Делегациите на САЩ и Русия, които се срещнаха в Истанбул, дадоха да се разбере, че са дошли да обсъдят нормализирането на работата на дипломатическите си мисии, а не войната в Украйна. Но подобна ангажираност е ясна последица от усилията на американския президент Доналд Тръмп да договори прекратяване на войната.

Проблемът е, че с изключение на Тръмп, който мечтае да получи Нобелова награда за мир, нито една от страните, които имат интерес от войната - нито Русия, нито Украйна, нито Европейският съюз - не иска да сложи край на конфликта сега.

Възможностите на Украйна са особено непривлекателни. Въпреки храбрата си съпротива срещу руската атака президентът Володимир Зеленски не е в състояние да осигури желаните от него резултати: възстановяване на всички окупирани или анексирани от Русия територии (включително Крим) и пълноправно членство в НАТО (с железни гаранции за сигурност). Това беше вярно при предшественика на Тръмп, Джо Байдън, но Тръмп почти изключи подобни искания, като ги нарече непрактични.

Всъщност Тръмп стига дотам, че настоява Зеленски да предостави на САЩ достъп до украинските находища на редкоземни минерали като компенсация за подкрепата на Америка по време на войната, без да предлага никакви гаранции за сигурност. Зеленски - бивш актьор, който се е превърнал в герой от войната от последните години - е изправен пред незавиден избор: да направи големи отстъпки както на САЩ, така и на Русия, или да вложи още украинска кръв и ценни средства в илюзорната мечта за "пълна победа".

Лидерите на ЕС отдавна твърдят, че всичко, което не е свързано с пълното поражение на програмата на руския президент Владимир Путин за възстановяване на руската сфера на влияние в бившето съветско пространство, представлява заплаха за Европа, като отбелязват, че дори отслабена Русия би останала разорител. Въпреки че със сигурност вече признават, че този резултат е практически невъзможен, те предпочитат да отложат неизбежното неудобство от приемането на мирно споразумение, което предоставя отстъпки на Русия.

Днес Русия може да загуби по-малко от едно мирно споразумение и Путин може да успее да сложи край на конфликта, без лично да загуби много. Страната се противопостави на очакванията, като устоя на тежките санкции и други ограничения и избегна дестабилизирането на режима.

Освен това, въпреки че не е анексирала напълно Донецк, Херсон, Луганск или Запорожие, Русия нанесе значителни териториални загуби на Украйна, които едва ли ще бъдат напълно възстановени. Може би най-важното е, че Тръмп толкова много желае да сключи сделка, че може да е склонен да изпълни критични руски искания, като например Украйна да остане извън НАТО, особено ако Путин смекчи противопоставянето си Украйна да остане въоръжена и е отворен за присъединяването на Украйна към ЕС.

Но Путин не бърза да постигне мирно споразумение. Със сигурност американските и руските власти приветстваха двустранните мирни преговори - включително срещите в Рияд, Саудитска Арабия, през февруари и март - като дипломатически пробив. Но изявленията на представителите на Русия - по-специално на Сергей Беседа, съветник на ръководителя на руската Федерална служба за сигурност (ФСБ), и на Григорий Карасин, председател на комисията по международни въпроси към Съвета на федерацията - показват, че напредъкът към споразумение е малък.

Една от причините за това може да е, че нито Украйна, нито ЕС са на масата за преговори, което ограничава това, което Тръмп може да предложи.

Може би по-важното е, че Путин все още се опитва да разбере къде е пределът на това ограничение. Това обяснява защо, като част от новото споразумение за морска сигурност в Черно море, Путин поиска отмяна на санкциите и ограниченията срещу производителите и износителите на селскостопански стоки и срещу някои финансови институции, включително държавната селскостопанска банка Росселхозбанк. Само когато тези условия бъдат изпълнени - и Кремъл има по-ясна представа колко далеч ще стигне Тръмп, за да изпълни миротворческите си амбиции - може да се преговаря за прекратяване на огъня.

Путин предприема и други стъпки, за да подготви Русия за успех в преговорите със САЩ.

По-специално, наскоро той изпрати своя "инвестиционен пратеник" Кирил Дмитриев - образован в Станфорд бивш инвестиционен банкер от Goldman Sachs, който ръководи руския Фонд за преки инвестиции - в САЩ, за да подчертае икономическите ползи от подновяването на двустранното сътрудничество. Освен че похвали Тръмп за това, че уж е предотвратил Трета световна война, Дмитриев предложи примамлива визия за достъп на САЩ до руските арктически ресурси и редкоземни минерали, както и за съвместни мисии до Марс и Луната.

Въпреки че срещите не доведоха до конкретни постижения, Дмитриев обяви, че двете страни са направили "три стъпки напред" към подобряване на отношенията. Това, което той наистина имаше предвид, може би е, че лидерите на САЩ сега са по-мотивирани да се възползват от икономическите и финансовите възможности в Русия и да преодолеят препятствието, което представлява войната в Украйна. По-малко от седмица по-късно Стив Уиткоф, фактическият пратеник на администрацията на Тръмп при руския президент, се появи в Санкт Петербург за среща с Дмитриев, а според съобщенията и с Путин.

Тези възможности може би са пригодени за самия Тръмп.

В края на краищата Тръмп е преди всичко бизнесмен и от първа ръка познавам отдавнашната му амбиция да установи присъствие в Москва. По време на една случайна среща през 1996 г. той ми каза, че иска да пренесе конкурса "Мис Вселена" в Русия (цел, която постигна през 2013 г.) и да построи Trump Tower в Москва (визия, която все още не е реализирал). Възможно ли е Кремъл да предложи на американския президент ценен недвижим имот на Червения площад - или някаква друга изгодна бизнес сделка - в замяна на облекчаване на санкциите?

Засега Тръмп казва, че е "ядосан" на Путин за това, че не се е отнесъл по-благосклонно към предложенията на неговата администрация за прекратяване на огъня, и заплашва да наложи още санкции.

Но като използва правилната комбинация от добре премерени искания и примамливи предложения, Путин може да успее да се позиционира като този, който командва. Като се има предвид това, каквото и да се случи на тези срещи толкова често една след друга, то вероятно ще има по-малко значение от това, което ще последва: Карасин и Беседа ще изрецитират за пореден път твърдите искания на Кремъл или Дмитриев ще размаха икономически съблазни пред Тръмп и неговите кадри във Вашингтон.

© Project Syndicate