечтаят смело", за да развият потенциала си. "Тази инициатива поощрява българските момичета да изразят себе си, дава им увереност, че техният глас значи много, дава им самочувствието, че могат да постигат успехи", коментира вицепрезидентът Илияна Йотова, която подкрепя кампанията от първото й издание.

От векове жените са дискриминирани просто, защото са жени. Най-често срещаната вид дискриминация е именно тази - спрямо нашия пол. "Жените не могат да работят, жените не могат да учат, жените трябва само да вършат домакинска работа и да гледат децата..."

21-ви век би трябвало това да се е променило, но за жалост не е съвсем така. Много мъже все още живеят с това мислене.

В 21-ви век ние вече имаме право на глас... Имаме право да работим, да учим, да имаме професия. Ние сме наравно с мъжете, правата на са същите като техните. Всеки ден жените доказваме, че можем много повече от това, което се предполага че можем... Да бъдеш майка, да се грижиш за домакинство, да отглеждаш деца, да бъдеш съпруга и едновременно да работиш, да имаш професия, да учиш и тн. Кой може това освен една силна жена?

Ако аз бях посланник , бих насърчила равенството между половете точно с това, което разказах по-горе. Бих разказала историята на най-силната жена , която познавам - моят пример за достойна жена, моето вдъхновение да продължавам да вървя напред и да се реализирам...моята майка. Като дете от ромски произход живеещо в малко село чието население е изцяло от роми, аз много добре знам и познавам всички тези стереотипи за това, че "мъжете са повече от жените ; жените сме само за отглеждане на деца и грижа за дома"и знаете ли какво... Всеки ден съм свидетел как всяка жена доказва, че това са просто предразсъдъци с борбата си за оцеляване в този жесток свят.

Ако аз бях посланик за един ден дори, бих направила всичко възможно да премахна тази дискриминация и дискриминацията като цяло. Тя е много лошо нещо, което пречи на развитието ни като общество в 21-ви век.

Ако бях Посланик за един ден, нямаше да губя и секунда. Нямаше да говоря тихо, защото промяната никога не идва с шепот. Щях да говоря силно, така че да ме чуят не само онези, които вече вярват в равенството, но и онези, които се страхуват от него.

Щях да вляза в институциите и да попитам: Защо жените в България все още получават по-ниски заплати за същата работа? Защо лидерските позиции са за мъже, а за жените - въпросите "Кога ще имаш деца?". Защо, когато жена е смела, я наричат арогантна, а когато мъж е същият - го наричат лидер?

Щях да се боря за закони, които не просто звучат добре на хартия, а работят. За защита срещу насилие, която не оставя жертвите сами. За общество, в което успехът няма пол.

Един ден може и да е малко, но е достатъчно, за да събуди буря. А аз обещавам - няма да бъде тиха.

От векове жените оставят своя отпечатък в историята с борбата си за равенство с мъжете. Това е дълга, но всеотдайна битка, която разкрива силата и издръжливостта на жените. Въпреки че нашият свят изглежда прогресивен, ние все още не сме достигнали утопичните идеи за равни възможности и справедливо отношение към двата пола. Какво тогава бих направила, ако бях посланик за един ден?

Първо, бих организирала конференция с държавни и обществени лидери с цел разработване на инициативи за защита на жените от насилие. Бих насърчила създаването на повече кризисни центрове за жертви на домашно насилие и сексуален тормоз, така че всички жертви, независимо от техния пол, да могат да получат разбиране, подкрепа и правна помощ.

Освен това бих помогнала за организирането на уроци и лекции в училищата, които да се водят от специалисти, работещи в различни области. Те биха могли да насърчат и вдъхновят младите хора да проявяват толерантност и разбиране, и да се стремят към взаимопомощ, давайки им възможността да разберат ползите от съвместната работа и сътрудничество между половете.

Друга важна стъпка би била организирането на културно събитие в музей или галерия, за да се отдаде почит на жените, допринесли за историята, науката, изкуството и политиката. Неграмотността е най-мощното оръжие на поддръжниците на неравенството, така че познаването на постиженията на всички тези велики жени от миналото, както и в днешни дни, е ключово за по-справедливо бъдеще.

Равенството не е привилегия, а основно човешко право. Истински прогресивна страна е тази, която не само приема закони срещу дискриминацията, но и изгражда култура на взаимно уважение.

Ако бях посланик за един ден, бих направила всичко възможно да положа основите на дългосрочна промяна, която да помогне за изграждането на България като страна на равни възможности и приемственост.