Действията на Тръмп следват почти буквално стратегията на Ярвин за властта

Колкото по-дълго Тръмп е на власт, толкова повече зло ще произведе за Щатите и за света.

• 13 47
• Докладване

Атанас Йозов Кирчев е член на експертната работна група по финансови инструменти Fi-Compassкъм ГД "Регионална политика" на ЕК и председател на Професионална асоциация "Европейски и национални програми за развитие".

Типично!

Забранявам на бокулизачи и комуняги да четат постингите ми!

• 58 12
• Докладване

Не че ще му се получи, но той е длъжен да пробва ...

Тръмпанарят това ...

Мутрите от 90-те поеха открито държавата, а ние ги последвахме. Sapienti Sat

• 0 7
• Докладване

Първите 100 дни на тръмп ще се запомнят единствено с назначението на некомпетентни (но преданни) калинки в администрацията и реваншистки уволнения на държавни служители. Досега няма и намек за изпълнение на предизборните му обещания. Щото не всичко може да се управлява с укази. Много от законите изискват приемане в Конгреса, а тръмп упорито се опитва да го заобиколи.

Make russia Small Again

• 8 32
• Докладване

"И когато съдилищата Ви спрат, изправете се пред страната и кажете: "Председателят на Върховния съд е произнесъл своето решение. Сега нека го наложи."

Това е прословута реплика на президента Андрю Джаксън, пренебрегнал решението на един от емблематичните председатели на ВС в САЩ, Джон Маршал, в полза на индианско племе в Джорджиа (ако не ме лъже паметта). Досега тази реплика беше считана за нещо крайно негативно, както и самият Джаксън, изпратил индианците на т. нар. Trail of Tears, но е показателно, че кликата на Тръмп ревизира тази част от историята като нещо положително.

Доживяхме да видим открит фашизъм в Щатите. Колко тлеещ е бил той, всъщност...

• 9 40
• Докладване

Типично за такива като теб да се опитат да дискредитират автора чрез някакви самоцелни препратки към биографията му, които на всичкото отгоре не го дискредитират по никакъв начин извън фашизираната секта.

• 10 46
• Докладване

Дерибеи ,абонирайте се БЕ

• 4 12
• Докладване

До коментар [#3] от "Просто Стюпи":

Не, няма да успеят, е заради друго ами щото са малоумни идиоти. Всичките му назначения са завършени олигофрени, които даже не могат да си вържат обувките и им личи.

Слава Україні!

• 8 20
• Докладване

Тръмп изглежда като разглезено, леко истерично ангелче в сравнение с екипа, който е издигнал. Той поне иска да го харесват и да му ръкопляскат.
Ванс, Мъск, военният министър и пр. искрено ме плашат. Те май наистина си вярват.
Боя се, че с Тръмп нещата едва започват.

• 0 14
• Докладване

Ще ги призная републиканците за истински консерви, ако направят затворени поселища в САЩ за наркомани и лгбт хора, в които те да полагат безплатен обществен труд - примерно да отглеждат кококшки за яйца, да сглобяват авточаркове и прочие патриотични дейности. В крайна сметка всеки трябва да дава своя дан за юесей Величието. А разните тежки престъпници по затворите, вместо да ги убиват с ток или инжекции, да ги разфасоват за органи и да ги продават. Това е реалполитик.

• 9 11
• Докладване

За мен показателно за капацитета на хората около Тръмпънаря е жената на Ванс. Тя е символа, образа на "въшката изкачила се на челото"! Тесларя вече не е нужно да коментираме.

вярвам в доброто

• 9 13
• Докладване

Ще бъде интересно, ако Тръмп дойде у нас с оферта за нашата АЕЦ или други земни и подземни блага, в замяна на възпиране на Ердо да дойде да спасява техни малцинства у нас и възстановяване на историческа справедливост. Не е чак такава фантистика май...

• 6 11
• Докладване

Къде беше този да ни обясни преди 4г действията на Байдън чия стратегия следваха?

• 25 8
• Докладване

Кое е типичното? Кое е невярното? Или просто нивото Ви на знание не допуска други истини, освен Вашите?

• 0 11
• Докладване

До коментар [#19] от "Kamss":

Да, но все още не е стигнала популярността на Хитлер. Единственото хубаво е, че за разлика от Хитлер е на 75 години, та има надежда да пукне преди да направи някоя голяма беля.

За първи път в историята човек може да публикува едно просто изречение "Този е идиот" и повече от 90% от прочелите го ще знаят за кого става въпрос.

• 0 8
• Докладване

Няма по-кратък и по-сигурен път към краха на САЩ. Ще станат агресивна регионална сила между Мексико и Канада.

• 0 8
• Докладване

До коментар [#23] от "rntp":

Явно все пак нямаш ясна визия как точно жалкият ти живот ще бъде подобрен от "деуокирането" в Америка. Карай, важното е да се плямпа във форума.

• 6 23
• Докладване

Остана само да предвидиш, че тази действителност, която изкова Тръмп по погрешка, ще го заличи със същата лекота.

• 0 7
• Докладване

До коментар [#18] от "Просто Стюпи":

Не само са диоти ами са и мързеливи идиоти. А както занем от другаря Сталин, всичко зависи от кадрите. А той е знаел едно-друго за смяната на системата. Приемрно той въобще не е бил мързеливо копеле и не е играл голф или е тувтвал глупости по цял ден като Тръмп. Дори на него му е отнело десетина години да консолидира властта, при положение, че не е имало никакви пречки, ниаккви съдии е нямало, опозиция, медии и т.н.

Слава Україні!

• 4 15
• Докладване

Иззвинете, на 78 годинки е.

• 0 8
• Докладване

До коментар [#18] от "Просто Стюпи":

Не само са идиоти ами са и мързеливи идиоти. А както занем от другаря Сталин, всичко зависи от кадрите. А той е знаел едно-друго за смяната на системата. Приемрно той въобще не е бил мързеливо копеле и не е играл голф или е туутввал глупости по цял ден като Тръмп. Дори на него му е отнело десетина години упорита работа да консолидира властта, при положение, че не е имало никакви пречки, като примерно опозиция, СНН, съдии, федералнадържава, избори за всякакави позиции от коит зависи нещо, а и просто е разстрелвал неудобните. Така че по-спокойно.

*редактирах за яснота

Слава Україні!

• 6 14
• Докладване

Не, всъщност не е.
Или ако е, то и "еднокнижникът" е интелигентен.
Може да си умен, прозорлив, с бързи и уместни реакции, но итлелигентността е повече от това. "Вродена способност на съзнателен индивид да прави изводи върху дадена информация." И като цяло интелекта е оксиморон на простащината и простотията.
Така че тези двамата не им се чудете са или не са.
Намажете им по филия с мас и стига.

Криви са ви зъбките? Ще ги изправим! ...

• 12 12
• Докладване

До коментар [#12] от "Doge":

"Не, няма да успеят, е заради друго ами щото са малоумни идиоти. Всичките му назначения са завършени олигофрени, които даже не могат да си вържат обувките и им личи."

За съжаление зад идиотите седят едни милиардери.

• 3 13
• Докладване

До коментар [#18] от "Просто Стюпи":

"И не се лъжете - тия няма да са просто доволни да се заключат в собствения си континент и да не идват насам. Тяхна основна цел ще е европейските демокрации да паднат под СЪЩОТО това робство."

За жалост си прав. Хубавото е че Европа бързо се усети и се опитва да реагира. Лошото е, че Китай в момента потрива доволно ръце. Всичките му конкуренти са впримчени в смъртна схватка

• 3 14
• Докладване

До коментар [#3] от "Просто Стюпи":

До коментар [#18] от "Просто Стюпи":

Наречи ме оптимист, но това ми се струва абсурдно.
Най-малкото когнитивното мислене на Хомо Сапиенс няма да го позволи. Както и доказаните му инстинкти за оцеляване. И надмощие, действително, но тук надмощието е деструктивно спрямо популацията. Което до момента не се сещам да е имало успех в исторически план.

Криви са ви зъбките? Ще ги изправим! ...

• 12 9
• Докладване

Някакъв политически активист. Да не е соросоид тоя?

Спирането на грантовете на USAID и орязването на клатикурната 90 хилядна администрация било авторитарност и погазване на демокрацията.

Мхм. Точно така, казал мармотът, докат си завивал станиола.

• 25 6
• Докладване

До коментар [#36] от "Karies":

"Наречи ме оптимист, но това ми се струва абсурдно."

Нахлуването в Грузия 2008 не беше ли абсурдно? Анексирането на Крим и пращането на зелени човечета в Донбас 2014 не беше ли абсурдно при наличието на будапещенския меморандум?
Нахлуването в Украйна 2022 не беше ли абсурдно?
Изказването на Ванс в Мюнхен не беше ли абсурдно?
Скандала със Зеленски в Белия дом и изгонването му не беше ли абсурдно?
Апетитите към Гренландия и Канада не са ли абсурдни?
Или си безнадежден оптимист или си руска калинка.

• 7 18
• Докладване

Путинизация на САЩ 😁

Руската пропаганда не прави хората тъпи, тя ги намира!

