През последните няколко дни се натрупват доказателства, че Тръмп е все по-разочарован от това, че публичното му обещание да сложи край на войната между Русия и Украйна не се сбъдва. Нещо повече - има признаци, че наближава моментът, в който американският президент, след като е изстискал почти всичко възможно от също не особено отзивчивия Зеленски, ще се опре до позицията на Путин.

В хода на своя миротворчески блицкриг Тръмп бързо откри, че има очевидно, макар и не неограничено, влияние върху Украйна - и много по-малко върху Русия. Това следва поне от факта, че Русия не е обхваната от война с митата. Както може да се очаква, проблемът е не само в това, че стоките от Русия - като страна под санкции, вече са обложени с 35% мита, но и - по собствено признание на американската администрация, че Белият дом не иска да се лиши от един от лостовете в преговорите за прекратяване на огъня.

Тръмп се озова на кръстопът: или да започне да оказва натиск върху Путин, противно на собственото си предразположение, с доста голяма вероятност да загуби - все пак досегашните санкции, напук на обещанията, не унищожиха руската икономика, а директни военни действия срещу Русия все още не се обмислят; или да се оттегли от процеса, обвинявайки едната от страните или и двете.

От изявленията на Тръмп и Марко Рубио по време на Страстната седмица стана ясно, че вторият вариант изглежда за предпочитане за администрацията засега. В резултат на това обявеното от Путин т.нар. великденско примирие се превърна в един от начините да бъде накаран Вашингтон да обвинява само едната страна.

Но не е само това. Путин също е на кръстопът. Тръмп и онези американски преговарящи, които настояваха, че руският президент търси мир (предимно специалният пратеник на президента на САЩ Стивън Уиткоф), започнаха да изглеждат глупаво. Съществуваше риск Тръмп да се отвърне от Путин и да затръшне вратата или дори да започне да го наказва. Темата за наказването на Русия също периодично се появява в речите на Тръмп, а самият той очевидно се колебае между поддръжниците на по-мек, по-ангажиран подход (Уиткоф) и по-твърд - представляван от генерал Кийт Келог и отчасти от държавния секретар Марко Рубио.

Оттеглянето на САЩ от мирното посредничество между Русия и Украйна не плаши особено Кремъл: в този случай всичко ще продължи както през последните месеци, т.е. според преобладаващото мнение в полза на руската страна.

Путин обаче очевидно все още не е решил дали да остане без Тръмп, или да продължи да се опитва да го използва за свои собствени интереси. "Великденското примирие" бе смятано за възможност да се отложи решението по този въпрос, да се сдържи гневът или разочарованието на Тръмп. А за самия Кремъл и за онези, които настояваха за добрата воля на Русия, това дава възможност да продължат да уверяват, че Русия по принцип е готова за мир, а пречката е или в позицията на противника, или в детайлите на начина на примирие.

Руската страна нямаше нито готовност, нито желание да се съгласи на дългосрочно или пълно прекратяване на огъня. "Великденското примирие" предостави възможност да се даде нещо осезаемо на неофициалния психологически краен срок, споменаван от американците, без да се заявява или прави нещо необратимо.

Прекратяването на огъня беше обявено по любимия на Кремъл начин за тайно подготвена специална операция. Путин говори публично с необичайна честота и удоволствие в дните преди това, но нито една от речите му не включваше идеята за великденско примирие. Въпреки че през 2023 г. подобна идея за коледно примирие беше обявена предварително. Очевидно, за разлика от това, великденското примирие, дори и да е било обсъждано (такива идеи са били изказвани от американската страна), е било подготвено тайно и е трябвало да бъде именно едностранно - представяйки Русия като най-миролюбивата страна във войната.

Внезапното едностранно обявяване на прекратяване на огъня имаше за цел да изненада враговете, противниците и партньорите. Освен това на Запад, за разлика от самата Русия, великденските дни традиционно и наистина са неработни, т.е. западните институции работят с минимален персонал, а висшите служители си тръгват да празнуват.

Сметката беше също, че при такива условия и с кратък срок - 30 часа през уикенда, включително празничната нощ - би било особено трудно да се даде бърз и единен отговор, да се обсъди реакцията на руското предложение и да се провери съответствието му, като съвместно се разработи решение в триъгълника САЩ - Европа - Украйна.

Поради тази едностранчива изненада има по-голяма вероятност не само различни западни столици и Киев, но и различни представители на едни и същи правителства - същата американска администрация - да говорят неточно. На този фон е по-лесно за Кремъл да изглежда последователен и миролюбив.

