ОЧИ: "ДПС-Ново начало" е получила най-много от гласовете в рискови секции

ОЧИ: "ДПС-Ново начало" е получила най-много от гласовете в рискови секции

Плакат от кампанията през 2021г.
Плакат от кампанията през 2021г.
Скок от 15% на активността в рисковите секции и най-много гласове в риск за "ДПС - Ново начало" - това показва анализът на резултатите на предсрочните парламентарни избори през октомври 2024 г., които Организацията за честни избори (ОЧИ) изготви за Factcheck.bg. Негов автор е политологът Марио Русинов. Анализът дава отговор на въпроса какво се е случило на последните парламентарни избори в рисковите секции, идентифицирани по методологията, разработена от Антикорупционния фонд - става дума за общо 1 738 изборни секции в страната, в които е имало висок риск от купен и контролиран вот в поне два парламентарни избора за периода 2013 - 2021 г. "Дневник" препубликува анализа от Factcheck.bg:

Как гласуваха секциите с устойчиво рисково поведение

В секциите с устойчиво рисково поведениe, които са около 1700, се наблюдава ръст от 15% в активността на изборите на 27 октомври спрямо изборите през юни 2024 г. В тези секции са гласували 238 хил. избиратели, което е най-високата стойност за последните пет избора, която обаче остава сравнително ниска в сравнение с максимално измерената - 354 090 души през март 2017 г.
Анализът на резултатите по секции показва, че в секциите, където дадена партия има нетипично висок резултат спрямо представянето ѝ в съответната община, се отчита и повишена избирателна активност. Такова отклонение обикновено говори за наличието на контролиран вот - тенденция, която се наблюдава устойчиво. Това означава, че класическата форма на купуване на гласове постепенно отстъпва място на други форми на контролиран вот (корпоративен вот, клиентелизъм и др.) Все по-рядко става дума за предлагане на сума в замяна на глас, практика, която традиционно се наблюдава в райони с уязвими социални групи.
ОЧИ: "ДПС-Ново начало" е получила най-много от гласовете в рискови секции
Factcheck.bg
Анализът на данните по многомандатни избирателни райони (МИР) показва, че най-много гласове в риск са подадени в Кърджали.
Това отговаря на 8,35% от всички гласове в рискови секции или 21 175 гласа. На второ място по дял на гласовете в рискови секции е Бургас - 7,68% (19 473), следват Благоевград - 6,68% (16 949) и Хасково - 5,60% (14 196).
Най-сериозно увеличение на избирателната активност се наблюдава в рисковите секции в Кюстендил - 10,28%, Ямбол - 9,66% и Бургас 8,59%.
В няколко района рисковият вот е имал ключово значение в определянето на изборния резултат. Най-висок дял на гласове в риск има в Кърджали - 3,32% (8 414 гласа от всички гласове, подадени в района), в Пловдив - 2,91% (7 370 гласа) и Хасково - 2,86% (7 262 гласа). Сравнението с предходни анализи показва, че това са общини с традиционно висок дял на контролирания вот. Общините, в които се отчита най-сериозен спад на активността в рисковите секции са Никола Козлево (обл. Шумен) - от 521 на 225 гласа и Трекляно (обл. Кюстендил) - от 282 на 132 гласа, а най-висок ръст се наблюдава в Чупрене (обл. Видин) - 25,05% и Ковачевци (обл. Перник) - 23,24%.
Общо 132 607 гласоподаватели (или 4,92% от всички гласували в страната) са подкрепили партиите, които са спечелили вота в отделните рискови секции.

Кои политически сили са получили най-голям дял в секциите с устойчиво рисково поведение ?

