Европа и следващият световен ред

Европа и следващият световен ред

Европа и следващият световен ред
audiovisual.ec.europa
Радикалните промени във външната политика на САЩ от президента Доналд Тръмп накараха мнозина да заподозрат, че той иска да сближи Америка с руския президент Владимир Путин в дългосрочен план.
Очакванията сега са, че САЩ, Китай и Русия ще си поделят света помежду си, както победителите от Втората световна война направиха на конференцията в Ялта през 1945 г. Тъй като Тръмп изоставя 80-годишния ангажимент на Америка за запазване на международния ред, основан на правила и закони, светът се връща към епохата на "правото на силния". И все пак, тъй като Тръмп разглежда цялата дипломация като транзакция, той се отказва от основния фактор за умножаване силата на Америка - способността ѝ да създава и ръководи съюзи.
Фридрих Мерц и министърът на отбраната Борис Писториус.
Reuters
Фридрих Мерц и министърът на отбраната Борис Писториус.
Разбира се, подходът на Тръмп не означава непременно, че той ще търси особено близки отношения с Путин или ще изразява възхищение от китайския президент Си Цзинпин. Нещо повече, не бива да се очаква, че Путин и Си някога ще се доверят на САЩ, дори ако станат приятелски настроени към Тръмп.
Защо лидерите на авторитарни, диктаторски системи изведнъж биха се доверили на страна, чиято стратегия може да се промени из основи след следващите избори?
По-доброто описание на ситуацията е не че Тръмп се е обърнал към Русия, колкото че обръща гръб на Европа. Той просто иска да приключи с войната в Украйна, а в идеалния случай - и с цялото трансатлантическо партньорство. Като проект, който предоставя равни права на всички свои държави членки, Европейският съюз противоречи на неговото разбиране за света.
  • Според Тръмп войната в Украйна и задълженията на Америка към европейските съюзници са скъпо струващи пречки пред националното величие на страната му.
  • Той вярва, че САЩ могат да доминират в света еднолично, ако се откажат от правилата, нормите и международните ангажименти.
  • Последвалото съревнование между великите сили не е задължително да се издигне до нивото на военен конфликт, но със сигурност ще включва подобна на война борба за технологично, икономическо и финансово надмощие.
Подобна промяна в стратегията на САЩ има дълбоки последици за Европа. Оттеглянето на Америка оставя вакуум в мощта на континента, който вече е брулен от суровите ветрове на геополитическата конкуренция. Тръмп смята, че като е изоставил Европа, е разтоварил Америка, но руснаците и китайците знаят по-добре какво се получава. Те са твърде нетърпеливи да се възползват от разпадането на трансатлантическия съюз.
В крайна сметка Тръмп, Си и Путин ще се опитат да разделят Европа, макар и по свои собствени причини.
Парадоксално е, че в момент, когато глобалният център на тежестта се е изместил от евроатлантическия към Индо-Тихоокеанския регион, Европа все пак отново се превръща в централна - или най-малкото много важна - точка на световната политика.
Европа може все още да не разполага с голяма геополитическа сила без САЩ, но това не означава, че нейните държави членки и институции са обречени да бъдат дребни риби, плуващи в море от акули. Технологичният, икономическият и военният потенциал на Европа е значителен; успехът или неуспехът на европейците да го реализират ще определи бъдещия световен ред.
Досега нуждата от единодушие на ЕС го правеше неефективен и твърде бавен в действията си поради значителните различия между неговите държави членки. Ето защо първата задача е да се разработи нова структура за сътрудничество:
  • Неотдавна обявената "коалиция на желаещите" в подкрепа на Украйна е първата важна стъпка към освобождаването от зависимостта от САЩ.
  • Забележително е, че тази инициатива включва държави извън ЕС и се ръководи от Франция и Обединеното кралство, а не от ЕС.
  • След като Франция и Великобритания (всяка от които е ядрена сила) продължат да ръководят инициативата, групата следва да създаде временен съвет за сигурност, който да работи за създаването на Европейски отбранителен съюз, включващ също Германия, Полша и Италия.
  • В допълнение към решаването на въпросите за членството, този съвет може да изясни отношенията на коалицията с ЕС и НАТО, да определи приноса на членовете към конвенционалното и ядреното възпиране и да координира военната подкрепа за Украйна.
Но тези промени няма да са достатъчни, за да може Европа да оцелее сама. Европа трябва да намери и нови източници на икономическа сила.
Кийр Стармър, премиер на Великобритания.
Reuters
Кийр Стармър, премиер на Великобритания.
Освен от намаляване на бюрокрацията и създаване на привлекателни условия за компаниите Европа се нуждае от по-силни стимули за насърчаване на иновациите и научноизследователската и развойната дейност. Ако не може да мобилизира ресурсите за привличане на най-добрите изследователи и най-иновативните компании в света, тя няма да постигне динамиката, от която се нуждае.
Накрая, Европа трябва да работи със своите южни съседи. Напротив, ако се оттегли от международното сътрудничество, за да съсредоточи ресурсите си върху танкове и гранати, това само ще подхрани геополитическото състезание със само един печеливш, което Европа се опитва да избегне.
Участниците в срещата в Лондон на лидери на страни от ЕС и НАТО в Ланкастър хаус на 2 март 2025 г.
Reuters
Участниците в срещата в Лондон на лидери на страни от ЕС и НАТО в Ланкастър хаус на 2 март 2025 г.
Германия ще има централна роля в тези усилия. В продължение на много години тя сякаш губеше Европа от поглед, занимавайки се с безплодно вторачване в пъпа си. За щастие, тази опасна позиция, изглежда, вече е в миналото. Още преди да встъпи в длъжност, бъдещият канцлер Фридрих Мерц изпрати мощен сигнал към света: Германия се завръща, и то по съвсем различен начин. Огромните суми, обещани за укрепване на отбранителната й позиция и инфраструктура, показват, че това не са празни думи.
Мерц разбира, че успешният германски "поврат към Европа" изисква силна и динамична германска икономика.
Мерц и неговият бъдещ коалиционен партньор, Социалдемократическата партия, ясно осъзнават колко много съдбата на Европа зависи от това дали Германия ще засили насърчаването на европейската интеграция. Същото прави и френският президент Еманюел Макрон, който вече работи в тясна координация с бъдещото германско ръководство.
Но Германия може да помогне на Европа и като остане силен глас в подкрепа на диалога и дипломацията, дори докато започва ново изграждане на отбраната. Военната сила и отвореността към ангажираност са двете страни на монетата за укрепване на мира. Бъдещето на европейския мир и просперитет сега е изцяло в ръцете на европейците.
© Project Syndicate
Зигмар Габриел, бивш федерален министър на външните работи и вицеканцлер на Германия, е председател на Atlantik-Brücke. Петер Айтел е старши директор на отдел "Консултации за геополитически рискове" в FTI Consulting в Германия.
Акцентите в текста са на "Дневник".