България още не е избърсала срама от челото заради констатацията от изследването PISA 2022, че българските ученици (деветокласници) са най-функционално неграмотни в Европейския съюз. Страната ни е на последното място в ЕС по математическа грамотност сред учениците и на предпоследно място - по четене и по природни науки. Функционалната неграмотност илюстрира нисък набор от умения и компетентности, придобивани в процеса на обучение, които не позволяват на човек да се справи успешно с конкретни ситуации във всекидневието.

Но вместо да инвестират енергия и средства в промяна на матрицата за подготовка на учениците за професията и живота, поредните управляващи - доминираното от ГЕРБ коалиционно правителство, ще въвеждат задължителни часове по "Добродетели и религия". Това намерение на партията на Борисов се радва на подкрепата на Българската православна църква, която от доста време мечтае за вероучение в училищата, както и от страна на консервативни и националпопулистки сили. Замисълът обаче противоречи на българската Конституция, според която религиозните институции са отделени от държавата, макар че традиционната религия е източното православие.

Замисленият предмет "Добродетели и религии", който се вписва в надигналата се през последните години вълна за реабилитация на нашенските "традиционни ценности", ще противоречи и на закона, който гарантира светското образование в България.

Макар че Министерството на образованието и науката все още не е представило за публично обсъждане концепция за новия учебен предмет, преди дни сондира почвата чрез зле режисирана публична дискусия в НДК. На нея се набиваше на очи присъствието най-вече на предварително подбрани консервативни организации и личности, както и на патриарха и на главния мюфтия.

С оглед на преобладаващото християнско, източноправославно вероизповедание в България реална остава опасността от индоктриниране на учениците в догмите на БПЦ. Тя живее откъсната от времето и проблемите на обществото и отделния човек, но за сметка на това висшият клир не спира да демонстрира близост със силните на деня. Например с лидера на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов, с лидера на "ДПС - Ново начало" и де факто скрит коалиционен партньор на управляващите Делян Пеевски и някои други.

На дискусията в НДК министър Красимир Вълчев увери, че промените не предвиждат въвеждане на вероучение в училищата. Учениците ще могат да изучават не само религия (християнство - православие, или ислям) - в културологичен и исторически аспект, но и неконфесионална програма. Те ще съчетава елементи на познания на религията с философско и етично възпитание. Учениците ще учат за добродетели като честност и справедливост, уважение към различията между хората, прошка и милосърдие, толерантност.

В публикация във фейсбук журналистът Калин Манолов, присъствал на срещата в НДК, обръща внимание на важна подробност: "Накрая светиня му загадъчно спомена - а може би се изпусна! - някакви законодателни промени, които трябвало да бъдат направени." Манолов задава резонния въпрос: "От какво се налагат те, ако наистина новият/стар предмет няма да се преподава конфесионално, тоест в съответствие с християнската догма, и ако ще може да бъде избирано между него и предмета "Етика", и то още от първи (!!!) клас, не стана ясно."

С голяма тежест продължават да висят и други два въпроса - дори обучението по религия да не е конфесионално, а с културологичен подход, кой ще пише учебниците? И откъде ще се намерят толкова подготвени първоначални учители по новата материя? При това си струва да се отбележи, че през последните години свободно избираемият предмет религия с трите му разновидности: християнство - православие, ислям, неконфесионално обучение, е записан едва от 12 хил. ученици, т.е. от под 2% от всички ученици. С оглед на тези числа политиката за превръщането на обучението по религия (и добродетели) в задължително лъха на авторитаризъм и е обречена на неуспех. Единственият по-смислен аргумент в подкрепа на предлаганите промени е този, че в някои страни от ЕС има такова обучение. То обаче си има исторически и социокултурни специфики, характерни за съответната страна, което радетелите му в България премълчават.

И през 2018 г., и миналата година - при приемането на внесените от "Възраждане" поправки в закона, забраняващи несъществуващата ЛГБТ "пропаганда" в училищата, и днес, остава слабо осветена ролята на най-голямата партия - ГЕРБ, в тези събития. Очевидно тя работи ако не открито, както е сега, най-малкото помагачески за налагане на консервативно, ретроградно законодателство.

Истанбулската конвенция, която има за цел да защити жените от всички форми на насилие и да противодейства на домашното насилие, не беше ратифицирана от България. Тогава противниците на конвенцията - БСП, ВМРО и други националистически партии, консервативни НПО и фейсбук конспиролози, но също така и президентът Радев, привидяха в нея няколко злини. Например, че тя ще отвори вратите към узаконяване на "третия пол" (заради включеното в текста й понятие "социален пол" (gender) и на еднополовите бракове, че България ще бъде залята с "ирански травестити" - бежанци и други подобни нелепици. В тази атмосфера Конституционният съд реши, че конвенцията противоречи на основния закон, защото въвежда несъвместим с Конституцията трети, социален пол.

Макар че управляващата и тогава партия ГЕРБ поне на думи подкрепяше конвенцията, тя не демонстрира политическа воля за ратифицирането й. В типичния си демагогски стил Борисов обяви, че конвенцията ще бъде приета само, когато има консенсус за нея в българското общество. "Аз никога не съм правил на инат и може би затова толкова пъти ме преизбират. Съобразявал съм се с всяко мнение, 'еле пък като има и църква", каза тогава Борисов, цитиран от "Дневник".

Тогава умереният популист Борисов съвсем абдикира от отговорност: ГЕРБ прехвърли горещия картоф на КС. Що се отнася до уж небрежното споменаване на църквата в стил "Ту-туу" (както Борисов илюстрира неотдавна Възкресението на Христос), то не бива да заблуждава. Демонстрираната от силния човек в ГЕРБ набожност пред тв камерите и в социалните мрежи - искрена или инсценирана, е едно на ръка.

Шест години по-късно със знаковата и решаваща подкрепа на ГЕРБ "Възраждане" прокара законопроекта си за забрана на пропагандата на "нетрадиционна сексуална ориентация" и "определяне на полова идентичност, различна от биологичната", в училищата. Светият синод приветства забраната, а ГЕРБ анонсира и подготовката на собствен законопроект за религията и етиката в училище.

През 2025 г. чрез своя министър на образованието ГЕРБ въплъщава усилията на различни актьори и сили в обществото за налагане под една или друга форма на религиозно обучение.

Радослав Стоянов, съпредседател на Българския хелзинкски комитет, написа след дискусията на МОН в личния си профил във "Фейсбук", че през 2018 г., в разгара на "моралната паника срещу Истанбулската конвенция", в България е започнал реакционен поход срещу просвещенските ценности. "И не е изненада, че осем години по-късно това похождение идва пак от ГЕРБ. Все пак върховенството на правото, друга ценност, с която в ГЕРБ са дълбоко скарани, също е продукт на Просвещението. Подобно на Орбан (открито възхваляван от актива им) и Ердоган, ГЕРБ подкопават устоите на светската демокрация бавно и поетапно, зад оркестрирани обществени консултации (), въобще по всякакъв начин, имитиращ демократично допитване и легитимен законодателен процес."