Българският политически живот днес е една безкрайна фиеста на балкански магически реализъм. Партийните сови са си точно това, което искат да изглежда, че не са, но са напълно последователни в изграждането на реалистична илюзия. Ако в предишния епизод лидерът на най-голямата партия Бойко Борисов твърдеше, че ГЕРБ е само патерица на коалиционните си партньори БСП и ИТН, сега отива още по-напред - било работа на премиера Росен Желязков, а не негова, да си осигурява мнозинството, след като то падна до санитарния минимум.

След като громителят на деребеите Делян Пеевски първо искаше избори, а после започна да крепи правителството, накрая огласи, че ГЕРБ няма къде да ходят без него. Кахърна драма на обич на инат, в която едната страна се дърпа докрай - за пред хората, а другата се натиска докрай - пак за пред хората. Защото обезчестената красавица не е пленителна, а юнакът е самозванец, ако си няма изгора, която да може да подчини пред очите на всички.

Така вече имаме уж все по-нежелана вътрешно, но все по-голяма управленска коалиция, която вече е във формат 3+1+1 (ГЕРБ-БСП-ИТН плюс ДПС-Доган, плюс ДПС-Пеевски). Коалиция, в която Борисов окончателно си е заровил всички телесни части в пясъка от срам, а Пеевски си е изложил всички телеса без срам. И за която еврозоната вече не е благословия за кръстоносен поход, а спирка за почивка, на която да се реши дали изобщо си струва да се ходи до Божи гроб. На тази хитра отбивка и позитивното, и негативното решение за еврозоната дават по две опции.

Ако до юли получим зелена светлина за въвеждане на еврото от догодина, коалицията може да каже - свършихме си работата, хайде сега на избори, че ни беше непоносимо трудно заедно. Но може и обратното - ето, постигаме успехи, дайте да ги затвърдим, вижте колко сложно става в света и на Балканите, трябва ни стабилност, никакви избори.

Така или иначе, поставянето на по-кратък срок за преразглеждане съдбата на управлението дава тактически ползи за маневриране. Хората по-изнервено ще мислят за благото си - едни дали ще го дочакат, други дали ще го загубят. ГЕРБ ще може по-игриво да намигва към евроатлантическата опозиция, специално в частта ѝ ДБ, защото ПП едновременно са самоотлъчили се и анатемосани за някакво включване в управлението. "ДПС - Ново начало" пък все по-често ще натиска с мазно пръстче бутончето на властта, заплашвайки да изключи копчето на захранването. И с наближаването на лятото все повече ще се завихрят обвинения, оправдания, флиртове и заплахи, които аха да доведат до развръзка на политическата криза, която от четири години е на приливи и отливи.

Но развръзка надали ще има и с евентуални нови избори наесен. Напротив, ако те се проведат по сегашния Изборен кодекс, кризата може дори да се затлачи още. Ако все пак се стигне до промяна в изборните правила, от самата нагласа какви да са промените ще се види дали изобщо се търси изход към по-чист въздух.

А после трябва да се намери реално политическо съдържание, отвъд магическите миманси. Връщане към правоверната политика - с реални партньорства и компромиси без зависимости, с реални коалиции, чертаещи ясни разделителни линии и хвърлящи малко по-здрави мостове между дясно и ляво, не дай боже, и между Изток и Запад.

Пътят към обетованата земя на реалната политика може и да не трае 40 години, макар и изминалите 4 вече да се усещат като 40. Въпросът е в този изнурителен път през пустинята магическите оазиси да не се превърнат в единствената политическа реалност.