Спорим с приятели - добрите пътища и закони биха ли намалили катастрофите и жертвите. Повечето казват да, аз и неколцина - не. Ние имаме предвид, че колкото да са добри пътищата и спазваните закони, те "не играят" - хората искат да се возят повече и повече, а това означава повече автомобили, пътувания, скорости, шофьори, пътища от А до Я, овладян с движение свят - удоволствие, бизнес, задоволени нужди, но и щети. Няма как да имаме от всичко по много без ресто. Рискът са жертвите.

Да вярваш в обратното е като да ядеш повече, а цените на храните да падат. Хем да остаряваш, хем фитнесът да те поддържа млад. Няма как. Просвещението ни е образовало да вярваме, че има как да разполагаме с повече и повече, без животът да ти отнема насреща. Това е не само утопична вяра в прогреса, но и инструмент с възпитателна цел - ако човек прозре, че винаги ще плаща, току-виж спрял да гласува за политически обещания, би свалил портретите на Маркс, Хайек и хукнал на село да гледа домати, които даже гъсениците подяждат - пълна безизходица.

Но да се върнем на автомобилите. Всичкото по-горе не значи, че не трябва да се стремим към по-добри пътища, закони, самосъзнание, по-малко корупция. Друга е ядката: по-малко автомобили. Но не в екологичния или антикапиталистическия смисъл. А по-малко като начин на живот, потребности; да не бъдем слуги на себе си. Разнообразният гардероб, прекалено меките легла, четири пъти ядене на ден с десерт, стая за всяко дете в семейството, три езика с четири дипломи не са средство за живот. Добавка са. Прекрасно е да ги имаш, но си имат цена. Най-често е труд, липса на почивка, кредити, стрес, "блъскане като вол" цял живот - докато на финала осъзнаеш безсмислието. При автомобилите значат и непоправимото.

В ядката иде реч просто за повече от наличното. Човек има ли 1, иска 2. Желае от всичко - пари, знания, контакти, удоволствия Щастието е немислимо без този "ламтеж", но успоредно нарастват и щетите. Сечението е в мярата, баланса - не може от всичко, трябва понякога по-малко. Никога няма обаче отказ от ползи, блага, а чрез самозалъгване се търсят "ефективните" начини за набавянето им: у нас си представяме, че по-добри пътища и закони ще намалят катастрофите; другаде надеждата е застраховката да компенсира това, което не се компенсира; общо като цивилизация - чакаме технологиите да ни доставят повече срещу по-малко.

Фантазия е, но нека си го представим! - по-малко автомобили би значело повече обществен транспорт, приоритет на линейки, пожарни (движат се предимно те); повече професионални шофьори, по-малко издадени книжки; по-малко достигнати места на екскурзии, по-малко продуктивен труд, по-малко кеф, повече забравени житейски неприятности; повече велосипеди, пот, но и безгрижие И по-малко катастрофи сред миш-маша от хубаво и лошо. "Айде сега - да слизаме от колите?! Стига глупости!", биха реагирали 99% от хората. Нека са глупости. Но и да не забравяме проблема - той не е в удобствата, прогреса, "това, от което не може да се откажем". Той е в катастрофите по пътищата. Готови ли сме да дадем насреща?

Но защо не се проумява проблемът с "повече - води до повече"? С мярата. Защо е неразбираем? Защо тази най-обективна математика я няма в нито една доктрина, учебник?

С човешката природата. На кого му се занимава?! Няма такъв луд. Съответно в подобни стандартни ситуации се въдворява парадигмата, че има неща, които са такива, а не онакива, "светът е такъв". "Не може да намалим автомобилите" е точно такава парадигма. Почнеш ли да калкулираш, тя те води до извода, че няма как и не е добре да слезеш.