• 0 6
• Докладване

До коментар [#4] от "b_52_strato":

Не те ли притеснява факта, че всички русороби масово подкрепят Тръмп? Че дори и Путлер е на негова страна, поне на думи!

• 5 20
• Докладване

До коментар [#4] от "b_52_strato":

според идеолога на тръмпанаризма, държвата има нужда от тоталитарен монарх, който да я управлява като директор - корпорация в интерес на мулти-милиардерите - акцинери, а низшите слоевва имат нужда да са роби :)
Незнайно що някой е баламосал магаотите да си мислят че няма да са и те роби :) ха ха
Ако преифразираме Марк Твен, по-лесно е да баламосаш някого, отколкото да го накараш да разбере, че е баламосан.

☠ This is worse than Mordor. ☠ Much worse in a way. It comes home to you... and because it is home, and you remember it before it was all ruined.

• 5 15
• Докладване

До коментар [#40] от "vassilun":

ТРъмп му е казал, че с Путин се уважават и разбират добре

☠ This is worse than Mordor. ☠ Much worse in a way. It comes home to you... and because it is home, and you remember it before it was all ruined.

• 6 12
• Докладване

Чак пък безнадежден...
Що се отнася до насекомите - ами не зная, ти руска калинка ли си?

Нахлуването в Грузия беше очаквано и планирано. Путин беше изненадан от избора и политиката на Саакашвили и си търсеше повод да въдвори там "русский мир" и да освободи грузинците от тежкото бреме на свободата. Саакашвили му даде удобен повод с нахлуването в Южна Осетия към която руснаците имат претенции открай време.
Анексирането на Крим и пращането на зелени човечета в Донбас също беше абсолютно очаквано. Поне първото. Крим и в исторически и във военен план е основен плацдарм на Русия и нейните военоморски сили за контрола на Черно море.
Освен всичко друго там е най-голямата им военоморска база, включително военоморско училище.
Украинците това би трябвало отлично да знаят. Както и факта, че руснаците няма как да се откажат от Крим. Може и да не съм прав, но лично аз бих се опитал да изтъргувам Донбас с отказ от Крим. Тук не става въпрос за международно право и т.н., но чисто практически отказа на руснаците от Крим е равносилен на отказа на турците от Босфора. Практически е невъзможен. Пак подчертавам, това няма общо с въпроса имат ли право да го притежават.

Нахлуването в Украйна 2022 г. наистина беше изненада. Поне за мен. Обяснявам си го с всеобщото откачане покрай ковид, особено силно при Путин и заблудата за бърза и лека победа.
Изказването на Ванс... обяснявам си го с това че е идиот. Както и заобикалящите го.
Все пак смятам, че американската демократична система е устоявала на сериозни изпитания и въпреки някой залитания в една или друга посока е устоявала успешно. Не смятам, че група идиоти, дори и богати идиоти ще успеят да я унищожат.
Скандала в Белия дом, макар и шокиращ беше педпоставен.
Апетитите към Гренландия и Канада... Не зная първото го отдавам на пълния идиотизъм на Тръмп и обкръжението му, второто - честно казано ми прилича на театъра, който често и Буци обича да играе - казва нещо гръмко и невероятно, че да отклони цялото внимание към него, за да прави на спокойствие шашмите си.

Та тъй.
Според мен повечето от тези "апетити" са кьорфишеци, но ми изглеждаше невъзможно да стане в света това което става в момента.

А сега без оптимизъм - ако наистина този план успее можем в кратки, много кратки срокове да видим краят на съвременният ни свят. И не че можем, смятам че това е неизбежно.
А все още ми се струва, че модела който движи съвременната ни цивилизация все още не се е изчерпал.
И това ще стане, но още не е.

Криви са ви зъбките? Ще ги изправим! ...

• 9 6
• Докладване

До коментар [#32] от "Doge":

Тръмп е мързелив, но кликата около него - не. И ако допуснем, че кликата управлява куклата Тръмп, за когото е важно да му лъскат чепика и да го благославят във всяко свое медийно участие, все едно е Ким Чен Ун, тогава картинката става съвсем друга.

• 3 7
• Докладване

По всичко изглежда, че Ярвин е луд, но поне не е президент на САЩ. А Тръмп е хем луд, хем президент.

• 0 5
• Докладване

До коментар [#33] от "Karies":

Не си в час. Тръмп винаги е казвал, че обича да чете биографии на известни личности и цитира биографиите на Абрахам Линкълн и на генерал Дъглас Макартър. Подобни книги показват интереса му към силни лидери, които променят историята – в съзвучие с неговия образ.

Тръмп винаги цитира „Изворът“ (The Fountainhead) на Айн Ранд като любимата си книга, защото тя отразява неговото виждане за себе си и неговия подход към живота. В романа главният герой, Хауърд Рорк, е индивидуалист, който се противопоставя на обществените норми и преследва своята визия без компромиси – качества, които Тръмп явно вижда в себе си. Той казва за романа „Изворът“: „Той е свързан с бизнеса, красотата, живота и вътрешните емоции. Тази книга е свързана с... всичко.“ Тръмп се идентифицира с Хауърд Рорк, идеалистичния главен герой на романа, който проектира небостъргачи и се бунтува срещу установения ред. „Атлас изправи рамене“ е друг роман на Ранд, който също възхвалява индивидуализма и капитализма. Тръмп е казвал, че много харесва идеите в него, макар да не го цитира толкова често колкото „Изворът“. Героите в книгата, които се борят срещу бюрокрацията и колективните ограничения, вероятно му допадат.

Който не познава Айн Ранд, не може да разбере истинската същност на Тръмп и често изпада в повърхностни глупости и клишета за него. Айн Ранд, с нейните романи „Изворът“ и „Атлас изправи рамене“, оформя философия на индивидуализма, капитализма и безкомпромисния стремеж към успех – ценности, които Тръмп приема и отразява в живота и действията си. Той се вижда като Хауърд Рорк – човек, който се бори срещу системата и преследва своята визия, без да се огъва пред мнението на тълпата. Без да познаваме тези идеи, лесно е да го сведем до карикатура – арогантен милиардер или шумна телевизионна звезда – и да пропуснем дълбоката връзка между неговото мислене и обективизма на Ранд. Затова, без това знание, всяка критика или анализ на Тръмп остава плитък и неточен, пълен с предразсъдъци вместо разбиране.

Sed ita a principio inchoatum esse mundum, ut certis rebus certa signa praecurrerent, alia in extis, alia in avibus, alia in fulgoribus, alia in ostentis, alia in stellis, alia in somniantium visis, alia in furentium vocibus.

• 12 5
• Докладване

Само да добавя, че Мъск също обяви това са последните избори, а Тръмп до последно отричаше, че е чувал за Проект 2025, че не го е чел, след което назначи един от Херитидж и автор в Проект 2025 за свой шеф на кабинета.

Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert

• 1 9
• Докладване

Това е най-адекватното мнение досега, може би.
Тръмп е паунът на-който масите ръкопляскат, докато се грижи единствено за себе си и семейството си, а мизантропи като Ванс и Мъск работят по план, като същевременно го славославят. Хегсет, военният министър е некомпетентен палячо, чиято задача е да превърне въоръжените сили в армия от хунвейбини.
"Обосновката" на цялата социопатия от разни тръмпанари с "философията" на Айн Ранд ( чийто "обективизъм" би прилегнал чудесно на Ал Капоне и Лъки Лучано) не променя картинката и на йота.

Malo periculosam, libertatem quam quietam servitutem

• 0 5
• Докладване

Да ама култа е Тръмп. Лидерана култа е много важен. Дори да примем, че е сламен човек, все пак основната работа трябва да бъде свършена от него. А пък аккто писах всеки що-годе отговрен пост се заема след пряк избор (дори и съдии и прокурори на щатско и фердерално ниво) нещата въобще не стоят като приемрно в СССР

Слава Україні!

• 2 5
• Докладване

До коментар [#48] от "БОНГО":

Айн Ранд като Ал Капоне и Лъки Лучано? Ха ха ха ! Да се твърди подобна идиотщина е повече от карикатура, буквално малоумие. Обективизмът на Ранд е философия, издигната върху основата на разума, индивидуалната свобода и непреклонния стремеж към лично съвършенство. Ранд възхвалява човека като същество, способно да твори ценности чрез собствения си ум и труд, да изгражда света според своята рационална визия, без да се подчинява на диктата на тълпата и бюрокрацията. Героите на Ранд – като Хауърд Рорк или Джон Голт – подобно на Тръмп – са образци интелектуална независимост, на мъжка сила, твърдост, непоколебимост и решителност, които търсят правото да живеят според собствените си принципи. Техният триумф е плод на свободния обмен, а не на принудата. Докато Ранд възхвалява капитализма на свободния пазар, основан на доброволния обмен, Капоне и Лучано процъфтяват в сянката на черния пазар, където единствената валута е принудата. Айн Ранд би видяла в тези фигури не герои, а карикатури на човешкия потенциал – жалки сенки, неспособни да достигнат до позицията на Тръмп, който иска да прави Америка отново велика, и което тя възпява.

Sed ita a principio inchoatum esse mundum, ut certis rebus certa signa praecurrerent, alia in extis, alia in avibus, alia in fulgoribus, alia in ostentis, alia in stellis, alia in somniantium visis, alia in furentium vocibus.

