Париж на площада
Французите са революционен народ, обичат протестите и улиците. Неделята заля площадите с три протеста, сблъсък на лидери, ценности, лозунги. Червената нишка, която минава през всички, е крайнодясната лидерка Марин льо Пен - от осанна до разпни. Нейните фенове горещо я подкрепят. Еколози и "непокорни французи" също така горещо протестират срещу Националния сбор. Партията "Ренесанс" прави митинг за себе си, но като алтернатива на крайната десница. За да допълнят колорита и динамиката Femen се явяват на първия площад с провокативни тела и лозунги: "неизбираемост завинаги".
Жордан Бардела обявява решението на съда за несправедливо, площадът скандира "Марин президент" и "Франция на французите". Марин льо Пен достига нови висини в себегероизацията, като се сравнява с Мартин Лутър Кинг. Левите призовават: когато крайната десница напада демокрацията и институциите, трябва да се даде народен отпор. И напомнят: когато отклониш милиони публични средства, за да финансираш един клан, трябва да има санкция. Президентската партия "Ренесанс" се свиква от Габриел Атал, младият бивш премиер на Макрон, който започва да загрява за 2027г. и се противопоставя на крайната десница, която атакува съдиите и институциите. За всички това е мобилизация и старт на президентската предизборната кампания.
Символните битки са не само между лозунгите, но и между цифрите. Бардела поздравява 10 000 привърженици. Площадът на Републиката, който избират левите - и защото е с най-символното и скъпо на френските граждани име, и защото е по-голям, се поздравява с 15 000. Необходимо е да се уточни, че леви партии като социалистите не участват в мобилизациите, защото не искат съдебната система да бъде политизирана, трябва да е над "за" и "против".
Един факт, два наратива
4.1 милиона евро - така съдът изчисли средствата, отклонени от Марин льо Пен и екип от евродепупати и служители на "Национален фронт/сбор" (RN). Става въпрос не за грешка, пропуск, отклонение, а за системно отклоняване. Множества доказателства свидетелстват и съдът заключава категорично, че става въпрос за изградена цялостна система на отклоняване на евросредства за тяснопартийни цели. Ние с вас, драги читатели, и останалите европейски данъкоплатци независимо от нашите политически предпочитания сме плащали за секретарка, шофьор, бодигард и т.н. екстри и разноски на крайнодясната лидерка и нейната партия.
Фактите има, но има и наративи. А те са два.
| Никой не е над закона, казва единият, лидерите трябва да плащат за нарушаване на закона, така както всеки гражданин. Щом толкова граждани харесват Марин льо Пен и са недоволни от присъдата, защо трябва да се създава напрежение, контрира вторият наратив: не съдът, а урните трябва да решават кой да представлява гражданите. |
Двата наратива събират фенове на парижките площади, за да се премерят. Освен на улицата феновете на двата наратива биват преброявани и в сондажите - 57% от французите възприемат присъдата като съвсем нормална заради доказаните обвинения.
Любопитен щрих е епизодично изказване на младия лидер Бардела, който преди няколко месеца отбелязва, че чистото съдебно досие е важен атрибут на всеки устремил се високо политик. Някои недоброжелатели иронично го нарекоха Брут, защото изказването нямаше как да не се възприеме в контекста на напредващото към финал дело на неговата доайенка.
От Орбан до Песков – съмишленици на Льо Пен реагираха остро на присъдата
Котките на Марин като Тик Ток на Жордан
Марин льо Пен е ветеран кандидат президент - 2012, 2017, 2022, мечтае за 2027. Политическата памет съхранява живия спомен за първия й дебат с Макрон, който тя катастрофално загуби. Той ясно илюстрира и демонстрира, че напоритост, агресивност и ексесивност не стигат, трябва и компетентност, и осанка, и лидерство.
| Френската демократична култура е изработила термина presidentiable - да имаш визия, стратегия, ниво, лидерство, за да се те вземат насериозно като кандидат за капитанския мостик в етатичната френска република. |
Ярко неуспешната в началото Марин Льо Пен си научи урока и смени радикално комуникационната си стратегия. В две посоки. Първата насока е нормализацията, отдалечаването от екстремисткия образ на бащата - и биологичен, и политически - Жан-Мари Льо Пен, когото дори изключи от партията. Втората е популистка - да се доближи максимално до обикновените хора. За целта всички средства са добре дошли - и конвенционални, и нестандартни.
Пет последици от осъждането на Льо Пен
"Патентът" на Марин са котките - тя показва на публиката загрижено и разнежено лице на защитник на четирикраките любимци. Младият Жордан Бардела печели почитател/к/и с Тик Ток и селфита, Марин Льо Пен конструира образ на земна, достъпна, като "теб и мен" чрез медиатизираната си страст към котките. Тези комуникационни техники имат още по-голям ефект във Франция, чиито управляващи елити имат силна склонност към кралски атрибути като замъци, където работят и приемат гости в зали с фрески и следи от велика история.