През октомври 2024 г. най-много от гласовете в риск са отишли за "ДПС - Ново начало" - 78 574 гласа, на второ място е ГЕРБ с 62 098 гласа, а на трето място е фракцията, която остана вярна на почетния председател Ахмед Доган "Алианс за права и свободи" с 13 866 гласа. Преди разцеплението в движението, което стана факт през юли 2024 г., гласовете в риск за ДПС са били 93 707 - резултат, който е сред най-високите за формацията в тези секции през годините.
При събирането на гласовете на "ДПС - Ново начало" и АПС излиза, че двете фракции са получили общо 132 хил. гласа от рискови секции или с 30 хил. повече спрямо вота през юни.
ОЧИ: "ДПС-Ново начало" е получила най-много от гласовете в рискови секции
Factcheck.bg
В проценти това отговаря на почти 33% от целия рисков вот за "ДПС-Ново начало" и 16% за АПС.
ОЧИ: "ДПС-Ново начало" е получила най-много от гласовете в рискови секции
Factcheck.bg
Интересно е и разпределението на резултатите на двете фракции по МИР. Само в два от тях (Силистра и Разград) АПС успява да надвие "ДПС-Ново начало" и да спечели по-голямата част от рисковите гласове. Възможна причина за надмощието на партията на Делян Пеевски e, че в тези райони действат различни клиентелистки механизми и политическото доверие се проявява към силния на деня, този с по-големи политически и финансови възможности.
ОЧИ: "ДПС-Ново начало" е получила най-много от гласовете в рискови секции
Factcheck.bg
Разпределение на гласовете за АПС и "ДПС-Ново начало", източник: ОЧИ
ГЕРБ-СДС традиционно получава висок дял от гласовете в рискови секции - 26%, като запазва приблизително сходен резултат спрямо предходните избори. "БСП - Обединена левица" получава съответно 13 866 гласа или 5,82% от вота в рисковите секции, "Възраждане" - 12 890 гласа или 5,41%, а "Продължаваме промяната - Демократична България" - 10 902 гласа или 4,58%.
Що се отнася до дела на рисковите гласове като част от общия резултат на отделните формации, след двете фракции на ДПС се нарежда ГЕРБ - 9,84% от всички гласове за партията на Бойко Борисов са подадени в рискови секции.
ОЧИ: "ДПС-Ново начало" е получила най-много от гласовете в рискови секции
Factcheck.bg

Кои нови секции показаха отклонения на изборите през октомври 2024 г.?

Моделите, по които се определя дали една секция е рискова или не, са няколко. Това става чрез отчитане на отделни показатели, например:
  1. нетипично висока избирателна активност в секцията в сравнение с регистрираната в общината;
  2. нетипично висок резултат на водещата политическа партия в секцията в сравнение с регистрирания резултат на партията в общината;
  3. нетипично висок брой на недействителните бюлетини и гласове в секцията,
както и чрез:
  • идентифициране на отклонения в избирателната активност в дадена секция в две поредни изборни години;
  • отчитане на рязка промяна в политическите пристрастия на избирателите в дадена секция в две поредни изборни години - например, когато в дадена секция традиционно се е гласувало за БСП и изведнъж най-много гласове събира ГЕРБ.
В общо 66 секции са забелязани отклонения при няколко показателя.
Според модела, който сравнява избирателната активност на изборите през юни и октомври 2024 г., са идентифицирани 125 нови секции в риск. Освен това, в 504 секции се отчита внезапна промяна в политическите предпочитания.
Въпреки че методологията отчита цялостната промяна на политическите пристрастия на общинско равнище, трябва да се има предвид, че причините за отклоненията в някои секции може да не са обвързани с контролиран и купен вот.
С прилагането на тези модели става известно, че делът на новите рискови секции в страната е 4,2%, а в тях на изборите през октомври 2024 г. са гласували 98 100 човека или 4,1% от гласувалите в страната.
Най-голям процент от гласовете в рискови секции спрямо общия брой гласове в района се отчита в многомандатните райони Ловеч (10,04%), Смолян (8,53%) и Хасково (7,12%). На общинско ниво най-висок е делът на гласовете в риск в Априлци (40,79%), Кочериново (36,52%) и Божурище (29,71%).
На парламентарните избори през октомври 2024 г. ГЕРБ-СДС получава най-голям дял от гласовете в новите секции с отчетени отклонения - малко над 27 хиляди гласа.
На второ място е "ДПС - Ново начало" с близо 17 хиляди гласа в риск, следвана от "Възраждане" с над 10 хиляди гласа. "Продължаваме промяната - Демократична България" взима 8 134 гласа от новите секции в риск, следвани от "Алианс за права и свободи", които получават 7 529 гласа, "БСП - Обединена левица" с 7 072 гласа, "Има такъв народ" - 5 158 гласа и МЕЧ - 4 062 гласа.
ОЧИ: "ДПС-Ново начало" е получила най-много от гласовете в рискови секции
Factcheck.bg