• 9 3
• Докладване

Лъже те, Вирджиния.
Между другото добрите индианци от племето Чероки, пратени в Оклахома, са робовладелци. Сега, наследниците на робите на чероките искат да бъдат признати като Чероки и те самите, за да получават помощи и доходи от казината и петрола под земята на чероките. Но племето Чероки каза: No, thank you, but no. Вие сте си черни, търсете племето си в Африка.
За любознателните. Андрю Джаксън е единственият президент изплатил американския вътрешен дъл. От тогава насам той само расте и е вече 36 трилиона долара, като расте с един трилион на всеки 100 дни.

• 18 4
• Докладване

Точно така. Затова аз и НЕ твърдя нищо такова, Написал съм, че философията на Айн Ранд би паснала чудесно на Ал Капоне и Лъки Лучано, което е нещо различно. Да, зная, че тя издига до фетишизъм частната сосбтвеност , съответно отхвърля всяко насилствено посегателство срещу нея , т.е. теоретично нейната философия не би била подходяща за престъпници.
Но проблемът е, че съчетавайки идеалистическата картинка за laissez-faire капитализма с култа към студения разум,опериран от всякакви предразсъдъци, Но именно "предразсъдъците" правят един човек честен и "добър".
Няма как да се избяга от факта, че в капитализма хора стават инструмент, всъщност те са необходимото условие за успеха на други хора. В контекста на laissez-faire "честната размяна" не е "честна" доколкото се реализира печалба. В този апсект, "успехът без жертва" , както и "доброволният обмен", е фикция.

Malo periculosam, libertatem quam quietam servitutem

• 0 4
• Докладване

До коментар [#53] от "Nedyalko Lazarov":
Но демокрацията, дори вече и в САЩ не дава резултати. Днес едно семейство трябва да работи два пъти повече години отколкото през 70 те за да изплати жилището си. А за това работник във Форд да се пенсионира на 65, да се качи на RV то и да живее 8 месеца във Флорида и четири в Мичиган дори не може да става и въпрос.

---
И ти мислиш, че Тръмп ще реши този проблем, при това с помощта на Мъск, Безос и Зукерберг (не знам как се транскрибира на български името му), които заедно "струват" колкото 50% от по-бедните американци? При това като им даде повече под формата на данъчни облегчения?
Или с митата?
Или с дерегулации - особено във финансовия сектор?
Уроците от Голямата депресия ни показват, че няма да стане. Напротив - по-бедните 50% ще обеднеят още.

Но поне ти си достатъчно честен (и простодушен) да си признаеш, че големият враг не са "либералите", а демокрацията,

Malo periculosam, libertatem quam quietam servitutem

• 0 5
• Докладване

До коментар [#52] от "БОНГО":

Първо, идеята, че "предразсъдъците" правят човека честен и добър, е абсурдна и противоречи на самата дефиниция на разума, която Ранд издига в основа на своя обективизъм. Предразсъдъците – слепи, необосновани убеждения – не са добродетел, а окови, които лишават индивида от способността да преценява реалността обективно. Честността не произтича от ирационални импулси или традиции, а от съзнателния избор да се следва истината, както я разкрива разумът. Хайек би добавил, че именно предразсъдъците, когато се институционализират чрез държавна намеса, изкривяват спонтанния ред на пазара, водещ до неефективност и несправедливост. Капитализмът не "оперира" от предразсъдъци – той ги отхвърля в името на фактическата реалност, която е единственият критерий за морална и икономическа стойност.
Второ, в системата на laissez-faire, както я защитава Мизес, хората не са инструменти, а суверенни агенти, които свободно избират да участват в обмен, основан на взаимна изгода. Успехът на един не е паразитизъм върху другия, а резултат от създаването на ценности, които другите доброволно оценяват и възнаграждават. Да се предполага, че капитализмът превръща човека в средство, е да се игнорира основният му принцип: свободата на индивида да преследва собствените си цели, без да бъде принуждаван от никого. Колективистките системи, напротив, третират човека като инструмент – за държавата, за "обществото" или за някакъв абстрактен идеал.
Нападките срещу "честната размяна" – че тя не била честна, защото носи печалба – са чисто недоразумение. Печалбата не е признак на експлоатация, а доказателство за ефективност и създаване на стойност. Както Мизес отбелязва в своята теория за човешкото действие, всяка сделка в свободния пазар е доброволна и следователно взаимноизгодна – иначе не би се осъществила. Ако продавам хляб за повече, отколкото ми струва да го направя, това не е несправедливост, а резултат от моя труд, предприемчивост и способност да отговоря на търсенето. Ранд би казала, че печалбата е морална – тя е наградата на разума, а не кражба от "жертви". Идеята, че размяна с печалба е нечестна, предполага, че стойността е статична и нулева сума – заблуда, която Хайек опровергава с тезата си за пазара като процес на откриване и разширяване на богатството.
Накрая, глупостите, че "успехът без жертва" и "доброволният обмен" са фикция, е най-слабото звено в тази критика. В laissez-faire капитализма няма жертви, защото няма принуда – всеки участва по собствена воля и в свой интерес. Ако някой "жертва" нещо, това е само в смисъла на отказ от по-малка ценност за по-голяма, както е при всяко рационално решение. Ранд го казва ясно: истинската жертва е да дадеш нещо ценно за нещо без стойност, което капитализмът никога не изисква. Хайек допълва, че пазарът е механизъм за координация, а не за подчинение, докато Тръмп следвайки Мизес подчертава, че икономическата свобода е предпоставка за всяка друга свобода. Да се нарече това "фикция" е да се отрече очевидното: че капитализмът е единствената система, която уважава човека като цел, а не като средство.

Да хленчиш като комуне срещу laissez-faire не е нищо повече от романтичен вопъл срещу реалността, опит да се замени разумът с чувства и свободата с илюзията за морална чистота извън икономическите закони. Тръмп, Ранд, Хайек и Мизес доказват, че капитализмът не е идеалистична картинка, а единствената практична система, която отразява истинската природа на човека – разумно същество, способно да твори и да процъфтява, когато е свободно. Всяко друго виждане е отказ от мисленето – и следователно от самата човечност.

Sed ita a principio inchoatum esse mundum, ut certis rebus certa signa praecurrerent, alia in extis, alia in avibus, alia in fulgoribus, alia in ostentis, alia in stellis, alia in somniantium visis, alia in furentium vocibus.

• 8 2
• Докладване

Втори .Хърбърт Хувър

• 0 1
• Докладване

Именно - както Ранд дефинирала. Но нейната дефиниция е погрешна, защото самите понятия "честност" и особено "доброта" са предразсъдъци или по-скоро конвенции. Те не съществуват обективно, а ние сме ги "изковали", за да можем да живеем (и просъществуваме) в обществото, защото човекът е стадно, сиреч обществено животно. Обясни на някой изнемогващ от бедност, чието семейство страда от хронично недохранване и болести, честността в продажбата хляб и лекарства с огромна печалба именно защото търсенето прави такива печалби възможни. Затова спекулата е неизбежна по времето на войни и бедствия - факт, който историята ни бута в муцуните отново и отново. В такива ситуации няма нито доброта, нито честна размяна.

Особено смешно е, че привлече и Хайек и Мизес в защитата ти на тръмпизма - и двамата са класически либерали. Но и те са прави за "честната размяна", както обасних по-горе. Да не говорим, че точно златната епоха на laissez-faire има зловещи одилни петна: протекционизъм (метрополии имат изключителното право да "търгуват" с колониите си), картели и монополизъм. Истината е, че в бизнеса всеки ползва каквото предимство успее да намери за да извлече максимална печалба.

Когато обяснявах, че не може само с характерови особености да се обяснят симпатиите на "мизантропични нърдове и инсели" към технократската олигархия, пропуснах може би най-важното. че математици и АйТи не могат да бъдат държавници. Неминуемо те достигат до идеала на "ефективното общество, което трябва да бъде", т.е. до утопичност, която - подобно на комунизма и фашизма показаха - немиуемо води до нещастия за милиони!

А, не беше ли точно твоя милост, който напоително обясняваше, че онова, което някога е работело за САЩ , сега работи против тях и затова се налага Тръмп да промени ПРАВИЛАТА. И щом ти обясняваш Тръмп с Айн Ранд, не виждам никакви пречки да приложа "философията" и към Капоне и Лучано.

