Абсолютно недопустимо е това, което направи прокуратурата към Конституционния съд. Не че няма основания за критики към самия Конституционен съд заради мъглата, в която е обвито всичко и нищо не се казва.

Писмото от прокуратурата до Конституционния съд, което видяхме вчера, те оставя без дъх. Как така прокуратурата ще задава въпрос кои са конституционните съдии, които се занимават с това дело и кои са вещите лица? Това е публична информация. Въпрос на много малко усилие е за този, който се интересува.

Писмото може да е написано заради липса на познания и на интелект, но може и да е заради злонамереност. А тази злонамереност към институциите и към решението може да прочетем в нежелание да се даде решение, което може би е неизгодно за някого. Но работата на съда е такава. В това число и на Конституционния съд.

Би трябвало да се изчака решението на Конституционния съд, защото Конституционният съд е извън съдебната власт и извън законодателната и изпълнителната. Практически единственият начин, по който може да се носи отговорност от конституционен съдия, е пред Конституционния съд с една много сложна процедура с квалифицирано мнозинство. Самият Конституционен съд, когато е създаван преди повече от 30 години, е мислен като орган, на който да не може някой да оказва въздействие.

За съжаление нашата прокуратура на няколко пъти тръгна да атакува такива органи. Росен Плевнелиев беше първият президент, когото прокуратурата тръгна да разследва, което е недопустимо. След това при настоящия президент прокуратурата нахлу в президентството. Сега под обстрел е Конституционният съд. Аз често, когато говоря за този орган казвам, че това е шапката на държавата. Над нея няма никой. Как така ще тръгнат да разследват конституционни съдии? Недопустимо е.

Конституционният съд не е длъжен да даде информацията на прокуратурата, но критика и към тях има, защото това дело е потънало такава мъгла и тъмнина, че наистина започваш да се питаш какво става.

За съжаление последните промени в Конституцията, които бяха опит България да не е прокурорска държава, не бяха направени по най-добрия начин в самия парламент, а и самият Конституционен съд, който в момента е подложен на натиск, ги е отхвърли и ги обяви за противоконституционни. Проблемът си е сериозен и е институционален.

И пак се връщам на първия въпрос: Какво става в държавата? Разпада се. Това е, което виждаме. Не функционира и това е най-страшното. Време е да застанат на място всички, които са в една или друга институция, и да си свършат работата. Не знам дали ще успеят, но това е предизвикателството пред тях.

Струва ми се, че няма опасност за стабилността на управлението. Независимо от резултата, който ще получим като решение на Конституционния съд, дори и да намалее мнозинството, то ще остане такова според всички изчисления. Освен това правителството започна да получава подкрепа отстрани. Видяхме, че "ДПС Ново начало" на Делян Пеевски подкрепи бюджета, а това означава, че е част от управлението. Който гласува за бюджета, е управляващ. Това е правило отпреди няколко века, защото бюджетът е политиката на държавата. Който подкрепя бюджета, управлява. Който не подкрепя, е опозиция. Не виждам основания за страхове и за еврозоната, защото тази подкрепа е повече от парламентарното мнозинство. "Продължаваме промяната-Демократична България" подкрепят влизането в еврозоната, те самите са го заявили.

Ние трябва да притиснем и тези в парламента да оправят закона и да си оправят хората, да си подготвят хората. Години наред говорим за професионална изборна администрация. Можем да подготвим хора, могат да бъдат командировани, могат да има наблюдатели. Всичко това не е толкова сложно да бъде направено. Може да се направи, има опит. Това означава, че наистина трябва да се променят изборни правила по начин, който да гарантира честност.