Сянката на Тръмп 2.0 се извисява заплашително в Европа през последните три месеца. На базата на първия мандат много лидери бяха песимистично настроени по повод завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом и какво би означавало това за международни институции като НАТО и съдбата на Украйна.

Едно малцинство бе по-оптимистично, в частност в Централна и Източна Европа и на Балканите.

Унгарският Виктор Орбан, сръбският Александър Вучич и сръбският националист от Босна и Херцеговина Милорад Додик изглеждаха облагодетелствани от връзката си с новия президент и идеологическата си близост с него. Те предричаха "златна ера" на двустранните отношения и говориха открито за това как един ден Белият дом, воден от Тръмп, би помогнал страната им да стане "отново велика".

Малко се говореше за потенциалните пречки това да се случи.

Орбан, Вучич, Додик и други предполагаха, въпреки многократните предизборни обещания на Тръмп за налагане на мита и преформатиране на търговията, че подкрепата им ще освободи тези страни от новите мерки или ще доведе до преференциално отношение. Въпреки това станаха жертви на новия, делови и империалистичен подход на Вашингтон, при който само големите и влиятелни държави биват възприемани сериозно, а останалите просто нямат място на световната сцена.

Втори април, известен още като "Денят на освобождението", не донесе милост за съюзниците на Тръмп.

Това са наказания както за лидерите, така и за гражданите, предвид историческия интерес на Вашингтон към Централна и Източна Европа и Балканите.

Разкри се истинската динамика на отношенията, за която Орбан, Вучич и Додик се надяваха, че ще работи в тяхна полза. Това стана очевидно, когато държавният секретар на САЩ Марко Рубио бързо и недвусмислено осъди подписването на сепаратистки закони от Милорад Додик, оспорващи конституционния ред на Босна и Херцеговина, и предупреди местни и регионални участници - включително Унгария и Хърватия - да не се опитват да подкопават Дейтънското мирно споразумение.

Александър Вучич, който се надява на пробелградска промяна при новата администрация по въпроса за Косово и на отмяна на санкциите срещу сръбската петролна компания NIS (с мажоритарен дял собственост на "Газпром" - бел. ред.), също не получи подкрепа. Ричард Гренел, специалният посланик на Белия дом по особени мисии и твърд поддръжник на Вучич, не успя да му даде публична подкрепа на фона на националните протести, което разкри отношението на новата администрация във Вашингтон към редица нейни поддръжници.

Първите 100 дни от мандата на 47-ия президент бяха попарващи за надеждите на Унгария, чиито премиер и правителство подкрепиха завръщането на Тръмп. Орбан предсказа "фантастичен, велик златен век" в унгарско-американските отношения, благодарение на връзката си с президента, и говори за положително въздействие върху "унгарските портфейли". Съмнително е, че е предвиждал строгите мита и запазването на американските санкции срещу членове на правителството му (с изключение на извадения от списъка началник на кабинета Антал Роган, който ръководи тайните служби), както и публичното осъждане от републиканците на икономическата политика на Унгария към Китай и Русия.

И тримата лидери продължават да се надяват, че хладното делово отношение на администрацията на Тръмп е временно и в крайна сметка ще има подем в двустранните отношения.

Това вероятно обяснява защо продължават да подражават на американската политика и съответното преследване на гражданските и неправителствените организации, които са се възползвали от грантове на USAID, както и да хвалят Министерството на ефективността на САЩ (DOGE). Инициативите на страните сигнализират за идеологическа близост със съюзника им отвъд Атлантика и същевременно заглушават критиците на американския президент у дома под претекст за управление на държавните разходи, защита на суверенитета и борба с woke сили.

Проблемът обаче е, че предстоят трудни и потенциално неудобни моменти.

Американският президент вероятно ще изтъкне разходите за отбрана на Унгария и нейният (под средния показател) принос към НАТО в навечерието на годишната среща на върха на страните членки през юни. Нарастващото присъствие на Китай и Русия в Унгария и Сърбия вероятно също ще се окаже препъникамък за Белия дом. Зависимостта от руската енергия ще продължи да провокира критики, а американското правителство вече ясно заяви на двете страни, че Китай представлява "стратегическо предизвикателство".

Тази точка бе подчертана отново от най-големия син на президента, Доналд Тръмп-младши, при неотдавнашните му посещения в Будапеща и Белград. Сдържаните засега призиви за отделяне на двете столици от Изтока и приоритизиране на икономическите ангажименти към САЩ почти сигурно ще станат по-гласовити при липса на желаната промяна в поведението.

Агресивната едностранност, която определя втория мандат на Тръмп до момента, разкрива идеологическите ограничения. Докато мнозина в Централна и Източна Европа и на Балканите продължават да симпатизират на САЩ и да гледат на отношенията си с Вашингтон положително, настоящата динамика поражда все по-силни съмнения. Ако тя продължи да се развива по същия начин, гражданите вероятно ще поставят под въпрос ползата от подкрепата за американския президент в дългосрочен план.

Дори може да стигнат до заключението, че на фона на все по-авторитарния режим във Вашингтон и пълзящия авторитаризъм от Изток, бъдещият им просперитет и свобода се крият в източник, който Орбан, Вучич и Додик упорито отхвърлят, а именно ЕС.