Аз лично нямам проблеми с капитализма. Аз съзнавам, че светът е жесток и несправедлив. Иска се много гьонсуратщина да намериш в него "доброта" и "честност"

Malo periculosam, libertatem quam quietam servitutem

• 0 4
• Докладване

До коментар [#60] от "БОНГО":

Ранд не разглежда честността и добротата като произволни конвенции, а като обективни морални принципи, произтичащи от природата на човека като разумно същество. Честността, в нейния смисъл, не е социален договор, а признание на реалността – отказът да се изкривяват фактите в името на илюзии или чужди интереси. Тя е добродетел, защото разумът, единственият инструмент за оцеляване на човека, изисква съответствие между мисълта и действителността. Добротата, от своя страна, не е сляпо милосърдие към другите, както левите погрешно предполагат, а рационален избор да се подкрепя онова, което е достойно за живот – не заради обществото, а заради собствените ценности на индивида. Човекът не е "стадно животно" по природа, както биологичните редукционисти биха искали да убедят; той е индивид, способен да мисли и да създава, а обществото е резултат от неговите действия, а не неговият господар.
Примерът с бедния, страдащ от недохранване и болести, чието семейство не може да си позволи хляб или лекарства, продадени с "огромна печалба", е тимичен социалистически емоционален апел, а не аргумент. Ранд никога не отрича, че търсенето повишава цените – това е икономически закон, както е описан от класическата теория на предлагането и търсенето. Но да се нарече това "нечестно" пропуска ключовият момент: печалбата не е отнемане, а награда за осигуряването на ценност в условия на недостиг. Който продава хляб или лекарства по време на криза, не "експлоатира" бедния – той рискува, инвестира и доставя там, където другите не могат или не искат. Историята, която ни "бута в муцуните" спекула по време на войни и бедствия, не е доказателство за порочността на капитализма, а за неговата сила: именно пазарът, дори в най-хаотичните си форми, намира начин да разпредели ресурсите, когато държавите и моралистите се провалят. Без печалбата като стимул никой не би произвел хляба или лекарствата – и тогава бедният не би имал дори надежда, а само глад и смърт. Да се обвинява пазарът за страданието на бедните е да се прехвърля отговорността от реалните виновници – неефективните системи, корупцията и войните, често породени от антикапиталистически идеологии – върху единствения механизъм, който предлага решение.
Нападките срещу "честната размяна" и позоваването на предполагаеми "зловещи петна" в златната ера на laissez-faire – протекционизъм, картели, монополи – са старите опорни точки на социалистическата критика, която бърка следствие с причина.

Геостратегическото превъзходство на Съединените щати се корени в уникалната симбиоза между демокрация и корпоративна мощ – съюз, далеч от съвършенство, но с несравнима ефективност пред всяка алтернатива, която историята е изпитала. Социалистическите критици, в своята късогледа пристрастност, заклеймяват това като „олигархия“, без да осъзнават фундаменталната истина: американската олигархия не е затворен кръг от наследени привилегии, а динамична арена на безмилостна съревнователност, където вчерашният изгнаник може да се издигне до утрешния колос. Доказателствата са неоспорими – от Standard Oil на Рокфелер през Apple на Джобс до феномените Мъск и Безос, пътят на иновацията и амбицията преобразява аутсайдери в титани. Обратно, когато картелите и монополите се появяват, те не са плод на чистата конкуренция, а на държавно покровителство – патенти, субсидии, регулации – изкривявания, които подкопават естествения ритъм на пазара. Да се твърди, че „всеки използва каквото предимство намери“, за да извлече печалба, е баналност, която не опровергава нищо съществено: в свободния пазар предимството се ражда от създаването на стойност, от гениалността на човешкия дух, а не от принуда или разбойничество, както в социалистическите системи, където „равенството“ се налага с левичарски заклинания, концлагери и дулото на пистолета.

Опитът да се свърже възхищението към технократската мощ с „мизантропични нърдове и инсели“ или да се обвинят математиците и ИТ специалистите, че не могат да бъдат държавници, е не само абсурден, но и разкрива дълбоко антилиберална и антирационална природа. Това е мислене, достойно за комунистическите апологети, които в своята слепота виждат в разума, ефективността и човешкия гений заплаха за техните химерични утопии. Истината, както светлината на историята я разкрива, е друга: именно рационалността и свободата на индивида – подкрепени от корпоративната мощ, която не се колебае да предизвиква статуквото – са позволили на Америка да надхвърли ограниченията на стария свят. Докато социализмът потъва в морализаторска тъга и насилствена посредственост, американският модел, с всичките му недостатъци, остава триумф на човешкия потенциал – не чрез догми, а чрез делата на онези, които превръщат идеите в реалност. Да отречеш това е да отречеш не само фактите, но и самата същност на прогреса.


Либералната политическа мисъл, от Лок до Мизес, никога не е изисквала "държавници" да управляват обществото като инженери – напротив, тя настоява за минимална власт, оставяйки индивидите да организират живота си чрез спонтанния ред на пазара, както Хайек блестящо описва. Идеята за "ефективно общество, което трябва да бъде" не е присъща на капитализма или технократите, а на социалистическите и фашистки проекти, които – да, история го доказва – водят до милиони жертви в името на "идеала". Капитализмът не обещава утопия; той предлага реалност, в която свободата и разумът, а не насилието, определят съдбата на човека. Смешни са онези, които все още вярват, че държавата може да замени разума и пазара, без да превърне обществото в затвор. Tвоето иронично напомняне, че съм твърдял как онова, което някога е служило на Съединените щати, днес работи срещу тях, не само не противоречи на защитата ми на Тръмп, но я усилва с още по-голяма яснота. Казах просто, че тарифите на Тръмп не са рецидив на протекционизма, както повърхностните критици биха искали да ни убедят, а временна мярка с ясно изразена геостратегическа цел: да се коригира асиметрията, която десетилетия неравностойни условия наложиха върху американската икономика. Светът от времето на Адам Смит и Ричард Кобдън е мъртъв – днес Китай използва държавен капитализъм, субсидии и манипулация на валутата, за да подкопае Запада, докато Руснята и други актьори разчитат на енергийни лостове, за да дестабилизират пазарите. В този контекст Тръмп, с неговата проницателност, разбира, че свободният пазар не може да функционира в среда, където правилата са изкривени от авторитарни режими. Тарифите са неговият отговор – не догма, а прагматичен ход, за да се принудят противниците да седнат на масата за преговори и да се възстанови равновесието. Това е шахматен гамбит, а не икономически атавизъм, както социалистическите романтици биха го изкарали.

Твоят скептицизъм, мирише на онази стара социалистическа носталгия, която вижда в всяка дързост на капитализма заговор срещу "справедливостта".

Но геополитиката не е терен за сантименти – тя е арена на сила и разум. Тръмп, с неговите тарифи, не променя правилата от каприз, а от необходимост, демонстрирайки, че единствено лидер с неговата дълбочина може да види отвъд догмите и да върне Америка на върха.
OK, нямаш личен проблем с капитализма и осъзнаваш жестокостта и несправедливостта на света, това е отправна точка, която заслужава уважение за своята трезвост. Капитализмът, в своята същност, не претендира да премахне жестокостта или несправедливостта на света – той не е месия, а механизъм. Неговата сила, както консерватизмът правилно признава, лежи в това, че приема човешката природа такава, каквато е: амбициозна, неравна, устремена към създаване и оцеляване. Добротата и честността са резултат от свободния избор на индивида да действа според разума и морала си, без държавата или тълпата да му налагат свои диктати. Геополитически погледнато, капитализмът е доказано най-ефективният двигател на прогреса: от индустриалната революция до технологичния бум на Запада той превърна суровата борба за съществуване в състезание на умове и иновации. Социализмът, напротив, с неговите опити да "оправи" света чрез принуда, неизбежно ражда тирания – вижте само съветския провал или венецуелската трагедия, където "справедливостта" доведе до глад и разруха. Консерватизмът, като допълнение към капитализма, не е сляпа носталгия по миналото, а трезва защита на онези принципи, които са устояли на времето: индивидуална отговорност, ред и уважение към реалността пред утопичните експерименти. Kонсерватизмът – в своя автентичен вид, както го формулират мислители като Едмънд Бърк или по-късно Ръсел Кърк – не е нито сляпо преклонение пред авторитета, нито романтично увлечение по тиранията. Той е философия на свободата, вкоренена в уважение към традицията, реда и индивидуалната отговорност, която отхвърля всяка форма на тоталитаризъм – било то фашистки, националсоциалистически или путинистки. Да, някои маргинални фигури – често от крайно десни или популистки движения като Националния фронт във Франция или АфД в Германия – флиртуваха с Москва, но това не е консерватизъм, а изкривена реакция, която в духа на Хана Арендт може да се анализира като проява на идеологическа дезориентация и празнота, водеща до авторитарни уклони. Тези движения често прибягват до романтизиране на авторитарната стабилност, инструментализиране на националистически ресентимънти или откровен прагматичен опортюнизъм, което ги поставя в съзвучие с баналността на злото, описана от Арендт – липса на принципи, заменени от цинизъм и историческа амнезия. За разлика от тях, Тръмп представлява контраст с тези тенденции. В сравнение с Орбан, който възхвалява „нелибералната демокрация“ и заимства от руската реторика за традиционни ценности, Тръмп се позиционира като защитник на капиталистическата индивидуалност и западния начин на живот, без да изпада в носталгия по измислено минало или морална сантименталност. Тръмп акцентира върху бъдещето – икономически растеж, силна армия, граници – вместо да се вкопчва в ресентимънти. Агресивния уокистичен релативизъм искаше да разтвори всяка норма в името на "толерантност". Виж маргиналните общности, инструмент на прогресивистки сили, които под прикритието на защита налагат цензура и контрол върху мнозинството. Истинският консерватизъм не реже права – той ги защитава от онези, които биха ги заменили с колективна тирания. Консерватизмът не отрича съществуването на ляво и дясно в демокрацията – той просто разпознава, че лявото, особено в неговите социалистически и уокистични форми се стреми към утопии, които подкопават самите основи на свободното общество: частна собственост, индивидуална отговорност, национална идентичност. Докато уокизмът – който се простираше наложен от предишната администрация на демократите и БайДън, – тази модерна мутация на социализма – се опитва да прекрои човешката природа с неговите безумни догми за "равенство на резултатите" и "колективна вина", капитализмът и консерватизмът стоят твърдо на земята. Те не обещават рай, но осигуряват свобода – нещо, което нито един социалистически режим или уокистичен манифест не е успял да постигне. Геостратегически, държавите, които са заложили на тези принципи – САЩ, Великобритания, дори днешна Япония – са тези, които определят световния ред, докато социалистическите експерименти се разпадат под тежестта на собствените си противоречия.

