След като администрацията на Тръмп наложи "безумни"мита на останалата част от света, много коментатори се притесняват от проблема с "промиването на здравия разум": приписването на убедителни аргументи на политики, за които няма такива. Те твърдят, че подобно наивно разсъждение отвлича вниманието от измамата, която се разиграва пред очите ни. Навлизането на семейство Тръмп в криптосферата - където неговите мемори токени служат като открита покана за подкупи - със сигурност подкрепя това тълкуване.

Но дали това е единственият възможен извод, или може да се случва нещо друго?

Помислете за едно алтернативно обяснение.

Проектът на САЩ за насърчаване на глобалната свободна търговия вече беше изоставен по време на изборите през 2016 г., когато и Доналд Тръмп, и Хилари Клинтън водеха кампания срещу Транстихоокеанското партньорство. След това Тръмп наложи мита върху стоки от Китай и други държави, а много от тях бяха запазени или разширени при президента Джо Байдън.

Законът за намаляване на инфлацията - една от особено рекламираните политики на Байдън - беше опит да се насърчи реиндустриализацията на САЩ в зелените сектори, които, освен че щяха да бъдат защитени от митата на Тръмп, щяха да бъдат и субсидирани. Предполага се, че последната вълна от мита на Тръмп също ще стимулира реиндустриализацията, макар и от въглеродно по-интензивен сорт.

Причината за това прегръщане от двете партии на протекционистките политики е свързана с глобалната роля на долара за насърчаване на структурните търговски дисбаланси.

Както Джон Мейнард Кейнс признава още през 1944 г., всички държави, оставени сами на себе си, по-скоро биха били нетни износители, отколкото нетни вносители. Днешните нетни износители от Европейския съюз, Азия и Персийския залив печелят долари, които техните собствени икономики не могат да абсорбират, тъй като това би довело до повишаване на вътрешните заплати и цени, а това би подкопало тяхната конкурентоспособност. Спечелените долари са пасиви за местните банки и най-лесният начин да ги превърнат в активи е да купуват американски държавен дълг, като на практика връщат парите обратно в САЩ, за да могат те да продължат да купуват износ.

По този начин през последните 40 години САЩ внасят почти всичко, което искат, като емитират дигитални облигации, които носят 2% лихва дори без да бъдат изкупувани, тъй като ДЦК са основното средство за спестяване на същите износители. Това означава наред с други неща, че САЩ нямат ограничения по текущата сметка.

Защо САЩ биха искали да прекратят това привидно вълшебно състояние на нещата?

Защото, както твърдят Матю Клайн и Майкъл Петис, пренебрегването на ограниченията по текущата сметка всъщност води до дългосрочни разходи. Страните, които са нетни износители, натрупват огромни излишъци с цената на подбиване на вътрешните инвестиции и местните заплати, което потиска икономиките им, докато САЩ "печелят" от неограничено евтини чуждестранни стоки, но с цената на изчерпване на собствения си промишлен капацитет.

Като се имат предвид тези дългосрочни ефекти, водещите фигури и в двете американски партии започнаха да разглеждат "прекомерната привилегия" на долара като прекомерно бреме. И двете партии искат да "ребалансират" икономиката на САЩ чрез насърчаване на вътрешното производство, което води до принудително приспособяване на чуждестранните износители, за да се ограничи търсенето на долари.

Защо просто не излязат и не го кажат?

Вероятно защото говоренето, че другите страни ни "ограбват", е по-привлекателно за избирателите, отколкото аргументите за тънкостите на търговската политика. Освен това фактът, че администрацията на Тръмп не разполага с цялостен план за промяна на баланса в световния ред, не означава, че такова пренареждане вече не се случва.

В края на краищата експортният двигател на Германия се задъхваше още преди пандемията. Неотдавнашното разхлабване на "дълговата спирачка" (конституционен таван на структурните дефицити) и приемането на нуждата от инвестициите предполага, че вече е в ход ребалансиране към вътрешното потребление. Движеното от Тръмп нарастване на разходите за отбрана в ЕС ще даде още по-голям тласък на тази тенденция, а перспективата за повече задвижвана от потреблението еврозона ще даде на глобалните инвеститори реална алтернатива на долара.

Що се отнася до Китай, той, изглежда, е осъзнал, че заливането на останалата част от света със зелен износ (електромобили, соларни панели и т.н.) има своите предели. Той вече се е диверсифицирал от американския пазар и това е увеличило необходимостта от по-голямо вътрешно потребление. В същото време останалата част от Азия, която е ориентирана към износ, изглежда, се стреми да открие магазин в САЩ, за да запази достъпа си до пазара.

Несъмнено прекратяването на сегашната система ще доведе до големи сътресения, а перспективата за реиндустриализация на САЩ може да се окаже илюзорна. Но е важно да се помни, че и двете страни смятат, че това е необходимо.

Ребалансирането започна преди появата на Тръмп на сцената и се движи от сили, които могат да го надживеят.