Норвегия е позната на света със своите живописни фиорди и висок стандарт на живот, възможен заради успешния добив на природни ресурси и уникален социален модел. През последните години страната привлича вниманието и поради промяната в своята данъчна политика. Особено дискусионна е мярката, въведена през 2022 година, когато правителството увеличава значително данъците за "свръхбогатите". Тази мярка, която засяга само най-заможните данъкоплатци, предизвиква въпроси за потенциалните ефекти върху цялостния инвестиционен климат и пазара на труда. Докато някои политици и анализатори виждат в нея инструмент за социална справедливост, други предупреждават, че тя може да има отрицателни последици върху икономиката на страната в дългосрочен план.

Данъкът върху богатството в Норвегия не е ново явление - той съществува още от 1892 година и е важна част от данъчната система, аргументиран със стремеж към намаляване на неравенствата. В наши дни само няколко държави в света все още прилагат такъв тип облагане - сред тях са Швейцария, Испания, Колумбия и Франция, като Франция го използва в значително редуциран вариант - само за недвижими имоти.

От 2022 година ставката е повишена от 0,85% на 1,1% за стойността на активите над определена граница, като прагът е 1,7 милиона норвежки крони (около 160 хиляди евро). Този данък се плаща от около 10% от населението на Норвегия - най-богатите домакинства и лица, притежаващи значителни финансови активи. Важна особеност на данъка е неговото разпределение - приходите се поделят между централното правителство и местните общини. До увеличението през 2022 г. централното правителство събира 0,15%, а общините - 0,7%. След реформата централното правителство получава 0,4%, а общините - 0,7%. Това означава, че по-голямата част от данъка продължава да остава в общините, които го използват за финансиране на местни проекти и подобряване на публичните услуги.

Социалната справедливост според "северния модел" (Nordic Model) предполага баланс между пазарната икономика и значителното преразпределение на ресурси чрез социални програми и прогресивни данъчни политики. В идеалния случай това означава, че богатите допринасят повече за финансиране на публичните блага, гарантирайки висок стандарт на живот, добра инфраструктура и равни възможности за всички граждани. Независимо какви са декларираните цели обаче повишаването на данъчната тежест за т.нар. ,,свръхбогати'' може да се отрази негативно върху икономическата активност и конкурентоспособността на Норвегия. Увеличението може да доведе до изтичане на капитали и инвестиции към страни с по-благоприятни данъчни условия, което пък би отслабило местната икономика и би ограничило създаването на работни места.

Също така високите данъчни ставки върху притежаваните активи могат да обезкуражат предприемачеството и иновациите, защото намаляват потенциалните стимули за рискови инвестиции и нови начинания. Тези ефекти могат да поставят Норвегия в по-неизгодна позиция в глобалната конкуренция за таланти и достъп до финансиране, което от своя страна може да навреди на устойчивото развитие и икономическия просперитет на страната в дългосрочен план.

За сравнение, през осемте години на управлението на бившия министър-председател - Ерна Солберг (2014-2021) броят емигранти със същия статус е 79, с пренесено богатство от около 27 млрд. крони.

Докато националното правителство увеличава данъчната ставка, община Бо в Северна Норвегия предприема през 2021 г. мярка, като значително намалява местния данък върху богатството от 0,85% до 0,35%, превръщайки се в първата норвежка община от 1978 г. насам, която едностранно предприема такава стъпка.

Това действие на Бо, вдъхновено от практиките на офшорни данъчни убежища, води до положителни резултати за местната икономика. Според анализа на Иаконо и Смедсвик (2024), намалението с 1 процентен пункт в ставката на данъка е довело до ръст от около 60% в средното облагаемо богатство - всички имоти, депозити, акции, автомобили и други активи, които подлежат на данъчно облагане - притежавани от жителите на община Бо. Това означава, че след намаляването на данъчната ставка средният размер на активите, притежавани от един жител на община Бо, е нараснал с около 60% спрямо периода преди реформата.

При най-богатите жители ефектът е още по-силно изразен, като увеличението достига близо 68,7%. Един от най-важните резултати от тази реформа е привличането на заможни граждани от други райони на страната, което е довело до значително покачване - над 67%, на дела на облагаемите активи, притежавани от новопристигнали жители.

