Доналд Тръмп заяви, че в понеделник ще разговаря с президентите на Русия и Украйна за прекратяването на "кървавата баня" в Украйна. Какви са предизвикателствата, пред които е изправен американският президент в стремежа си към мирно споразумение, и как би могло да изглежда такова споразумение?

Украйна, която бе подложена на пълномащабна инвазия през 2022 г. и стана свидетел на това как Русия анексира Крим през 2014 г., заявява, че се нуждае от гаранции за сигурност от водещите световни сили - най-вече от Съединените щати.

Провалено споразумение от 2022 г. е предвиждало постоянен неутралитет на Украйна в замяна на гаранции за сигурност от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН - Великобритания, Китай, Франция, Русия и САЩ - както и от други държави, включително Беларус, Канада, Германия, Израел, Полша и Турция. Това показва проект, видян от "Ройтерс".

Руски преговарящи са потвърдили изискването си за неутралитет на Украйна по време на първите високопоставени преговори в Истанбул на 16 май, съобщи украински източник. Кремъл заяви, че съдържанието на тези разговори трябва да остане конфиденциално.

Русия многократно е заявявала, че възможното членство на Украйна в НАТО е причина за войната. Това според Кремъл е неприемливо и Украйна трябва да спазва неутралитет, без чужди военни бази. Президентът Зеленски от своя страна смята, че Москва няма право да определя в какви съюзи ще влиза Украйна.

На срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г. лидерите на алианса се съгласиха, че Украйна и Грузия един ден ще станат членове. През 2019 г. Украйна промени конституцията си, за да се ангажира с пълноправно членство в НАТО и Европейския съюз.

Американският пратеник ген. Кийт Келог заяви, че членството на Украйна в НАТО "не е на масата". Според Тръмп подкрепата на САЩ за членството на Украйна в НАТО е била причина за войната.

Русия няма възражения срещу това Украйна да търси членство в ЕС, макар че някои страни от съюза могат да се противопоставят на кандидатурата на Киев.

Москва контролира около една пета от територията на Украйна и твърди, че тези територии вече формално са част от Руската федерация - позиция, която повечето държави не признават.

Русия анексира Крим през 2014 г. По руски оценки, руските сили контролират почти цялата Луганска област и над 70% от Донецка, Запорожка и Херсонска област. Русия контролира и малка част от Харковска област.

Според Александър Коц, военен кореспондент на руското издание "Комсомолская правда", руските представители са заявили пред украинските, че Киев трябва да се откаже от всякакви претенции към четирите области и към Крим.

Украйна би си върнала територии в Харковска област, а Запорожката атомна електроцентрала, която сега е под руски контрол, би преминала под управление и контрол на САЩ.

Русия иска Западът да премахне наложените ѝ санкции, но е скептична, че това ще се случи скоро. Дори САЩ да премахнат своите санкции, санкциите на Европейския съюз и други западни държави - като Австралия, Великобритания, Канада и Япония - може да останат в сила още години.

Украйна настоява санкциите да останат в сила.

Тръмп предполага, че Путин, който управлява втория по големина износител на петрол в света, може да бъде по-склонен да потърси решение на войната в Украйна след скорошния спад в цените на петрола, въпреки че Кремъл заявява, че националният интерес стои над петролния пазар.

Въпреки това някои дипломати спекулират, че САЩ, Русия и Саудитска Арабия търсят начини за постигане на по-ниски цени на петрола като част от по-разширена "голяма сделка", която обхваща въпроси както от Близкия изток, така и от Украйна.

По-рано този месец "Ройтерс" съобщи, че представители на Вашингтон и Москва са провели разговори за възможността САЩ да помогнат за възстановяване на продажбите на руски природен газ за Европа.

Европейските сили и Украйна настояват Русия първо да се съгласи на примирие преди започване на преговори, но Москва твърди, че такова примирие може да проработи само след като се решат въпросите по верификацията. Киев обвинява Москва, че печели време. Тръмп заявява, че примирие е възможно въпреки отричането от страна на Кремъл.

Възстановяването на Украйна ще струва стотици милиарди долари, а европейските държави искат част от замразените руски държавни активи на Запад да бъдат използвани за подпомагане на Киев.

Русия заявява, че това е неприемливо и според военния кореспондент Александър Коц, руските преговарящи в Истанбул са настояли и двете страни да се съгласят да не искат репарации и да не представят искове за щети от войната.

Преговарящите на Москва в Истанбул са заявили, че Русия иска Украйна да приеме европейските стандарти за защита на малцинствата, за да гарантира правата на рускоговорящите и етническите руснаци в страната, според Коц. По думите му, те също така са настояли Киев да прекрати това, което Москва нарича "националистическа пропаганда". Украйна отрича твърденията на Русия, че преследва рускоговорящото население.