Точно това се случи: първоначалната реакция на Зеленски беше негативна, но скоро отстъпи място на контрапредложение за преминаване от 30-часово към 30-дневно прекратяване на огъня. Путин щастливо и усмихнато подчерта това несъответствие в речта си в понеделник след Великден, отдавайки промяната в позицията на предложенията на "западните куратори" на Киев.

Вероятно би било по-изгодно за Кремъл, ако Украйна, която отхвърли коледното примирие през 2023 г., беше отхвърлила и великденското. Това би освободило напълно ръцете на Русия да продължи военните операции и би ѝ дало възможност да прехвърли цялата вина върху врага.

Кремъл обаче очевидно се готвеше за обратното - по-неудобен отговор под формата на споразумение или дори контраинициатива. Тук имаше широк спектър. В единия край са обвиненията в нарушения от страна на противника: без независимо наблюдение на място това не е трудно и обвинения бяха отправени веднага както от руската, така и от украинската страна. Самото прекратяване на огъня осигури положителни, миролюбиви новини за световните медии, а обвиненията в нарушения предоставиха един вид извинение да не се удължава прекратяването на огъня.

От началото на пълномащабното руско нахлуване до победата на Тръмп имаше един вид словесно съревнование за ролята на жертва. Москва противопостави очевидната позиция на Украйна като жертва на агресивна завоевателна война на своя широк спектър от оплаквания - от страданията на "народа на Донбас" и нарушаването на правата на руснаците до представянето на Русия като жертва на реална или потенциална агресия на НАТО.

В очите на не особено емпатичния и ценящ силата Тръмп обаче ролята на жертва не е особено престижна - и според него Украйна също не е безгрешна, след като се е "забъркала и провокирала".

Така че сега има съревнование за ролята на най-мирната страна във войната.

Внезапността на стъпката я превръща по-скоро в спор със скептиците от обкръжението на Тръмп и в опит за бързодействащ лек за раздразнението на американския президент.

След като не успя да получи съгласието на Путин за идеята за пълно прекратяване на огъня за един месец, Зеленски сведе предложението до прекратяване на ракетните удари и дронове с голям обсег - това е по-лесно за дистанционно управление.

Но дори и тук Русия все още има избор. Ако се реши, че директният отказ би отчуждил Тръмп - когото Кремъл се опитва да въвлече в широк спектър от отношения извън украинския въпрос - Москва ще обуслови споразумението си със спиране на доставките на оръжие за Украйна и мобилизация от украинска страна, а може би ще ги допълни с други "нюанси" от първата версия на споразумението на Путин за мир - прочутото "Да, но има нюанси".

Във вътрешен план краткото примирие дава възможност на Кремъл да изпробва реакцията на руското общество, особено на неговия войнствен сегмент, към прекратяването на огъня. Изглежда, че степента на концентрация на власт и покорство на апарата за сигурност в Русия е такава, че всяко решение, взето от Путин, не е необходимо да бъде проверявано и може да бъде взето едностранно. Увереното продължаване на войната обаче все още до голяма степен зависи от подкрепата на провоенния сегмент от обществото.

Междувременно, докато антивоенната част от гражданите обвинява самото руско правителство за продължителния характер на войната, като е започнало самоубийствена военна авантюра, провоенният сегмент често търси други обяснения. Там продължителната война и липсата на бърза победа над по-слаб враг освен с корупцията често се обясняват с нежеланието да се "борим истински", а основното обвинение срещу политическото ръководство е желанието сигурната победа да се замени със "сделка".

Реакцията на примирието в провоенния сегмент, Z-общността и сред военните кореспонденти се оказа толкова противоречива, че дори такива войнствени пропагандисти като Маргарита Симонян трябваше да защитават шефа си от противници на всякакво примирие.

Що се отнася до послушанието на силите за сигурност в борбата срещу враговете на властта, то е напълно гарантирано, когато властта и силите за сигурност имат общи врагове. И е гарантирано в много по-малка степен, когато враговете на силите за сигурност са техни съмишленици - онези критици на властта, чиято позиция е по-близка до тях от позицията на самата власт. Това напълно се разкри в деня на бунта на Пригожин.

Съдейки по най-скорошните съобщения от Кремъл, Русия в момента изхожда от предположението, че в споменатата надпревара е изиграла своята роля под формата на великденската инициатива и допълнително оценява американската реакция на евентуалното си съгласие или несъгласие с украинските предложения. Споразумението най-вероятно ще бъде обусловено от друг набор от "нюанси" и условия, които администрацията на Тръмп ще трябва да принуди Киев да приеме.

Във всеки случай, докато прекратяването на огъня не бъде формализирано като ангажимент и не се превърне в необходимо условие за преговори, руското ръководство ще запази възможността да го прекъсва, да го продължава или да се връща към него - окачвайки ситуацията да следва тънката нишка на избора на Путин.