Способна ли е демокрацията да разпознае фашизма
През 1995 г. Умберто Еко предсказва, че "в близкото бъдеще може да има телевизионен или интернет популизъм, в който емоционалният ответ на избрана група граждани може да бъде представен и приет като Гласа на Народа". В една такава среда лесно се заражда нареченият от автора Ур-фашизъм, за който несъгласието е предателство, а върху парламента е хвърлена сянка, защото той вече не представлява "Гласът на Народа". В ерата на политиката в социалните мрежи това пророчество се превръща в реалност, но сякаш, останали достатъчно дълго далеч от фашистките режими на XX в., сме забравили как да ги разпознаваме.
Тридесет и пет години по-късно на сцената на интернет популизма се появява Костадин Костадинов, който на 6 март тази година публикува на своята страница следната публикация:
"Съдбата на антибългарския елит през 2025 г. ще бъде същата като на антибългарския елит през 1944 г."
За никого в България няма съмнение за кои събития от нашата история става дума. В периода между 1944 и 1945 г. Народният съд осъжда 9 155 души, от които 2 730 - на смърт. Сред тях са както политическият елит, така и културният цвят на България - писатели, художници, журналисти, политици, царски съветници, генерали. Тази касапница е едно от най-черните и срамни събития в българската история. Точно по тази причина през 2000 г. Народното събрание приема Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен, в който изрично се заклеймява "безпрецедентната разправа с народните представители от XXV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения "Народен съд".
Подбуждане към насилие и политически терор: "Демократична България" подаде сигнал срещу Костадин Костадинов
Препратката е съвсем недвусмислена - Костадин Костадинов е историк и добре съзнава значението на тези събития, а начинът на изразяване води до единственото заключение, че става дума именно за Народния съд. Видно от коментарите, публикацията е уцелила в десетката, тъй като привържениците му в един глас преповтарят нуждата от чистка на българския елит и нов Народен съд. Авторът не възразява в нито един момент, че може би има предвид друг "антибългарски елит" или други събития от 1944 г.
| С тази публикация Костадин Костадинов продължи да крачи по своя път на потъпкване на демократичните принципи и да прекрачва нови граници с призиви към насилствена промяна в управлението. |
Вероятно разбрал думите на Умберто Еко като инструкции вместо като предупреждение, той многократно изразява антидържавните си нагласи и подканва към отхвърляне на конституционния ред на България.
Поне 180 хил. евро струва отстраняването на щетите от Дома на Европа
Съвсем очаквано, четирима граждани (които "напълно случайно" са и народни представители) внесоха сигнал в прокуратурата срещу Костадинов във връзка с това му изказване, както и с други негови действия. Сред аргументите на вносителите се откроява един, който е от особено значение. Според сигнализиращите граждани публикацията демонстрира "открито враждебно отношение към демокрацията и правовия ред" и като такава съставлява престъпление по чл. 108, ал. 1 от НК. С тази статия целя да доразвия тези виждания и да подпомогна обществото и институциите в изобличаването на Костадиновия ур-фашизъм.
| Съгласно чл. 108 от НК лице, което проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева. |
През 1985 г. Върховният съд постановява, че проповядването на фашистка или друга антидемократична идеология може да се изрази в непосредствено убеждаване, внушаване или възхваляване на такава идеология публично. По-късно Върховният касационен съд в своето Решение № 38 от 2019 г. по наказателно дело № 66/2019 г. приема, че "проповядването" представлява публичен акт на убеждаване, писмено или устно, в някаква идея.
Атанас Радев, политолог: От "Възраждане" правят провокации, без да говорят с факти
Публикацията на Костадин Костадинов може да се разглежда като съставомерна. Основният проблем не е простото споменаване на събитията от 1944 г. Тя възхвалява Народния съд и внушава необходимостта от неговото повторение. По свой си начин тази публикация е призив за насилствена промяна на конституционния държавен ред през 2025 г. по модела на 1944 г. От самия текст и израза "съдбата ... ще бъде същата" се извеждат две цели - своеобразни смъртни наказания за "предателите" (сиреч несъгласните) и промяна на демократичния режим в България.
| Подобно изказване е не просто недопустимо, а ужасяващо в XXI век. |
Тази публикация не е само думи. Тя е подкрепена и от системна саморазправа и други изказвания, които призовават за насилствено отстраняване на политическата конкуренция. Например на 22 януари 2025 г. Костадин Костадинов заявява от трибуната на Народното събрание, че "Възраждане" няма да допуснат България да влезе в еврозоната със заплахата "ще ви подпалим, ако трябва". Освен това депутати от партия "Възраждане", включително самият Костадин Костадинов, са влизали в саморазправа с други народни представители и общественици с цел постигане на политически цели. Някои от тези деяния биха могли да бъдат разглеждани като самостоятелни престъпления.
Някои биха могли да възразят, че тази публикация е упражняване на свободата на словото и не би следвало да се санкционира. Уви, вече имаме прецедент по този въпрос, идващ точно от България и точно за Народния съд. На 1 февруари 2018 г. заместник-председателят на Народното събрание Валери Жаблянов прочете декларация от трибуната в парламента, с която защитаваше Народния съд. След като беше отстранен от своя пост, Жаблянов подаде жалба в Европейския съд по правата на човека. Съдът постанови решение миналата година, с което установи, че няма нарушение на правото му на свободно изразяване.
| Ако Европейският съд по правата на човека приема, че обикновената защита на този трибунал противоречи на демократичните ценности, то какво остава за становището на Костадин Костадинов, с което той иска неговото повторение? |
Наказателното право е имунната система на една демокрация. Ако тя е неспособна да се справи с антидемократичните патогени в техния зародиш, това води до смърт на организма. С това се връщам към Умберто Еко, който очаква, че Ур-фашизмът ще се върне под най-невинно прикритие. Вместо това той, изглежда, се завръща съвсем ясно и недвусмислено. Сега топката е в прокуратурата и всички следва да си зададем въпроса:
Способна ли е демокрацията да разпознае фашизма?
