Много е важно да сме тук, точно в тази зала и да говорим за нашето - подчертавам - общо бъдеще. Времето, когато можехте да наблюдавате всичко, което се случва в Украйна, може би и да нисъчувствате, изтече.

Някои от вас може би са предвидили всичко това, някои са разбрали настъпващите промени - днес това вече няма значение. Основното нещо е, че трябва да разберем тук и сега какво да правим по-нататък за всички нас.

Да започнем с може би най-важното нещо за обсъждане - концепцията за световния ред. По-просто казано, за баланса на силите в световната политика.

Сега не е времето и няма нужда да говорим за това как и колко пъти този световен ред се е променил. Достатъчно е да се върнем към Ялтенската конференция от 1945 г., където лидерите на трите сили победителки решават бъдещето на следвоенния свят.

Формирането на нов световен ред е завършено на 2 август 1945 г. в Потсдам, където окончателно е решено бъдещето (поне за следващите повече от четири десетилетия). Тогава започва войната, останала в историята като "студената война". Тази ера приключи през 1991 г. с разпадането на СССР и края на двуполюсната конфронтация.

Светът продължи да живее в този стар световен ред за известно време, все още основан върху Ялтенско-Потсдамската система на международни отношения. Дори в еднополюсен свят САЩ успяха със сила да запазят мира и стабилността в света. Някъде силата беше заменена от пари, но светът живееше в стабилна система. И това се случваше дори на фона на увеличаване на броя на държавите в света, които като че ли сами избираха бъдещата си съдба.

Всичко се промени на 10 февруари 2007 г., когато руският президент Путин, година преди края на втория си президентски мандат, говори на Мюнхенската конференция по сигурността. Тази реч може да се смята за повратна точка в преразглеждането на съществуващата система на световен ред.

През 2008 г. Путин започна война в Грузия, а през 2014 г. - в Украйна. И през 2022 г. той атакува Украйна с всички възможни средства. Още преди 18 години Путин каза, или по-скоро предупреди, че еднополюсният модел, който всъщност е насочен изключително към обслужване на интересите на САЩ и избран кръг държави, не е жизнеспособен. В същото време той каза, че Китай, Индия и други развиващи се страни в резултат на трансформация ще станат може би най-важните икономики в света.

Може би днес можем да видим как страните в Азия, Африка и Латинска Америка се опитват да определят глобалния дневен ред. А какво да кажем за Украйна? Украйна ревностно влезе в борбата и успя не само да даде достоен отпор на врага, но и да докаже и защити своята роля при формирането на световния ред.

Именно заради Украйна, която изглежда загуби възможността сама да реши проблема с войната през 2023 г., главно поради страховете на нашите партньори, Русия беше принудена открито да създаде така наречената Ос - Оста на злото. Всички вие прекрасно разбирате кой е част от тази ос. И точно тогава, през 2024 г., когато тези страни сключваха стратегически споразумения, трябваше да се запитаме дали това не е продължение на политиката на преразглеждане на сегашната система на световен ред.

Разбира се, за Украйна е трудно да се бори сама с Оста на злото, макар и с помощта на партньори, но все пак се бори. Войната в Украйна ставаше все по-глобална като мащаб. Резултатите бяха предвидими. Актуални са и днес. В крайна сметка САЩ, Китай, Русия и Европа не бяха подготвени за война от такова ниво на интензивност.

Човешките и икономическите загуби в Украйна, изразходването на ресурси за войната, миграцията, политиката на санкции, липсата на евтини енергийни източници и пазари, както и други проблеми се превърнаха в колосална икономическа тежест за икономиките на всички страни, участващи във войната, възпрепятствайки тяхното развитие и създавайки рискове от глобални кризи.

В края на краищата войната в Украйна практически изчерпа икономическите и промишлени "резерви от сила" в повечето страни, особено в Русия, САЩ и Европа. Те наистина нямат ресурси за продължаване на военните действия, докато разширяването на производството на оръжия се оказа нещо прекомерно, при условие че бъдат постигнати споразумения за прекратяване на военните действия.

Следователно може да се твърди, че има формални причини за преразглеждане на световния ред днес.