Основна причина за повишаването на средната стойност е именно преместването на хора с много по-големи капитали .. Това от своя страна има положителни ефекти не само върху данъчните приходи, но и върху възможностите за насърчаване и ускоряване на местната икономическа активност. Въпреки че подобно намаление на данъка би могло да породи опасения за евентуални загуби за общинския бюджет, в Бо резултатите са положителни - икономиката се съживява, населението се увеличава, а рискът от обезлюдяване на общината е успешно овладян. Важно е да се отбележи, че заможните граждани от други части на страната в действителност отиват да живеят на територията на общината, а не само документално.

Анализът допълнително доказва, че местните жители, които са живели в Бо преди реформата, също се радват на умерено увеличение на богатството си, благодарение на общото икономическо съживяване. Реформата в Бо доказва, че целенасоченото и разумно намаление на данъците върху богатството може да бъде ефективен инструмент за привличане на инвестиции, повишаване на благосъстоянието и стимулиране на местното развитие, без да води до мащабно изтичане на капитали на национално ниво.

Според ,,Кривата на Лафер'' - икономическа концепция, която илюстрира връзката между размера на данъчната ставка и приходите, които държавата реално събира от данъци, повишаването на данъчните ставки до определена точка увеличава приходите, но след достигането на оптимума, допълнителното покачване на ставките започва да намалява приходите, тъй като демотивира икономическата активност, насърчава избягването на плащането на данъци и се стимулира изнасянето на капитали и инвеститори. В контекста на норвежката данъчна политика, общото увеличение на данъка върху богатството през 2022 и 2023 г. ясно демонстрира точно този ефект - високите ставки прогонват заможните инвеститори и водят до отлив на капитали и работни места от страната.

Това потвърждава логиката зад кривата на Лафер, че данъчната политика трябва да намери баланс, при който държавата не само събира достатъчно приходи, но и поддържа благоприятна среда за инвестиции и икономически растеж. В противен случай, прекомерното данъчно бреме води до негативни последици като изнасяне на капитали и загуба на икономически потенциал.

Въпреки че увеличението на данъка върху богатството в Норвегия през 2022 г. е мотивирано от стремеж към по-голяма справедливост и увеличаване на публичните приходи, резултатите сочат обратен ефект върху държавния бюджет.

По данни от Statistisk sentralbyrå (SSB) приходите от данък върху нетното богатство са се свили от 1 500 млн. NOK през 2021 г. до 1 200 млн. NOK през 2023 г., което представлява спад от 20%. Това се случва въпреки повишаването на ставката от 0.85% на 1.1% за най-богатите домакинства с над 20 млн. NOK нетно богатство.

На първо място, този спад отразява пряка загуба на приходи само от самия данък върху богатството, което само по себе си поставя под съмнение ефективността на мярката. В допълнение към тези загуби напускането на най-богатите норвежци води и до изнасяне на активи и капитали - процес, който има много по-широк ефект върху фиска. Когато заможни лица напуснат страната, държавата не губи само приходите от данък върху богатството, а и от всички други преки и косвени данъци, които те и свързаните с тях бизнеси биха платили - като данъци върху доходите, върху дивиденти, корпоративни данъци, ДДС от потребление и др.

Анализ от Brussels Report изчислява, че вместо да се спечелят около 1,5 млрд. NOK, държавата губи приблизително 5,9 млрд. NOK от нереализирани данъчни постъпления, именно в резултат на тази "данъчна миграция" - на капитали, предприемачи и високооблагаеми доходи. Друг негативен ефект върху икономиката е, че Норвегия пада до 19-то място в Индекса за данъчна конкурентоспособност на Tax Foundation (2024 г.), а инвестициите като дял от БВП намаляват от 5.2% (2021 г.) на 4.2% (2022 г.) според ОИСР, или ясен сигнал за забавяне на инвестиционната активност.

Тази ситуация показва ясно, че прекомерното увеличаване на данъка върху богатството може да доведе до ерозия на данъчната основа, намалени инвестиции и отлив на предприемачество, което в дългосрочен план вреди на бюджета, трудовия пазар и на инвестиционния климат.