В този смисъл капитализмът и консерватизмът не са просто системи – те са единствените достойни отговори на геополитическата реалност, защото уважават човека като суверенен, а не като пешка в чужда утопия.

Sed ita a principio inchoatum esse mundum, ut certis rebus certa signa praecurrerent, alia in extis, alia in avibus, alia in fulgoribus, alia in ostentis, alia in stellis, alia in somniantium visis, alia in furentium vocibus.

• 9 2
• Докладване

“ стратегията на Ярвин за властта”
——
Това словосъчетание е просто безсмислица.

Но пък благодарско за популяризацията. Чета го от вчера, независимо от бирено-американския му блогърски стил.

Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)

• 9 2
• Докладване

До коментар [#3] от "Просто Стюпи":

“ За съжаление, само наивник може да си мисли, че това е случайно.”
——
Искаш да кажеш “ за щастие”, ма ти си “Просто Стюпи” така че ти е простено. (Не четох надолу.)

Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)

• 9 2
• Докладване

До коментар [#8] от "Просто Стюпи":

“ И когато съдилищата Ви спрат, ”
——
Не си измисляй, Стюпа! Да си чувал, че има ино нещо, наречено Гъгъл?

А за изселването — да би мирно седяло, не би жално ривало. Излезли индианците на лов за заселници, трепали със стотици и кът дошло време да са приберат във вигвамите — Сърпрайз! Не, че накрая е нямало да ги изритат пак, де … толкоз земя е много пари.

Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)

• 9 1
• Докладване

ВИИ Маркс имени тихо и кротко кгб задкулисно величие

Кой е тоя бе?

Ама падение.
Даже пред икона путя, не се мазните толкоз.

"Действията на Тръмп следват почти буквално
стратегията на Ярвин за властта",
Атанас Кирчев

• 2 0
• Докладване

секи 4ти км

Путин е русороб на своята родина.
Не можеш измъкна от патрэотичното положение.

Не се опитвай.

До коментар [#40] от "vassilun":
До коментар [#4] от "b_52_strato":

Не те ли притеснява факта, че всички русороби масово
подкрепят Тръмп? Че дори и Путлер е на негова страна,
поне на думи!

• 3 0
• Докладване

Общо взето безмисленият преразказ за Айн Ранд внезапно придоби смисъл с ключови фрази като "онова, което е достойно за живот".
Няма как субективният интерес да продуцира честността като обективна. Твоят херой Тръмп прекрасно илюстрира това катадневно със заклинанията за чуждите предимства и търговските дефицити като "нечестни".Твоите собствени реплики към Китай и Русия го доказват. Впрочем не беше ли точно Тръмп, който - на фона на спада на борсовите индекси даде именно Китай като пример с планирането за сто години напред?
Най-смешното е, че ти се самоопровергаваш - Капоне и Лучано се вписват чудесно в тази схема на нещата. Нещо повече - ти сериозно си употребил ироничната фразеология от мнение 57. Това е почти толкова смешно колкото заклинанията срещу неолиберализма с обяснения ала Ранд, Хайек и Мизес. Да не говорим, че нито Хайек, нито Мизес споделят обективизма на Ранд.
Натъкмяването на консерватизма към принципа на субективния морал, продиктуван от собствения интерес пък би накарал Гьобелс да изпитва комплекс за малоценност, точно както възхвалата на спекулата в условията на бедствие. Но пък отговаря чудесно на действителността - в края на краища неолиберализмът беше наложен точно от консервативни икони като Тачър и Рейгън. Резултатите ги видяхме в деиндустриализацията и кризата от 2008, точно както видяхме резултатите от laissez-faire в голямата депресия от 30те г на 20 в.
Фактите са, че картелите и колониалният протекционизъм съпътстваха laissez-faire, независимо от мантрите. Впрочем виждаме отблясъка на това отново с териториалните аспирации към Гренландия, Канада и Панамския канал. Какво ли би казала Айн Ранд , твърда противничк а на агресията , за това?
А това:
"Тези движения често прибягват до романтизиране на авторитарната стабилност, инструментализиране на националистически ресентимънти или откровен прагматичен опортюнизъм, което ги поставя в съзвучие с баналността на злото, описана от Арендт – липса на принципи, заменени от цинизъм и историческа амнезия. " - кърти, чисти и извозва. Би ли обяснил какво точно означава "да направим Америка велика отново"?
Не разчита ли тръмпизмът именно на "авторитарната стабилност", на " инструментализиране на националистически ресентимънти" , че И (не "или") откровен прагматичен опортюнизъм? Дали несъмненият положителен отговор на този въпрос , поставя протичащите в САЩ процеси в съзвучие с баналността на злото, описана от Арендт, оставял сам да прецениш.

И моля те, опитай да надскочиш клишираните за този форум мантри за "социализъм" и "комунизъм". Ако толкова трябва да сложиш етикетче на моите критики, те са от позицията на субстантивизма на Карол Полани .

Malo periculosam, libertatem quam quietam servitutem

• 0 4
• Докладване

ПП. И не обществото не е "е резултат от действията и разсъжденията на индивида", а употребата на "господар" е опит за подмяна на смисъла. Човешката реч и абстрактното мислене го показват недвусмислено. Хиляди вече антроположки изследвания, които показват връзката между натрупването на излишъци и преминаването към по-сложни организационни форми го показват също доста ясно. Биологичната детерминанта е дотолкова, че маймуните, по-точно приматите, които са социални животни са тези, които са еволюиртали като хора, а не леопардите, да речем.

Malo periculosam, libertatem quam quietam servitutem

• 0 4
• Докладване

До коментар [#67] от "БОНГО":

Полани, с неговия субстантивистки поглед, остава апологет на един отдавна отживял социализъм, неспособен да види, че обществото не е нищо повече от сбор от индивидуални действия, а не някакъв мистичен организъм, диктуващ морал или истина извън човека.

Айн Ранд, с нейния обективизъм, не случайно намира смисъл в „онова, което е достойно за живот“. За нея индивидът е единственият суверен – разумът му е неговият компас, а собствените му цели са неговото право. Да се твърди, че субективният интерес не може да създаде честност, е да се пренебрегне фактът, че честността е добродетел само когато е избрана свободно, а не наложена от колективния хомот.

Тръмп, с неговите „заклинания“ за търговски дефицити и чужди предимства, не илюстрира липса на честност, а прагматична защита на индивида – американския работник, предприемач, мечтател – срещу хищническите практики на държави като Китай и Руснята.

Хайек и Мизес, макар и различни от Ранд в подхода си, споделят нейната вяра в спонтанния ред, породен от индивидуалните действия. За Хайек обществото е резултат от „човешки действия, но не от човешки замисъл“ – нещо, което Полани никога не може да приеме, защитавайки своите илюзии за „вградена“ икономика, подчинена на социални норми. Мизес, от своя страна, доказва с математическа прецизност, че социализмът е обречен на провал, защото липсата на свободен пазар убива рационалния избор на индивида.

Рейгън и Тачър, като практически апостоли на тази философия, издигнаха Запада до нови висоти, освобождавайки предприемаческия дух от оковите на държавния контрол. Деиндустриализацията и кризата от 2008 г., които критиците им приписват, не са резултат от laissez-faire, а от остатъците на регулаторния интервенционизъм, който те не успяха напълно да премахнат. Голямата депресия от 30-те години пък не беше провал на свободния пазар, а на държавни политики, които изкривиха естествените му механизми – факт, игнориран от Полани и неговите последователи.


Твърдението, че картелите и колониалният протекционизъм са неизбежни спътници на laissez-faire, е историческа манипулация. Те са рожби на държавна намеса, а не на свободния пазар – нещо, което Тръмп инстинктивно разбира, когато настоява за контрол над Гренландия или Панамския канал. Това не е агресия, а защита на западните ценности срещу онези, които биха ги подкопали. Полани би видял в това империализъм; Ранд, Хайек и Тръмп виждат необходимостта да се запази пространството, в което индивидът може да твори свободно.

Критиката към „романтизирането на авторитарната стабилност“ и „националистическите ресентименти“ като „баналност на злото“ в стил Арендт е куха, когато се приложи към тръмпизма. „Да направим Америка велика отново“ не е цинизъм или историческа амнезия, а вик на индивида срещу задушаващия колективен консенсус, наложен от прогресистки и уокистки елити. Да, то носи прагматизъм – но какво е предприемачеството, ако не прагматично преследване на величие?

