Забелязали ли сте, че никой от противниците на еврото не призовава за премахването на валутния борд? Спомените от разрухата през 1996-1997 г, когато България имаше за последно "суверенна валута" са прекалено силни, за да рискува някой. Същевременно - всички успешни контрапримери от други страни на противниците на еврото са от такива без валутен борд, най-често Чехия, Полша и Румъния. Тези страни не искали еврозона, но странно не ни препоръчват техния модел без борд, а да вържем лева към американския долар. Само и само да не е еврото - нищо, че 2/3 от нашия износ е за ЕС, а за САЩ едва 2%!

Да, цялата антиевро пропаганда се крепи на мита за единствено и само ползи от валутния борд, които едва ли не обезсмислят влизането в еврозоната. Причината? Злоупотребата на тази пропаганда с дискретното премълчаване на слабостите и цената на поддържането на борд у нас от държавните институции, за да не се заплашва финансовата стабилност и за да се поддържа доверието в лева.

Ето пет ключови проблема на валутния борд:

В бурни времена като 1996-1997 г. валутният борд бе чудесно лекарство за въдворяване на финансова стабилност. Бизнесът можеше да планира своите разходи и инвестиции, а домакинствата своите бюджети вече без страх от обезценяване на лева.

Но така се загуби ценното предимство на плаващия курс и умерената девалвация на лева, който помага на по-слабите икономики да произвеждат и изнасят повече. Натрупаното напрежение в конкуренцията на европейския пазар се обира от т.нар. вътрешна девалвация, която означава замразяване и много слаб ръст на трудовите възнаграждения - за да може българските производители да бъдат конкурентоспособни със своите цени. Върху другите компоненти на себестойността не могат да влияят - вносни материали и (руска и политически определяна цена на) енергия.

Това е една от основните причини (не единствена) българите да са най-бедни в ЕС и днес.

В нормална икономика централната банка рефинансира банките при нужда - при валутния борд обаче е забранено.

Вместо това - на банките се налагат изключително строги политики на капиталова адекватност, изграждане на огромни буфери и свръхстрога политика на кредитиране. Всеки с бизнес го знае у нас - че кредит можеш да получиш само ако може и сам да финансираш бизнеса си. Освен бизнес план за усвояване и връщане на кредита всеки бизнес трябва да предостави съфинансиране и ликвидно обезпечение в размер над искания кредит. А почти винаги съдлъжници стават всичките му други фирми, както и той и семейството му като физически лица. И така банковият бизнес твърде много заприлича на лихварския - кредит с лихва без риск за кредитора.

При положение че над 95% от предприятията у нас са малки и средни - кредитът е често само мечта. А други финансови инструменти са кът. Е, как да се развива икономиката?

Поради строгата политика на кредитиране - която лимитира развитието на бизнеса - банките трябва да намерят къде да инвестират акумулирания ресурс. А той е в десетки милиарди левове - поради ниската инвестиционна култура на българите, които или инвестират в имоти; или слагат парите на депозит.

Така, за да минимизират риска, банките основно инвестират депозитите в ипотечни кредити, които помпат цените на имотите и инфлацията.

От друга страна - поради липса на нужда да привличат ресурс (!) заради свръхпредлагането му лихвите по депозитите са почти нулеви, значително под инфлацията - и така се обезценяват спестяванията на българите.

Валутният борд изисква поддържане на валутен резерв в евро, който по формула обезпечава левовете в обращение. Този резерв обаче е почти изцяло инвестиран в първокласни чужди книжа с много ниска доходност (под инфлацията), а дълго време и негативна доходност. Тоест не само финансираме чужди държави - което предвиждат противниците на еврото за България в еврозоната - а дълго време си плащахме, вместо да печелим за това, че сме инвестирали тези пари. Имаше оценки за стотици милиони евро, като разходи на борда, но никой от БНБ не коментира каква точно е тази сметка.

Макар всяка страна да поддържа валутен резерв, никой не знае каква е пропусната полза / алтернативна цена за всички българи, ако огромният валутен резерв заради борда или част от него беше инвестиран в икономиката - в технологии, инфраструктура, образование, здравеопазване и т.н.

Това са само най-важните дефекти на валутния борд - който някак си чудодейно ни прави живота по-добре от еврозоната.

Да, левът е вързан за еврото. Но в тези турбулентни времена хиляди българи предпочитат лодката вместо пристанището, за която е вързана.