В публични изказвания Владимир Путин продължава да нарича санкциите "катализатор на положителни структурни промени" в руската икономика и призовава да не се разчита, че Западът ще изостави такъв мощен инструмент за натиск. Но това не пречи на Москва да постави премахването на ограниченията като условие за нормализиране на отношенията с Вашингтон.

Сегашното неочаквано сближаване между двете страни, изглежда, прави това искане много по-малко утопично, отколкото изглеждаше наскоро. Самият Доналд Тръмп допусна възможността за премахване на санкциите срещу Русия "в някакъв момент". Пълната им отмяна обаче не е в интерес на ръководителя на Белия дом: за него е по-изгодно да държи в ръцете си не само моркова, но и тоягата. Също толкова важно е, че не всичко по този въпрос зависи лично от Тръмп.

Кремъл не крие факта, че очаква "отношенията със Съединените щати да бъдат освободени от негативното бреме на така наречените санкции". При това от всички - като се започне от закона "Магнитски", приет още през 2012 г. - и веднага. Още повече че руските власти искат санкциите да бъдат отменени, а не замразени, което е много по-прост вариант от процедурна и политическа гледна точка.

Кремъл си спомня много добре историята с поправката "Джаксън-Веник", която дълги години беше преговорен коз в ръцете на Вашингтон. (...) Желанието на Москва да избегне нови суспендирани санкции е разбираемо. Но тя едва ли ще постигне това, което иска.

Въпреки че санкциите срещу Русия са наложени от САЩ чрез президентски укази или ведомствени решения, Тръмп, дори и да иска, не може едностранно да ги отмени или значително да ги промени. Причината е конституционното разделение на правомощията между президента и Конгреса.

В случая със санкциите срещу Русия и руснаци рамковите документи бяха законите за извънредно положение (1976 г.) и за международни извънредни икономически правомощия (1977 г.). Първият предвижда възможност за прехвърляне на правомощия в областта на санкциите на президента, докато вторият предвижда правото на държавния глава да прибягва до такива мерки в случай на "необичайна и извънредна заплаха за националната сигурност, външната политика или икономиката на Съединените щати".

Законът от 1977 г. е в основата на Изпълнителна заповед 14024, подписана от Джо Байдън на 15 април 2021 г., от която произтичат повечето от най-болезнените санкции срещу Русия. Тази заповед и нейните изменения засягат руски суверенни активи, компании и лица, работещи в технологичния, строителния, производствения, финансовия и енергийния сектор на Руската федерация, киберпрестъпници и т.н.

Може би най-неприятното нещо е заплахата от вторични санкции, която е надвиснала над физическите и юридическите лица, сътрудничещи на Русия, именно заради Изпълнителна заповед 14024. Джо Байдън обяви национално извънредно положение в същото време, когато подписа изпълнителната заповед. Заповедта трябва да се подновява веднъж годишно, така че сега Тръмп има време до средата на април да я разгледа.

Същото важи и за друго извънредно положение, въведено от САЩ в отговор на анексирането на Крим през 2014 г. Тази заповед на Барак Обама стана основа за цяла поредица от решения: повечето персонални санкции, ограничения върху доставката на оборудване за разработване на офшорни находища, забрана за закупуване на еврооблигации (руски държавен дълг, деноминиран в чуждестранна валута). Този режим също трябва да се удължава всяка година и Тръмп, което е много важно, вече успя да сложи собствен подпис под съответната заповед.

Друг ред е предвиден за втората група санкции - тези мерки, които са приети извън рамковите закони. Най-болезнените за Москва са заложени в Закона за противодействие на противниците на Америка чрез санкции (CAATSA; 2017).

Този документ и неговите поправки кодифицираха много от санкциите от ерата на Обама, давайки им статут на закон, а не на президентски указ, който лесно може да бъде отменен с друг указ. Те включват забрана за износ на стоки с двойна употреба, както и мерки срещу финансови институции, нарушители на режима на санкции и лица, които са посегнали на териториалната цялост на Украйна.

По-късно под този закон попадна и газопроводът "Северен поток 2". И точно преди смяната на властта във Вашингтон администрацията на Байдън добави десетки компании, които вече бяха подложени на санкции, към списъка със санкции по този закон - например "Ростех", Сбербанк, Гзпромбанк, "Арктик LNG 1" и "Арктик LNG 2", корабостроителната компания "Звезда" и Московската борса.

Сега няма лесно отърване от него:

Изискването за получаване на съгласие от Конгреса е включено и в редица други закони, които налагат санкции "извън рамките". Може би ключовият е прекратяването на нормалната търговия с Русия и Беларус (Закон за SNTR) от 8 април 2022 г.

Достъпът до международния капиталов пазар би бил полезен за Путин и във вътрешен план, но за това само Тръмп или дори само Конгресът на САЩ не стигат. Санкциите на ЕС, Обединеното кралство и Швейцария остават в сила, така че банкерите и мениджърите на фондове ще продължат да внимават да правят бизнес с Русия.

Освен това, когато пазарът се отвори, руските власти ще трябва да се борят с масово изтичане на капитали, тъй като чуждестранните (поне американски) активи ще бъдат размразени и изтеглянето на пари от страната ще бъде значително по-лесно.

Най-вероятно ако се стигне до сериозен разговор за премахване на санкциите, Москва и Вашингтон ще трябва само малко да открехнат прозореца. Например да се извадят няколко руски банки от санкции и да се улесни откриването на кореспондентски сметки в САЩ.

Що се отнася до търговията, Русия би искала да види премахване на забраните за внос на самолети, части за самолети, оборудване за транспорт и производство на електроенергия, машини и части за тях. Руснаците се научиха да внасят така необходимите за военната индустрия микрочипове, заобикаляйки ограниченията. Но вносът на оборудване по такива схеми е по-труден и скъп. Износването на оборудването и трудностите с новите покупки създават сериозни проблеми за руската гражданска авиация, транспортния сектор и производствената индустрия.

И накрая, що се отнася до санкциите срещу физически лица, това отваря вратата за една непредвидимо "боричкане между булдозите под килима". От една страна, много от тези в черния списък биха искали да напуснат, за да пътуват до Съединените щати и да използват активите си. От друга страна, попадането в този списък вече е станало за руснаците знак за качество и потвърждение за лоялност към Кремъл.

Така или иначе предстоят дълги дискусии за възможните сценарии за облекчаване на санкциите. Липсата на единна позиция във Вашингтон по този въпрос отваря големи възможности за Тръмп да се пазари с Путин.

Американският президент има какво да предложи на руския си колега. Друг е въпросът дали Путин ще е готов да се откаже от максималистката позиция за незабавно премахване на всички санкции, а Тръмп ще е готов да започне дълъг и изтощителен пазарлък, вместо, както обикновено, да се опитва да реши всичко просто и наведнъж.