Мъченица, боркиня, екстремистка
Към богатата палитрата от образи, през които преминава крайнодясната лидерка - от по-екстремистка на младини към по-умерена и приземена в последните години, след присъдата Марин Льо Пен добави още един - Марин dolorosa, мъченицата. Комбинира го обаче с неговата противоположност - боркиня. В първото си телевизионно интервю се оплака, че е жертва, но заяви, че борбата й продължава.
Голямото предизвикателство пред нея днес е залитането към екстремисткото й лице, което тя самата години наред се опитва да заличи. Призивите за мобилизация, яростните критики към съдебната система, подриването на институционалните устои на републиката не са пътят, който ще я изведе до президентския пиедестал.
| Екстремизмът нахъсва твърдите фенове, но губи умерените. Самият Бардела започва да усеша опасността и подчертава, че призивите са за мирна мобилизация. Тепърва ще наблюдаваме дали Мартин Лутър Кинг е референция на неделния митинг или начало на нова имиджово преобразяване. |
Трите И - имиграция, ислям, идентичност
Стилът и образите се променят през годините, но политическата доктрина остава неизменна. Идеологията на "Националният фронт/сбор" е на трите И - имиграция, идентичност, ислям. Два щриха за илюстрация.
Този идеологически триъгълник очерта политическата география на подкрепата. "Аз съм Марин" - първи беше Орбан. Тръмп и Мъск не закъсняха. Мелони с радост се включи в хора. Парадоксът е, че подкрепящите са повече от желанието за подкрепа. Веднага отреагира и Кремъл, както винаги иронично загрижен за демокрацията в Европа и сериозно подкрепящ крайнодесни и популисти. Марин льо Пен посвети много години, за да избледнее паметта за близостта й с Путин, за срещата й с него, за подкрепата на Русия. Афиширана от Кремъл връзка днес не е най-чаканият подарък от щаба и лидерката.
| Другият щрих е една безпрецедентна визита, а именно на Жордан Бардела в Израел. |
Патриархът на НФ Жан-Мари льо Пен е бил осъждан за антисемитизъм, партията дълго време е най-яркият носител на този език на омразата. Жордан Бардела, гостенин на Натаняху, заяви откровено новото верую - омразата му днес е към арабите и към крайната левица.
Защо партията на Нетаняху се оказа асоциирана с блока на Орбан и Льо Пен
Бъдещи или минали президенти - кои са по-вероятните подсъдими ?
Не е ли по-лесно да се съдят минали отколкото бъдещи президенти, ме пита уважаван водещ на коментарен блок. Въпросът е по повод много напредналото дело за корупция за бившия президент Никола Саркози. Спомням си как преди години обсъждахме неговия случай с известен френски философ. Беше по време на неговото президентстване, но френският колега нямаше никакво съмнение, че един ден правосъдието ще си свърши работата и Саркози ще бъде осъден.
Идваща от родната ни правосъдна система, никога не доближила се до най-високите етажи на властта, останах с висок интерес да следя случая, който се разви както правната и демократична логика изисква. Българският журналист минимизира този процес с аргумента, че политическата кариера на Саркози е вече в миналото. Но френското правосъдие не се занимава само с безопасните случаи на оставащи в миналото политици, а и с устремените към бъдещето.
Показателен е случаят на Франсоа Фийон, който беше кандидат президент през 2017г. и водеше убедително в сондажите, всички го разпознаха като бъдещия държавен глава. Тогава излезе наяве разследване, сходно с това на Марин льо Пен днес - отклоняване на средства от Европейския парламент. Спецификата на неговия казус беше трагикомична: средствата бяха и отклонявани, и присвоявани, кандидат президент ги беше превеждал на своята - доста заможна и без тях - съпруга. Тя обаче беше имала арогантната неблагоразумност да изтъкне пред медии, че никога не е работела. Няма нужда да уточнявам, че убедителната победа на президентските избори беше спечелена от Емануел Макрон.
Кой е 28-годиишният Жордан Бардела, готов да бъде следващият премиер на Франция
Марин льо Пен не е първият подсъдим - и осъден - кандидат за президент.
| Явно е, че има траен апетит във френския политически апетит към европейските средства, с които да пълнят семейни или партийни каси. Но има и правосъдие, което да бди за закона. |
Сондажи и избори
Ключовият аргумент на симпатизиращия на Марин льо Пен наратив е, че води в сондажите за президентската надпревара през 2027г. с около 35% от гласовете. За да разберем тези цифри, нека да ги контекстуализираме електорално. На предсрочните парламентарни избори през 2024 г. "Национален сбор" също водеше в сондажите, а остана трети на изборите.
Не само електоралната, но и сондажната аритметика също трябва да се чете внимателно. Ако 35% подкрепят Марин льо Пен, 65% не я подкрепят. Тези 65%, разбира се, имат най-разнообразни политически предпочитания, но президентският вот е в два тура. На първия всеки гласува за своя кандидат, а на втория - за един от двата, достигнали до балотажа. И там съотношението 35% vs 65% придобива решаваща тежест.
До урните има две години. На ход са - и ще бъдат - лидерите и площадите.