Отклонения в преференциалния вот

Преференциите са механизъм за пренареждане на партийните листи в рамките на изборите. Макар че целта им е да засилят гражданското участие при избора на партийни представители, опитът на "Обединение честни избори" от изследване на резултатите на изборите и от работа на терен показва, че те могат да служат и като индикатор за контролиран вот, защото:
  1. Преференцията може да бъде използвана като "контрола". Избирателите, които са станали обект на контролиран или купен вот, са инструктирани да изберат конкретна преференция, която по-късно се използва като отличителен знак, за да може дилърът на гласове да измери и докаже на купувача колко точно гласа са подадени от негово име.
  2. Една част от купения и контролирания вот се осъществява в контекста на вътрешнопартийната конкуренция, т.е. кандидатите могат самостоятелно да купуват гласове, за да променят подредбата на партийната листа и да си осигурят място в Народното събрание или да "докажат" влиянието си пред партийното ръководство.
Тези обстоятелства са особено видими в случаите, когато партийната практика не насърчава преференциалния вот. Следващата графика показва разпределението на преференциалния вот в партиите, които станаха част от 51-то Народно събрание или попаднаха близо до бариерата за влизане в него.
ОЧИ: "ДПС-Ново начало" е получила най-много от гласовете в рискови секции
Factcheck.bg
Анализът на данните изолира 30 случая, в които концентрацията на преференциален вот е необичайно висока. В тези случаи даден кандидат е получил голям брой преференции в малък брой секции спрямо всички кандидати в България.
ОЧИ: "ДПС-Ново начало" е получила най-много от гласовете в рискови секции
Factcheck.bg
ОЧИ: "ДПС-Ново начало" е получила най-много от гласовете в рискови секции
Factcheck.bg
ОЧИ: "ДПС-Ново начало" е получила най-много от гласовете в рискови секции
Factcheck.bg

Секции с голяма концентрация на преференции

В 286 секции в страната се наблюдава сериозна концентрация на преференции, или над 85% преференциален вот за кандидат от всички гласове за партията, която го е издигнала. В тези секции са отчетени общо 27 000 преференции, като най-много са подадени в област Благоевград, особено в общините: Симитли - 2 796, Разлог - 1 911, Кресна - 919 и Самоков - 501.
Структурата на преференциалния вот варира значително както между различните партии, така и по населени места и региони. Сравнителният анализ помага да се отличат специфични и вероятно проблематични казуси. Когато даден кандидат получи необичайно голям брой преференции, (балони в графиките), възможните обяснения са две - или кандидат-депутатът е изключително популярен и е направил страхотна преференциална кампания, или става дума за нелегитимни механизми и/или контролиран вот.
Можете да видите графиките в интерактивен вид, заедно с имената, номерата и резултатите на кандидатите тук.
Една от стратегиите, наблюдавани от ОЧИ, е поставянето на кандидати с влияние и ресурси на последно място в кандидат-депутатските листи. Това значи, че за да пренаредят листата и за да влязат в Народното събрание, се налага да мобилизират голям брой избиратели, чиито вот отива освен за кандидата, и за партията. Тази тактика най-много се наблюдава в структурата на гласовете на ГЕРБ. Ярки примери за такива казуси са Стефан Апостолов в МИР Благоевград и Христина Георгиева в Перник.
Подобни размествания, макар и да не става дума за последен кандидат, се наблюдават и при "ДПС-Ново начало". Употребата на преференции във фракцията на Делян Пеевски значително се е покачила в сравнение с традиционните стойности на ДПС. През годините ДПС окуражаваха избирателите си да не използват механизма на преференциите. Това поведение на избирателите е ново и нетипично.

Марио Русинов е анализатор в Антикорупционния фонд (АКФ). Той има магистърска степен по „Политически патологии на глобалния свят“ от Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Следвал и семестър по международни отношения във Варшавския университет по програмата “Erasmus +”. Изготвял е политически анализи на теми, засягащи вътрешната и външната политика, проблемите на сигурността и тероризма.