През последните два дни дипломати и наблюдатели на войната в Украйна чакаха информация дали руският президент ще изпълни ангажимента си от миналата седмица да се срещне с украинския си колега в Турция. Украинският президент Володимир Зеленски, нетърпелив да задържи американците на своя страна и да даде ход на мирен процес с Владимир Путин, отлетя за Турция в очакване на преговори.

Вече получихме това, което изглежда като окончателно изясняване от руското Министерство на външните работи, че нито Путин, нито външният министър Сергей Лавров ще присъстват на преговорите. Вместо това, в Турция ще бъде изпратен екип от нископоставени руски бюрократи.

За Путин това може да е поредният внимателно пресметнат ход в опит да покаже, че той контролира лостовете на тази война и - като човекът, който я започна през 2014 г. - само той може да я прекрати.

Той обаче играе игра с висок риск. Руският президент досега е пресметнал, че Доналд Тръмп, нежелаещ да ескалира конфликта, ще продължи да толерира обидите и бруталното поведение на Путин срещу Украйна.

Но решението на Путин може да бъде възприето от Тръмп и други в неговата администрация като съвсем умишлена обида. То би могло (ако присвием достатъчно очи) най-накрая да принуди Тръмп да предприеме действия срещу руснаците. Това може да включва допълнителни санкции и потенциално увеличаване на количеството американско оръжие, което Тръмп позволява на Украйна да закупи.

Неявяването в Истанбул със сигурност предлага бляскава възможност на украинската стратегическа кампания за послания срещу Путин и липсата му на сериозност за участие в мирен процес.

Това е очевидно за всеки, който преглежда доказателствата за продължаващите нападения с дронове срещу украински цивилни (особено отблъскващото сафари с дронове срещу хора в Херсон), продължаващите сухопътни офанзиви и саботажни кампании в цяла Европа. Но за мнозина в Америка и извън нея, уморени от война, за която не им се е наложило да полагат никакви усилия, руската пропаганда за липсата на желание на Украйна да се ангажира с мирния процес е дала повод за отказ от подкрепа на САЩ за Украйна.

Този смокинов лист сега падна.

Може би по-лошо за Путин - сега той изглежда още по-дребен и по-страхлив, отколкото през цялата война.

След като предложи преговорите, той не демонстрира смелост да се качи на самолета и да пътува до съседна държава, за да се изправи директно срещу Зеленски.

Като оставим настрана тези проблеми, как изглеждат траекторията на войната и мирните преговори оттук нататък?

За Америка това е момент на избор в позицията ѝ към преговорите. Въпреки че уж третира всяка страна еднакво, реалността до този момент е, че американското правителство от януари тази година се отнася по-благосклонно към руските агресори, отколкото към Украйна.

Тръмп призна руска сфера на влияние в Източна Европа. Той така и не успя да се накара да критикува Путин, като същевременно често се занимава с клевети срещу Зеленски. Сега, предвид многократните откази на Путин от молбите за мир на Америка, може ли Тръмп да се реши на по-твърда линия с Путин, за да го принуди да седне на масата за преговори? Или може би САЩ ще се оттеглят напълно?

За Европа пакетът от санкции за задушаване на руската икономика, който беше на пауза в очакване на пристигането на Путин в Истанбул, изглежда отново е на масата за преговори. Поведението на руския лидер ще засили решенията на европейските държави да продължат да увеличават разходите за отбрана, като най-новото развитие е ангажимент за увеличаване на военните и други национални разходи за отбрана до 5%. Франция също така посочи, че е готова да споделя ядрените си оръжия с други държави, подобно на програмата на НАТО, в която САЩ споделят такива оръжия с шест членове на алианса.

Постигането на тези стремежи ще бъде важно за Европа, ако иска да разшири подкрепата си за Украйна, за да замени недостига на американска помощ, както и да попълни и увеличи запасите си от боеприпаси и военни сили.

Предвид затрудненото положение на Украйна, несигурността за американското участие и многобройните оценки за потенциала на Русия за бъдеща агресия, лидерите на европейските държави нямат друг избор, освен да разширят военните си сили и помощта си за Киев.

От гледна точка на Украйна, неявяването на Путин всъщност не променя нищо. То съответства на ниските им очаквания към него.

Украинците разбират, че руският успех в тази война не се измерва в квадратни метри завзета територия, нито в броя на убитите руски войници.

Войната на Путин никога не е била за територия. Целта на Путин винаги е била и остава пълното подчинение на Украйна, унищожаването на мечтите ѝ за членство в ЕС и НАТО и унищожаването на уникалната, независима и демократична култура, която тя брани.

Докато Украйна не позволява на Путин да постигне целта си, Русия не може да спечели тази война. И в това се крият семената на надеждите на Украйна за бъдещето, независимо дали Путин има смелостта да се изправи срещу Зеленски.