Авторитарността, която критиците виждат, е илюзия; истинската власт е в ръцете на онези, които строят, а не на онези, които регулират – нещо, което Полани никога не би разбрал, отдаден на своята романтика за „общността“.

Субстантивизмът на Полани е остарял и нискокачествен социализъм, който отрича реалността: човекът не е функция на обществото, а негов създател. Ранд вижда това с кристална яснота; Хайек и Мизес го доказват с логика; Рейгън, Тачър и Тръмп го доказват с геополитическа яснота и прагматизъм.

Западът е съвършен, неговата сила е в свободата на индивида да избира, да рискува, да побеждава – нещо, което нито Полани, нито неговите съвременни епигони могат да опровергаят.

Твърденията срещу тази истина са не само погрешни, но и морално несъстоятелни – защото отричат величието на човека заради удобството на тълпата.

Sed ita a principio inchoatum esse mundum, ut certis rebus certa signa praecurrerent, alia in extis, alia in avibus, alia in fulgoribus, alia in ostentis, alia in stellis, alia in somniantium visis, alia in furentium vocibus.

• 6 2
• Докладване

До коментар [#68] от "БОНГО":

Разумът и волята на отделния човек са единствените двигатели на историята – не безформената маса, която мнозина наричат „общество“.

Речта е оръжие на индивида, с което той убеждава, планира и побеждава хаоса на природата; абстрактното мислене е неговият личен фар в мрака на несигурността. Обществото не ги ражда – то е тяхно следствие, често паразитиращо върху гениалността на отделния човек.

Изследванията на Джейн Гудол и Франс де Ваал показват, че социалността при приматите не е колективна добродетел, а резултат от индивидуални стратегии – сътрудничество, когато разумът го налага, конкуренция, когато интересът го изисква.

Човекът се издига не заради обществото, а заради своята способност да мисли и действа сам, дори сред тълпата. Леопардът остава самотен, защото няма разум да създаде нещо повече от себе си; човекът създава общества, но не защото е роб на тях, а защото е техен архитект – господар, а не слуга.

Опитът да се изобрази обществото като независимо от индивида е отричане на реалността, която Макс Вебер и Антъни Гидънс разкриват: структурите са инструменти, създадени от човешкия ум, а не вериги, които го оковават.

Обществото не е господар, а сянка, хвърлена от действията на индивида – понякога полезна, често паразитна.

Антропологията, археологията и биологията го потвърждават: от палеолитните ловци до съвременните изобретатели, индивидът е първоизточникът. Да се твърди обратното е да се отдаде култ на идола на колектива, отричайки величието на човешкия дух – жалка догма, която социализмът с неговите уравнителни илюзии и задушаваща посредственост е превърнал в религия за слабите. Човекът не е пчела в кошер, а господар на своята съдба, и всяка стъпка на индивидуалния човешки дух го доказва.

Sed ita a principio inchoatum esse mundum, ut certis rebus certa signa praecurrerent, alia in extis, alia in avibus, alia in fulgoribus, alia in ostentis, alia in stellis, alia in somniantium visis, alia in furentium vocibus.

• 7 2
• Докладване

До коментар [#69] от "ele011280005":
Авторът е бил лидер на студентските стачки през 1990. Един малко поулегнал български Даниел Кон-Бандит?:)

"The glory of God is intelligence"

• 4 1
• Докладване

секи 4ти км

Какая зельона трава паса, паса па легна и пуцаш
мобилни коментари?

До коментар [#72] от "тулса":
До коментар [#69] от "ele011280005":

Авторът е бил лидер на студентските стачки през 1990.
Един малко поулегнал български Даниел Кон-Бандит?:)

• 0 0
• Докладване

Глупости на търкалета. Дори не е оригинално като идея.
Изблик на може би болен мозък.

• 1 0
• Докладване

Това е просто фалшификация. Конкретно изследванията на Гудал, показват, че социалността при приматите е еволюционна стратегия на оцеляване, която им гарантира определени предимства.. Това етикетче за "колективната добродетел" не знам как се е пръкнала , че да я хвърляш толкова безеремонно.
Вече в групата - която - както посочих е сине ква нон за оцеляването на приматите, може да има всякакви стратегии да издигане в йерархията, чак до алфа мъжкар, но индивидуланите качества , проявени в тези стратегии не са алтерантива на социума, а обратното - поведение в рамките на социума. Социумът е необходимата середа, за за да може един мъжкар да стане алфа. Извън групата той просто не би оцелял. Същото впрочем важи и за човека - в края на краищата дори Робинзон се нуждае от своя Петкан.
И още веднъ "обществото - господар" е някаква измислена теза - може би на уона би Ницшеанци, но не присъства в моята аргументация. И нека те попитам как точно археологията потвърждавала , че "Обществото е сянка, хвърлена от действията на индивида – понякога полезна, често паразитна" ?

Написаното за Полани трябва да се уточни: Полани е "социалист" в един анти-марксистки смисъл, защото в края на краищата конфликтната точка на Полани с Маркс е точно отношението към частната собственост. Полани - правилно - я обвързва двуяко с демокрацията. Демокрацията е условие за частната собственост, но пазарът е съзнателно подчиен на демократичното общество.
Тук критиката "от дясно" иде преди всичко от неолибералните икономисти , като Милтън Фрийдман, който в пряк текст заявява, че свободният пазар в един момент трябва да преодолее рамките на демократичната държава и нейните ограничения. Но в това се състои лицемерието на неолиберализма, дори да облечен с Ницшеанство ала Айн Ранд. Практиката показа, че докато неолибералната доктрина настояваще за свобода на пазара , свободата на избор и срещу държавните регулации за бзинеса, неолибералите винаги са били наясно с необходимостта от силна, а често и принудиждаваща държава. И това е толкова видимо точно в момента с Тръмпизма.
Всъщност най-новата история показа, че неолибералите не се интересуват от пазарите сами по себе си , да не говорим за пазарната конкуренция, отколкото от това, което може да се постигне чрез тях, т.е. печалбата. В такъв контекст капитализмът не е просто създаване на богатство, както гласи класическата постановка, а широк набор от практики и средства за правене на пари от понзи схеми до съмнителни откъм икономическата си състоятелност проекти като "град на Марс".
За последното - разбира се - държавната намеса е критически важна. Както и разпределящата функция на държавата, сещу която те редовно реват, става незаменима, когато се касае за данъчни преференции, допълнителна данъчна тежест за конкуренцията.
Що се отнася до "западния модел", за отбелязване е , че точно неолибералният модел е само един от многото "западни" (моделът на социалната държава е също "западен модел"). Наложен от Тачър и Рейгън, неолибералният модел деиндустриализира "Запада", той заложи на услугите и предимно финансовите услуги като по-печеливши. Резултатът беше дива дерегулация , подета от "консерваторите", поддържана от "либералите" и резултата го видяхме 2008, когато пак държавата , мобилизирайки обществен ресурс се наложи да спасява онези, които бяха "твърде големи, за (да позволим ) да се срутят". Сега пак държавата, пак с обществен ресурс ще отглежда индустриалци, докато анархо-капиталистчетата от Силиконовата долина ще създават специални зони за крайни либертарианци.

Malo periculosam, libertatem quam quietam servitutem

• 0 2
• Докладване

Опа, пропуснал съм следния бисер:
"Опитът да се свърже възхищението към технократската мощ с „мизантропични нърдове и инсели“ или да се обвинят математиците и ИТ специалистите, че не могат да бъдат държавници, е не само абсурден, но и разкрива дълбоко антилиберална и антирационална природа. "
Математическото мислене и логика са често непроложими към обществените процеси, в които - при това по твое изрично настояване - личността играе значителна (според теб единствена и непреодолима) роля, да не говорим и за ролята на емоциите и случайността. Мнозина разбират това и затова толкова много внимание към технологии и методи за канализиране на емоциите в определена посока.

Malo periculosam, libertatem quam quietam servitutem

• 0 1
• Докладване

До коментар [#75] от "БОНГО":

Индивидът не намира своята стойност единствено в рамките на социума, подобно на примат, стремящ се да стане „алфа мъжкар“ в йерархия, това е погрешно разбиране на онтологичната природа на човешкото действие. Както е установил Лудвиг фон Мизес в „Човешкото действие“, индивидуалното поведение не е просто реакция на социалните ограничения, а творческа сила, която самата оформя колективните структури. Концепцията за „алфа мъжкар“ с изявени качества – смелост, изобретателност, харизма – не само че не се адаптира към социума, а го преобразява чрез предприемачески или лидерски актове. Археологическите данни, като ранните иновации в земеделието или металургията, подкрепят това: „алфа“ фигурите, чрез своята креативност, поставят основите на културни и икономически системи, които след това се институционализират. Така че „алфа мъжкарът“ абсолютно не е продукт на колектива, а неговият катализатор – творческа сила, която чрез индивидуална воля и действие структурира социалния организъм и го надхвърля.


