Радикалните промени във външната политика на САЩ от президента Доналд Тръмп накараха мнозина да заподозрат, че той иска да сближи Америка с руския президент Владимир Путин в дългосрочен план.

Очакванията сега са, че САЩ, Китай и Русия ще си поделят света помежду си, както победителите от Втората световна война направиха на конференцията в Ялта през 1945 г. Тъй като Тръмп изоставя 80-годишния ангажимент на Америка за запазване на международния ред, основан на правила и закони, светът се връща към епохата на "правото на силния". И все пак, тъй като Тръмп разглежда цялата дипломация като транзакция, той се отказва от основния фактор за умножаване силата на Америка - способността ѝ да създава и ръководи съюзи.

Разбира се, подходът на Тръмп не означава непременно, че той ще търси особено близки отношения с Путин или ще изразява възхищение от китайския президент Си Цзинпин. Нещо повече, не бива да се очаква, че Путин и Си някога ще се доверят на САЩ, дори ако станат приятелски настроени към Тръмп.

По-доброто описание на ситуацията е не че Тръмп се е обърнал към Русия, колкото че обръща гръб на Европа. Той просто иска да приключи с войната в Украйна, а в идеалния случай - и с цялото трансатлантическо партньорство. Като проект, който предоставя равни права на всички свои държави членки, Европейският съюз противоречи на неговото разбиране за света.

Подобна промяна в стратегията на САЩ има дълбоки последици за Европа. Оттеглянето на Америка оставя вакуум в мощта на континента, който вече е брулен от суровите ветрове на геополитическата конкуренция. Тръмп смята, че като е изоставил Европа, е разтоварил Америка, но руснаците и китайците знаят по-добре какво се получава. Те са твърде нетърпеливи да се възползват от разпадането на трансатлантическия съюз.

Парадоксално е, че в момент, когато глобалният център на тежестта се е изместил от евроатлантическия към Индо-Тихоокеанския регион, Европа все пак отново се превръща в централна - или най-малкото много важна - точка на световната политика.

Досега нуждата от единодушие на ЕС го правеше неефективен и твърде бавен в действията си поради значителните различия между неговите държави членки. Ето защо първата задача е да се разработи нова структура за сътрудничество:

Но тези промени няма да са достатъчни, за да може Европа да оцелее сама. Европа трябва да намери и нови източници на икономическа сила.

Освен от намаляване на бюрокрацията и създаване на привлекателни условия за компаниите Европа се нуждае от по-силни стимули за насърчаване на иновациите и научноизследователската и развойната дейност. Ако не може да мобилизира ресурсите за привличане на най-добрите изследователи и най-иновативните компании в света, тя няма да постигне динамиката, от която се нуждае.

Накрая, Европа трябва да работи със своите южни съседи. Напротив, ако се оттегли от международното сътрудничество, за да съсредоточи ресурсите си върху танкове и гранати, това само ще подхрани геополитическото състезание със само един печеливш, което Европа се опитва да избегне.

Германия ще има централна роля в тези усилия. В продължение на много години тя сякаш губеше Европа от поглед, занимавайки се с безплодно вторачване в пъпа си. За щастие, тази опасна позиция, изглежда, вече е в миналото. Още преди да встъпи в длъжност, бъдещият канцлер Фридрих Мерц изпрати мощен сигнал към света: Германия се завръща, и то по съвсем различен начин. Огромните суми, обещани за укрепване на отбранителната й позиция и инфраструктура, показват, че това не са празни думи.

Мерц и неговият бъдещ коалиционен партньор, Социалдемократическата партия, ясно осъзнават колко много съдбата на Европа зависи от това дали Германия ще засили насърчаването на европейската интеграция. Същото прави и френският президент Еманюел Макрон, който вече работи в тясна координация с бъдещото германско ръководство.

Но Германия може да помогне на Европа и като остане силен глас в подкрепа на диалога и дипломацията, дори докато започва ново изграждане на отбраната. Военната сила и отвореността към ангажираност са двете страни на монетата за укрепване на мира. Бъдещето на европейския мир и просперитет сега е изцяло в ръцете на европейците.