На 18 март, годишнината от анексирането на Крим, Владимир Путин получи още един повод да празнува - този път под формата на голяма промяна в отношенията с Доналд Тръмп. Освен това тази промяна засегна не само украинската криза, но и целия спектър от двустранни отношения между Русия и САЩ.

Двамата лидери проведоха дълъг телефонен разговор - официално вторият след контакта им през февруари - с пълен обмен на мнения и предварително договорени резултати.

Много подробности остават зад кулисите, но основният резултат вече е ясен: разговорът между двамата президенти ускори нормализирането на двустранните отношения, допълнително намали международната токсичност на Русия и блокира негативния за Кремъл сценарий, свързан с опасната за Москва идея за пълноценно примирие.

Руският лидер не можеше да се съгласи на всеобхватно прекратяване на огъня сега, когато Украйна е решена да воюва толкова дълго, колкото е необходимо, и Киев отказва да обсъжда сериозно исканията на Кремъл за формат "Истанбул плюс", т.е. де факто капитулация.

Всъщност Русия отхвърли предложението на Тръмп за всеобхватно прекратяване на огъня дни преди преговорите. Руското ръководство заяви позицията си публично и я съобщи на специалния пратеник на президента на САЩ Стивън Уиткоф на закрита среща в Москва.

В телефонния разговор Путин успя лично да предаде същото на Тръмп, очертавайки вече известните условия на Москва за пълно прекратяване на огъня: Украйна да откаже да мобилизира нови защитници в армията си и да се превъоръжи, както и напълно да бъде прекратена западната помощ за Киев.

В този вид прекратяването на огъня по същество би означавало начало на украинска капитулация, което засега изглежда малко вероятен сценарий най-малкото поради твърдата позиция на Европа, която увеличава военната си подкрепа за Киев. Путин също така предложи на Тръмп да обмисли отстраняването на Володимир Зеленски, като нарече "киевския режим" под негово ръководство неспособен да постигне споразумение.

Подобни искания от страна на Русия правят перспективите за мирно споразумение с Украйна повече от съмнителни и далечни, но Путин разбира колко важни са осезаемите успехи и споразумения за Тръмп. Затова бе подготвил набор от по-обикновени подаръци за разговора.

Москва се съгласи да обяви частично прекратяване на огъня под формата на 30-дневно прекратяване на атаките срещу енергийната инфраструктура, както и да проведе размяна на пленници и "да пощади живота на украинските войници в района на Курск". За да повиши стойността на този жест и да демонстрира своята милост, Путин трябваше да измисли легенда за някакви хиляди обкръжени украински бойци и да ги нарече "терористи", обвинявайки ги в престъпления срещу цивилното население.

Тези реални и въображаеми отстъпки обаче все още не означават, че Кремъл е готов да премине към сериозни обсъждания на техническите параметри на мира.

Следователно условията на Русия за прекратяване на огъня са не толкова условия, колкото цели, които Кремъл възнамерява да постигне по всякакъв възможен начин.

Че такъв е именно подходът на Кремъл, се потвърждава от това колко лесно Русия се съгласи да създаде работна група, която да обсъди по същество безопасността на корабоплаването в Черно море. Тук интересите на Москва са доста специфични и тя е готова на компромис. Но все още не се говори за създаване на подобна работна група, която да обсъжда прекратяване на огъня по фронтовата линия.

Докато Тръмп се опитва да постигне бърз успех в уреждането на украинската война, Москва вижда случващото се като много по-проточен процес, в който много - но не всичко - зависи от Вашингтон. Във всеки случай Путин ще трябва да се справи с един непоколебим Киев и все по-радикална Европа. Това означава, че войната може да продължи без САЩ. Ето откъде идва тактическата маневра:

Москва дава знак на Вашингтон, че е готова да помогне за разрешаването на иранския ядрен проблем, започна сближаване за Сирия, двете страни гласуват солидарно в ООН, а Русия рязко смекчи риториката си в подкрепа на Палестина. Но основното направление на нормализация е сътрудничеството в икономиката, където, за разлика от възстановяването на пълната функционалност на посолствата, работата вече кипи.

Всичко това може да се счита за голям успех за Кремъл, който последователно намалява зависимостта на руските отношения със САЩ от уреждането на въпроса с Украйна. В същото време международната токсичност на Русия намалява до такава степен, че Путин и Тръмп се съгласиха да организират хокейни мачове между руски и американски играчи в NHL и КХЛ.

Кремъл е готов да направи на Тръмп незначителни или дори фиктивни отстъпки, за да попречи на фундаменталните разногласия за Украйна да прекъснат тенденцията към нормализиране на двустранните отношения. Това устройва Тръмп, което пък влошава положението на Украйна още повече.

В такива условия Кремъл дори не трябва директно да изисква капитулацията на Киев и изпълнението на условията на "Истанбул плюс". Случващото се само по себе си постепенно лишава Украйна от необходимата военна подкрепа, а политиката на Тръмп все повече задълбочава различията между САЩ и Европа.

Въпреки това хипотетичното нормализиране на руско-американските отношения остава в зародиш, а нашумелите икономически проекти, с които двете страни така охотно се хвалят, имат всички шансове да се разпаднат поради нервния инвестиционен климат в Русия и обективните противоречия между Москва и Вашингтон. Така че с течение на времето процесът има всички шансове да се натъкне на структурни ограничения, оставяйки след себе си само няколко местни проекта и почти нулев напредък в украинското урегулиране.

Но дори и такъв резултат Кремъл ще може да счита за добър резултат.