Робинзон Крузо не зависи от Петкан по същество за оцеляването си, а използва собствените си умения, за да преобрази средата си – мощна метафора за капиталистическия предприемач. Да се твърди, че социумът е „необходима среда“, отрича първостепенната роля на индивида като двигател на прогреса: без лична инициатива никое общество не би процъфтявало. Археологията показва, че напредъкът – от каменните оръдия до градовете – се ражда от индивидуални актове на изобретателност, които след това се институционализират в социални форми.
Капитализмът, в своята същност, не отрича социалното взаимодействие, а го поставя в услуга на индивидуалната свобода. Тръмп, като политическа фигура, въплъщава този принцип: неговите политики – намаляване на данъците, дерегулация и защита на американските предприятия – не са насочени към налагане на държавна тирания, а към освобождаване на икономическата инициатива от бюрократичните окови (например с DOGE). Държавата при Тръмп не е инструмент за потискане на пазара, а за неговото укрепване срещу външни заплахи (като китайската конкуренция) и вътрешни изкривявания (като прекомерните регулации). Това не е лицемерие, а прагматизъм - Милтън Фридман не настоява за преодоляване на демокрацията, а за нейното ограничаване до сфера, която не задушава икономическата свобода.
Неолиберализмът деиндустриализирал Запада и довел до кризата от 2008 ? Дерегулацията, започнала при Тачър и Рейгън, стимулираше иновациите и глобалната конкурентоспособност, а финансовата криза беше резултат от лоши политики (като субсидирането на рискови ипотеки), а не от самата пазарна логика. Днес Тръмп е символ на триумф на индивида в рамките на пазарна демокрация, която остава най-жизнеспособният модел за съвременния свят.

Няма такова животно като „ницшеанство ала Айн Ранд“ - често срещан бисер в популярните интерпретации на обективизма! Въпреки симпатиите ми към Айн Ранд заради нейната защита на индивида и рационалния егоизъм, нейната мисъл, макар и впечатляваща в своята литературна сила и морална увереност, бледнее пред екзистенциалната и метафизична дълбочина на Фридрих Ницше. Да се говори за „ницшеанство“ в контекста на Ранд е да се смесват два несъвместими философски хоризонта – единият трагичен и дионисиев, другият дидактичен и утилитарен. Ницше предлага радикална критика на западната метафизика и морал, разкривайки „смъртта на Бога“ като разпад на абсолютните ценности и призовавайки към създаването на нови чрез волята за мощ. Неговият „свръхчовек“ не е просто индивид, издигнат над тълпата, а екзистенциален проект – фигура, която преосмисля живота като художествен акт, надхвърлящ рационалните рамки и моралните конвенции. Тази визия е пропита с трагизъм и амбивалентност: Ницше не дава рецепти, а разтърсва основите на съществуващото, оставяйки човека сам пред бездната на свободата. Ранд, напротив, в „Изворът“ и „Атлас изправи рамене“, изгражда философия, която се свежда до апология на капитализма и рационалния егоизъм. Нейният герой – индивидуалистът, който триумфира чрез труд и разум – е по-скоро утилитарен архетип, отколкото ницшеански свръхчовек. Докато Ницше вижда живота като вечен конфликт и преизобретяване, Ранд го редуцира до морална схема, в която добродетелта на себичността гарантира успех. Нейната мисъл, макар и привлекателна в своята защита на индивида срещу колективизма, остава на повърхността – тя предлага система, докато Ницше разбива системите. Дори симпатиите ми към нейната критика на алтруизма не могат да скрият факта, че тя заимства повърхностни елементи – презрението към „стадото“, възхвалата на силния индивид – но ги вгражда в утилитарна рамка, която Ницше би отхвърлил като банална и глупава. Нейната философия е по-скоро морална проповед за капиталистическия успех, отколкото ницшеански танц над пропастта на човешкото съществуване. В сравнение с него, Ранд изглежда бледа – не заради липса на талант, а заради различния мащаб на тяхната мисъл.


Твърдението, че обществените процеси са неподатливи на логиката поради присъствието на личността и емоциите, предполага противопоставяне между рационалността и човешката природа, което е илюзорно. Капитализмът, от Адам Смит до Хайек, не отрича емоциите или случайността, а ги интегрира в динамична структура на действие. Личността – далеч от това да бъде непреодолима пречка за анализа – е именно творческият двигател, който преобразява хаоса в ред чрез свободното предприемачество. Индивидът, поставен в условията на пазарна конкуренция, не е марионетка на слепи страсти, а рационален актьор, чиито решения, макар и повлияни от емоции, се подчиняват на логиката на интереса. Всяко общество – било то капиталистическо или колективистично – използва средства за насочване на човешките импулси, било чрез пропаганда и принуда, както в тоталитарните режими, било чрез реклама и иновации, както в свободните пазари. Разликата е качествена: капитализмът не налага единна посока, а предоставя пространство, в което емоциите и случайността се превръщат в суровина за предприемачество. Когато един Мъск или Хенри Форд канализират обществените желания към нови хоризонти – автомобили или космически полети – това е преобразуване на човешката енергия в прогрес. Обратно, опитът да се подчинят тези сили на централизиран контрол, както често предлагат противниците на пазара, води до стагнация, както историята на плановите икономики недвусмислено показва. Политическата наука, в традицията на Макс Вебер, признава, че харизматичните индивиди – предприемачи, изобретатели, лидери – са тези, които оформят обществените структури, а не обратното. Свободното предприемачество е системата, която най-добре освобождава този потенциал, позволявайки на индивида да надхвърли ограниченията на колектива чрез иновации и конкуренция. Да се твърди, че емоциите или случайността правят тази система неанализируема пренебрегва способността на пазара да абсорбира и рационализира дори най-непредвидимите елементи на човешкото поведение, както го показва Мизес. Доказателството е в резултатите: от индустриалната революция до цифровата ера капитализмът превърна хаоса в благоденствие, докато алтернативите неизменно потъваха в бюрократична инерция. Далеч от това да бъде уязвим пред емоциите и случайността, капитализмът е триумф на индивида над тях. Той не отрича ролята на личността, а я издига в център на обществения живот, превръщайки я в сила на съзидание. Прочети Токвил, в „Демокрацията в Америка“, който подчертава уникалната способност на американското общество да канализира страстите – амбицията, желанието за успех, дори егоизма – чрез свободни институции и доброволни асоциации. За Токвил капитализмът, вграден в демократична рамка, не е хаотичен сблъсък на индивиди, а система, която преобразява тези страсти в обществена сила. Американците, пише той, намират в предприемачеството и свободния пазар не само икономическа полза, а и морална цел – „интересът, добре разбран“, който свързва личната свобода с общото благо. Тази идея опровергава тезата, че страстите и непредсказуемостта са пречка: за Токвил те са суровина, която капитализмът усъвършенства чрез децентрализирана инициатива.
Хайек в „Пътят към робството“ и „Конституцията на свободата“, задълбочава този анализ, като изтъква рационалността на спонтанния ред, породен от капитализма. Човешката природа, с нейните емоции и случайности, не може да бъде овладяна от централизирано планиране, защото никой ум не притежава достатъчно знание, за да предвиди всички действия и желания. Свободният пазар, обаче, действа като механизъм за координация, в който индивидите, преследвайки собствените си цели, неволно създават колективен резултат, надхвърлящ намеренията им. Хайек вижда че именно защото страстите и случайностите са неизбежни, капитализмът – с неговата гъвкавост и адаптивност – е единствената система, способна да ги интегрира, вместо да ги потиска. Примерът с икономическите кризи, често изтъкван срещу пазара, всъщност потвърждава неговата устойчивост: след 2008 г. именно частният сектор, а не държавните интервенции, върна растежа.
Капитализмът не просто приема човешката природа във всичките ѝ сложности – той я издига в свой съюзник, превръщайки я в мощен двигател на успеха чрез свободата на индивида. Той категорично отхвърля всякакви илюзии за потискане на личността и дава на човека правото да твори, да рискува и да побеждава. Алтернативите – колективизмът и държавният контрол – неизменно тласкат към тирания и стагнация, както историята неумолимо е доказала с всяка своя страница. Само свободният индивид, освободен от оковите на принудата, може да изгради свят на изобилие и напредък.

Sed ita a principio inchoatum esse mundum, ut certis rebus certa signa praecurrerent, alia in extis, alia in avibus, alia in fulgoribus, alia in ostentis, alia in stellis, alia in somniantium visis, alia in furentium vocibus.

• 0 1
• Докладване

Концепцията за „алфа мъжкар“ с изявени качества – смелост, изобретателност, харизма – не само че не се адаптира към социума, а го преобразява чрез предприемачески или лидерски актове. Археологическите данни, като ранните иновации в земеделието или металургията, подкрепят това: „алфа“ фигурите, чрез своята креативност, поставят основите на културни и икономически системи, които след това се институционализират. Така че „алфа мъжкарът“ абсолютно не е продукт на колектива, а неговият катализатор – творческа сила, която чрез индивидуална воля и действие структурира социалния организъм и го надхвърля.
===
Вече става перверзно:
Археогията потвърждава, че натрупването на излишъци е фактор за усложняване на организацията на ибшеството и възникване на специализация в него, която впоследствие се институционализира. Напр. в една ловно събираческа група вътрешните конфликти се решават на базата на грубата сила, в една държава - на базата на закон от съдии, което пести човешка сила в смисъл, че вендети и прочее кръвни отмъщения престават да бъдат фактор , обезкървяващ социума.
Лидерска роля е възможна само и единствено в група. Тя няма как да се изяви в самота. Аналогично - икономиката (за да се върнем към Полани, че и неговия реален опонент Шумпетер), в края на краищата е немислима извън обществото и това е фундаментален проблем за т.на.р. чисти икономисти , които неминуемо са "леви" или "десни" (за разлика от математика, физика и т.н. ).
Разбира се, че ницшеанството е ясно различимо у Айн Ранд. При това тя залага на аполоновото , а не дионисиевото начало), на което придава утилитарни измерения.
"Свободният човек, освободен от оковите на принудата" е мит за капитализма, доколкото икономическата принуда е основен начин за фунциониране на системата. Впрочем дори американският капитализъм е изграден с помощта на значителна извън икономическа принуда. Дори примерът с изграждането на американските железници е достатъчен.
След 2008 частният сектор върна растежа благодарение на държавната намеса.