Отправна точка за такъв преглед, разбира се, може да се смята предстоящият край на войната в Украйна и формирането на нов световен ред въз основа на нейните резултати. Всъщност самият стар световен ред вече е почти напълно разрушен. Например, днес е очевидно, че Белият дом постави под въпрос единството на западния свят. Освен това Вашингтон вече се опитва да прехвърли сигурността и отбраната на Европа и на нейните собствени сили, без САЩ.

Поредица от преговори на САЩ с Русия - за чийто лидер е издадена заповед за арест - потвърждава факта, че Белият дом предприема все повече насрещни стъпки към режима в Кремъл, напълно разбирайки, че в този случай Европа може да се превърне в нова мишена за Русия. Безспорен фактор за това е решението например на киберкомандването на САЩ да прекрати всякакво планиране, насочено срещу Русия.

Очевидно е, че непризнаването на руската агресия от Вашингтон също е ново предизвикателство не само за Украйна, но и за Европа. Това е достатъчно, за да разберем, че не само Русия и Оста на злото се опитват да разрушат световния ред, но и САЩ всъщност го унищожават напълно.

Бих искал още веднъж да обърна внимание, че разрушаването на стария световен ред се извършва и на фона на бързото развитие на технологиите. С пълна увереност можем да кажем, че именно руско-украинската война стана катализатор за развитието, преди всичко на военните технологии, които вероятно ще станат основата на бъдещата глобална сигурност. Защото именно тези промени, настъпили на бойните полета на руско-украинската война, доведоха до глобална криза в изкуството за провеждане на операции и доктрините на НАТО, наред с други процеси. Класическите широкомащабни операции с невероятна консумация на ресурси не само загубиха своята актуалност, но дори се превърнаха в самоубийство. Но само Украйна и Оста на злото знаят за това.

Все още не е известно дали всички играчи, които искат нов световен ред, са готови за това или имат нужда от друга война, за да го разберат.

Със сигурност е известно, че е настъпил технологичен пробив не само във военния сектор, но и във всички останали, което ще изисква преструктуриране на икономиките на водещите страни. Съответно се промениха както нуждите, така и приоритетите в добива на минерали. Последното твърдение не ви ли напомня за нещо познато от историята? Времето ще покаже.

Но все пак говорим за Украйна. В тази трудна ситуация именно благодарение на способността си да се съпротивлява по време на пълномащабна война Украйна наистина се превърна в субект на международната политика. Трябва да се съобразявате с Украйна. Това вече е ясно на всички, дори и на много мощни държави. Украйна не е загубила своята независимост. Въпреки промяната в стратегията на враговете и заплахите от приятелите, Украйна се бори, дори когато изглежда невъзможно, и доста ефективно побеждава врага.

Украйна, харесва ви или не, де факто защитава не само източната граница на НАТО, но и източната граница на Европа, която между другото може да стане линия на съприкосновение. На фона на последните събития и бъдещите намерения на САЩ по отношение на сигурността в Европа, както и на фона на неготовността на НАТО да се противопостави на Русия, поне без САЩ, позициите на Украйна стават все по-привлекателни за Европа. Разбира се, Украйна все още няма собствени ядрени оръжия, така че плаща за свободата си със собствената си кръв, но нейните въоръжени сили показват, че вероятно в близко бъдеще (5-10 години) нова архитектура на европейската сигурност е невъзможна без Украйна.

Могат да се изброят още много фактори, които потвърждават, че съществуването на независима Украйна днес е може би най-важният фактор за сигурността на Европа. Разбира се, има и много вътрешноевропейски фактори за запазване на вътрешната сигурност на Европа. Но сега говоря за Украйна.

За Украйна трябва да говорим именно по отношение на:

Разбира се, без да навлизаме в подробности, в подобна ситуация Украйна трябва да запази своята субективност в отношенията с глобалните играчи. Предполага се, че това изисква:

И накрая искам да спомена един прекрасен канадски писател - Карл Шрьодер. Той, слава Богу, е жив и здрав и в момента се занимава с проучване на бъдещето. Веднъж той написа: "Прогнозирането съществува не само за предсказване на бъдещето, но и за намаляване на изненадите".