В последните години България е в постоянна политическа криза, което доведе и до съществени проблеми при функционирането на институциите. Много от държавните органи, които се избират от Народното събрание или се назначават от правителството, функционират в състояние на изтекли мандати.

За илюстрация:

ВСС действа в този си състав с избраните членове от парламента от 2017 г., като мандатът на изборните членове на ВСС е пет години и те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок. Инспекторатът се състои от главен инспектор и десет инспектори, Мандатът на главния инспектор е петгодишен, а на инспекторите - четиригодишен. В действащият към момента инспекторат картината е следната - главният инспектор е избран през 2015 г., а инспекторите - през 2016 г. И двата органа се избират от Народното събрание с мнозинство от две трети от народните представители.

От изнесените факти става безпределно ясно, че и двата органа действат извън мандатите, за които са избрани.

Въпросът за това може ли орган, чийто мандат е изтекъл, да продължи да изпълнява своите функции, доведе до поставянето му както в обществото, така и пред институциите в държавата.

Какво представлява принципът на мандатността - дали това е основен принцип и задължителен елемент за представителната демокрация и възможно ли е в правова държава орган с отдавна изтекъл мандат да избира висшите ръководители в съдебната власт, се превърна в тема за дискусии, но и съвсем логично и в търсенето на отговор от институциите, призвани да решат този въпрос.

Така се стигна до сезиране на Конституционния съд (КС), а впоследствие и до предприемането на определени нормативни решения от страна на парламента. Естествено че отговор относно мандатността на органите има и в теорията и практиката на конституционното право. Добре известно е, че демократичното управление се основава на принципа за сменяемост във властта и периодична проверка за настроенията на народа.

XXII поправка на Конституцията на САЩ въвежда правилото за невъзможност да се заемат повече от два президентски мандата. И така започва да се въвежда мандатност за заемането на определени длъжности във властта с цел лицата, които заемат такива позиции, да се чувстват отчетни и отговорни.

Темата за мандатността е предмет на разглеждане от Конституционния съд в решение №12 от 2022 г. на КС. В него е поставен въпросът за това дали може да продължи да действа съставът на Инспектората към ВСС, тъй като към онзи момент той се явява орган, мандатът на чиито членове е изтекъл, а те продължават да изпълняват своите задължения. Според КС "мандатът представлява предоставяне на правна възможност да се осъществяват конкретни държавни функции за определено време".

В демократичното общество мандатността се изразява в ограничено във времето функциониране на държавния орган чрез конкретен персонален състав, явяващо се гаранция срещу възможни изкривявания в резултат на неограничено по време изпълнение от него на съответните функции. Продължаването на изпълнението на възложените функции би могло да се определи като "несъщинско удължаване" на определения мандат, защото не засяга установения срок и реда за избиране на съответния държавен орган, така както са предвидени в основния закон. То е защитен механизъм, приложим в изключителни ситуации, при които не са избрани членовете от състава на определен колективен конституционно установен орган, минимално необходими, за да функционира той, и при липсата на други, установени изрично, конституционни (законови) механизми за продължаване на дейността на държавния орган.

- за да бъде гарантирано осъществяването на възложените от Основния закон функции на инспектората и на конституционно установения баланс на властите в конституционната правова държава. Поради това КС прогласява, че с изтичането на срока, за който са избрани, главният инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет изпълняват своите функции до избиране от Народното събрание на главен инспектор, съответно на инспектори, тъй като е конституционно недопустимо да се преустанови автоматично за неопределено време дейността на съответния орган поради изтичане на срока на пълномощията на съответните лица.

Бих желала да отбележа особеното мнение на конституционния съдия Янаки Стоилов по това решение, според когото:

Идеята, че следва да се уреди на законово ниво как се процедира, в случай че мандатът на един орган е изтекъл, а съответно задълженият да избере новите лица не е изпълнил задълженията си, може да се намери в особеното мнение и на конституционните съдии Красимир Влахов и Атанас Семов по к.д. №7/2022 г. Разбирането, че с изтичането на предвидения в закона срок не се прекратява мандатът на неговите изборни членове, може да бъде видяно и в Определение №7 по к.д. №9/2023 г.

Напълно споделям размислите на конституционните съдии Атанас Семов и Янаки Стоилов в особеното им мнение по Определение №17 по к.д. №42/2024 г., а именно:

Такава практика пренебрегва принципа на мандатност като присъща характеристика на демократичната и правова държава, а самият принцип се принизява до пожелателна и незачитана конституционна декларация. Така в резултат на превратно упражняване на учредената власт

С последните изменения в Закона за съдебната власт, в ДВ. бр.6 от 21 януари 2025 г., се прави опит да се реши този тежък проблем, а именно предвидено е, че в срок от 6 месеца от влизането в сила на този закон Народното събрание и органите на съдебната власт започват процедура за нов избор на членове на Висшия съдебен съвет.

Дали обаче законът ще бъде изпълнен предстои да разберем. Вече изминаха два месеца от приемането на този закон, а парламентът все още не е приел процедурни правила, по силата на които да избере членове както на ВСС, така и на Инспектората към ВСС. Отговорът на въпроса защо това не се случва и не започват процедурите се крие в предвиденото квалифицирано мнозинство от две трети от народните представители, каквото е изискването на конституцията. Поне засега няма индикации, че в средите на народните представители е постигнато съгласие сред толкова на брой депутати да извършат избор на членове на тези органи.

Не без основание започва да изглежда актуален въпросът: Нарушава ли парламентът конституцията, като не открива процедурите за избор на ВСС и Инспектората към ВСС?

Но всъщност неизпълнението на закона няма да породи никакъв правен факт, който да може да бъде поставен за разглеждане за конституционосъобразност от Конституционния съд. Най-вероятно няма да има решение на НС, което да може да бъде атакувано пред КС, а известно е, че констатацията за противоконституционност се извършва само и единствено от Конституционния съд, и то за определен вид актове.

Ако парламентът не предприеме никакво действие, то няма да има и акт, за чиято противоконституционност да може да се произнася съответният орган.