Malo periculosam, libertatem quam quietam servitutem

• 0 0
• Докладване

секи 4ти км

Кой е Ярвин?

Отключи статията
за само 2 лева на месец.

"Действията на Тръмп следват почти буквално
стратегията на Ярвин за властта"

• 0 0
• Докладване

UNITED EU UINON

Кой е Ярвин, знаете че не знаете.

Ако отключите статията с ангажимент
"Позитамо 20" за само 2 лева, ще е друго.

Настрана хипотезите.
Тук пълзи и се а а а да покаже факт:

"Зловещият пророк на заговорниците в Белия дом
– Къртин Ярвис"

www.faktor.bg/zloveshtiqt-prorok-na-zagovornicite-v-beliq-dom-kartin-qrvis

"Действията на Тръмп следват почти буквално стратегията на Ярвин за властта"

• 0 1
• Докладване

Тръмп е Елцин,Ванс е Путин,а Ярвин е Дугин.Сега по ясно ли е?

• 1 0
• Докладване

До коментар [#78] от "БОНГО":

Историята и археологията неоспоримо сочат, че ключовите цивилизационни скокове – от изобретяването на земеделието до усъвършенстването на металургията – не са плод на колективен консенсус, а на действията на изключителни личности. Тези „алфа“ фигури не се адаптират към социума, а го преобразяват, често срещу съпротивата на инертните маси. Натрупването на излишъци не е спонтанен групов процес, а резултат от индивидуална инициатива – някой пръв засажда семена, някой пръв топи мед. Институционализацията идва след това, като вторичен ефект, а не като първопричина. Да се твърди, че лидерът съществува само в контекста на групата, е логическа и историческа грешка. Александър Велики не става велик заради социума, а заради своята визия и воля – той създава империя, която надхвърля всяка предишна колективна рамка. Лидерът не е функция на обществото; той е негов архитект, способен да действа дори в екзистенциална самота, защото неговата сила е самодостатъчна. Бисерът, че в ловно-събираческите общества вътрешните конфликти се разрешавали изключително чрез груба сила, докато в държавните структури това ставло чрез закони и съдии, което предполагаемо „пести човешка сила“ и елиминира вендети и кръвни отмъщения като „обезкървяващ“ фактор за социума, е не само евтино редукционистко, но и научно несъстоятелно при по-внимателен анализ на антропологичните, историческите и социологичните данни. Тази дихотомия изкривява сложността на човешките взаимодействия и подценява ролята на индивида като автономен агент на промяната, надхвърлящ колективните рамки.Антропологичните изследвания, като тези на Елман Сервис и Пиер Кластр върху ранните общества, разкриват, че ловно-събираческите групи не са просто арени на примитивно насилие. Конфликтите в тях често се регулират от неформални норми и обичаи, установени и налагани от индивиди с изключителен авторитет – лидери, чиято харизма, изобретателност или стратегическа проницателност надхвърлят физическата сила. Макс Вебер отбелязва, че държавата монополизира насилието, но това не елиминира конфликта – просто го канализира в нови форми, често обслужващи интересите на управляващите елити. Примерите са многобройни: от корумпираните трибунали в късната Римска република до съвременните авторитарни режими, където съдебните системи легитимират репресии, вместо да ги предотвратяват. настояването, че вендети и кръвни отмъщения изчезват благодарение на държавния закон, пренебрегва факта, че тяхното намаляване е свързано с икономически и морални трансформации, движещи се от индивиди – предприемачи, философи, реформатори, мислители, дръзки индивиди не се съобразяващи с обществените норми – които променят социалните ценности и създават условия за доброволен обмен, а не с наложените отгоре институции. Освен това, хипотезата за „пестене на човешка сила“ чрез държавните структури е емпирично съмнителна. Историята показва, че държавите често разхищават ресурси – човешки и материални – в бюрократична неефективност и поддържане на репресивни апарати. Сравнението между ловно-събираческите групи, с тяхната минимална йерархия, и държавите, с тяхната сложна администрация, разкрива, че последните често „обезкървяват“ социума в много по-голяма степен – чрез данъци, институционална корупция. Изследванията на Джеймс Скот в „Against the Grain“ подчертават, че ранните държави увеличават, а не намаляват, човешкото страдание, като налагат принудителен труд и социална стратификация. Ловецът или предприемачът, който заменя отмъщението с търговия, не е зависим от групата – той я предефинира.

Фридрих Хайек и Томас Соуел предоставят неопровержими доказателства, че икономиката, като наука, изучава спонтанния ред, породен от индивидуалните действия, а не от колективни директиви. Соуел, в „Основи на икономиката“, показва, че лявата фиксация върху „равенство“ е идеологическа, а не аналитична – тя пренебрегва реалностите на човешките различия и производителност. Историята е категорична: Съветският съюз, Маоистки Китай, Куба, Венецуела – всяка лява икономическа система е оставила след себе си разруха, глад и репресии. Левицата не предлага икономика, а морализаторска утопия, която се проваля пред лицето на фактите. Дори Шумпетер в известен смисъл подкрепя тази теза с идеята за „креативното разрушение“ – процес, движен от индивиди, а не от колективи или държави. Да се говори за „ляв икономист“ е противоречие в термините: икономиката е наука за изборите, а не за принудата.
За Айн Ранд и нейното сравнение с Ницше – да я наречем „аполоновска“ е плитък и много евтин опит за философска етикетировка. Ранд не е Ницше. Ницше е гений на екзистенциалната дълбочина, докато Ранд е апологет на рационалния индивидуализъм с практически измерения. Харесвам Ранд не заради философска изтънченост, а заради нейната непоколебима логика: капитализмът е единствената система, която признава човека като суверенен субект, а не като винтче в колективна машина.
Бисерът, че американският капитализъм е бил изграден чрез „значителна извъникономическа принуда“, е евтина историческа фалшификация. Да се посочат железниците като пример е крайно манипулативно – тяхното строителство е дело на предприемачи като Корнелиус Вандербилт и Джеймс Хил, които рискуват личен капитал и гениалност, за да свържат континента. Държавните субсидии, когато ги е имало, са били третостепенни спрямо частните инвестиции и пазарните стимули. По-широко погледнато, американският капитализъм се изгражда върху принципа на доброволния обмен – от индустриалната революция на Хенри Форд до технологичния бум на Стив Джобс. Да се сравнява това с феодална принуда или робство е абсурд; дори робството, трагичен исторически факт, е премахнато именно заради капиталистическите принципи на свобода и индивидуални права, които го правят несъвместимо с пазара в дългосрочен план. Контрастът с Европа, където държавният интервенционализъм задушава иновациите, е показателен.
Твърдението, че след 2008 г. частният сектор възстановява растежа „благодарение на държавната намеса“, е икономически и геополитически несъстоятелно. Държавните спасителни пакети – TARP в САЩ или QE в Европа – бяха временни мерки, които предотвратиха колапс, но не създадоха растеж. Истинският двигател беше частният сектор: иновациите на Мъск с Tesla и SpaceX, експанзията на Amazon, бумът на технологичните стартъпи в Силициевата долина. Данните са ясни – американската икономика се възстанови по-бързо от европейската именно заради по-малката зависимост от държавни интервенции. Кейнсианската евтина догма, че държавата „спасява“ пазара, игнорира факта, че държавният дълг и регулации след 2008 г. често забавиха, а не ускориха възстановяването. Истинският урок е, че там, където индивидът е свободен да твори, икономиката процъфтява – с или без държавна „помощ“.
Индивидът е първичен спрямо колектива – той е творческата искра, която движи историята, икономиката и културата. Лидерът не е зависим от обществото, а го надхвърля, създавайки структури, които масите едва по-късно осмислят. Капитализмът, в своята същност, е израз на тази истина, и опитите да го дискредитират чрез обвинения в принуда или да го подчинят на държавен контрол само подчертават неговата непобедима жизненост. Лявата идеология, напротив, е исторически опровергана като разрушителна и илюзорна. Фактите – археологически, икономически, политически, исторически – говорят еднозначно: свободният индивид е основата на всяко процъфтяващо общество, а не обратното.

Sed ita a principio inchoatum esse mundum, ut certis rebus certa signa praecurrerent, alia in extis, alia in avibus, alia in fulgoribus, alia in ostentis, alia in stellis, alia in somniantium visis, alia in furentium vocibus.

• 1 3
• Докладване