Тук обаче идва брилянтният Мишел Фуко, който не само потвърждава, че "светът е такъв" е най-обикновен променлив исторически мисловен конструкт. Той има предвид, че вие с цялата си интелигентност доброволно сте в капана да не видите възможността да бъде друг. Нека поспрем при Фуко:

За автомобилите няма да ви каже, че гадни капиталисти искат да печелят от тях, политиците им слугуват, всички те поръчват дебелите книги и на медиите - поради което мисленето ни за миг не допуска слизане от колите (стандартната критика). Фуко най-напред казва, че си има определен ред, порядък на мислене, матрица на знанието ("Думите и нещата") - които не просто предопределят заключенията, но и въобще вида на знанието, на ценностите - да знаем това, а не друго, едно да мислим за добро, второ за лошо и т.н. Тази научно-нравствена система зависи от епохите и географията, като не е задължително да обслужва богаташ или управник; отговаря и на добри цели (примерно, без такава система общество въобще не е възможно).

Бидейки променливи, системите във времето произвеждат различно знание, различни типове истини - не толкова чрез принципа "Науката достига нови данни, с които прави нови изводи", а просто новите изводи се достигат след сменени съпоставки, тъждества, презумпции и т.н. в езика и мисленето.

Това съвсем не оригинално виждане на Фуко е последвано от вече ключовото - той казва (цялото му творчество), че хората са продукт на текущата околна научно-етическа система, при която някой ти налага нещо, но успоредно вършиш "задължителните" неща напълно доброволно, с желание. Като те може и да не ни правят щастливи, но идея си нямаме, че можем да ги сменим. Нямаме идея, защото ние самите като личности (съвест, воля, свобода) се самосъздаваме спрямо системата - именно така от обекти на природата ставаме субекти, а после чрез самодисциплина се поддържаме да сме субект, личност.

Стъпвайки върху Фуко например, нека вземем израза "трудът краси човека". Може ли някой днес да предположи, че трудът не краси човека? Не. Но този конструкт е на възраст не повече от 200 години. Наложен е като ценност поради протестантската етика, стремежът за личностна автономия, излизане от бедността и т.н. (временните причини, които след още 200 години, да кажем, няма да ги има). Лозунгът е ситуиран и като водещо знание - науката е посветена на това как да направи труда по-производителен. Съответно едно от нещата, с които вие се самоформирате като личност, е "трудът краси човека".

Но до какво освен блага води тази истина-ценност? Ами тя значи цял живот работа, работа, работа, да покоряваш върхове, усъвършенстване без хоризонт, препускане, задачи, преследване на едно, второ, десето - правиш го безспир в професията и личния живот, тъй като висшият идеал (красотата) според системата се постига само с труд. Отгоре на всичко идеалът е неизмерим, тоест недостижим - нищо друго не остава на вола, освен да блъска Вследствие: преумора, болести от нея, отчуждение, загърбване или несъздаване на семейство, робуване на труда - много отвъд щастието, истинско безсмислие.

Обаче ти не мислиш за баланса като добродетел, а постоянно търсиш още повече труд - въобразявайки си, че плодовете му биха донесли отмората, свободата. Как няма да е така, след като си се самоконструирал с "щастие=труд"? След всичко това не тялото е затвор за душата, а обратно - душата затваря тялото в едно и също (труд, умора). Ето тук с фенера мъждука Фуко - да опитаме да се разконструираме, за да видим проблемите; научно-етичните системи са различни, ние просто сме част от една.

Има други, в които нито трудът краси човека, нито движението, а автомобилите не са нещо, от което не може да се слезе. Много прах се е натрупал в нашата система, замъглявайки логиката. Защото, нека си признаем, наистина е зверска простотия да заключиш, че по-щастлив ще станеш с повече труд, а при повече движение с автомобили катастрофите ще намаляват.

На финала една прогноза. Тя е от друга актуална тема, от полето на безкрай-й-й-й-ната красота:

След 30, 50 или 100 години ботоксът ще достигне невероятни качества, рискът при поставяне ще е минимален. Той наистина ще разкрасява хората, ще ги прави по-доволни. Науката ще потвърди за пореден път връзката между красотата и психичното здраве. Ще докаже и колко е по-добре за цялото човешко здраве тоя орган да е с X количество ботокс, оня орган - с Y. Ще има дискусии за ползата от плащаните данъци на индустрията по ботокс. За всестранните научни хоризонти, отварящо конкретно знанието за ботокса. За реализацията на младите ботокс специалисти.

На никой няма да му хрумва, че е възможна и система, в която ботоксът се смята за чиста глупост. Че дори е било в същата тая система.

Така е станало с автомобилите.