Властта е способността да накараш другите да направят това, което искаш. Това може да бъде постигнато чрез принуда ("тояги"), заплащане ("моркови") и привличане ("мед"). Първите два метода са форми на твърда сила, докато привличането е мека сила. Меката сила израства от културата на дадена държава, нейните политически ценности и външната ѝ политика.

В краткосрочен план твърдата сила обикновено надделява над меката сила. Но в дългосрочен план меката сила често надделява. Веднъж Йосиф Сталин попитал подигравателно: "Колко дивизии има папата?". Но папството продължава да съществува и днес, докато Сталиновият Съветски съюз отдавна не съществува.

Ако съюзниците ви възприемат като добронамерен и заслужаващ доверие, те са по-склонни да бъдат отворени за убеждаване и да следват вашето ръководство. Ако ви виждат като ненадежден насилник, е по-вероятно да се дърпат и да намалят взаимозависимостта си, когато могат.

Европа от студената война е добър пример за това. Един норвежки историк описва Европа като разделена на съветска и американска империя. Но имаше една съществена разлика: американската страна беше "империя по покана". Това стана ясно, когато на Съветския съюз се наложи да разположи войски в Будапеща през 1956 г. и в Прага през 1968 г. За разлика от тях, НАТО не само оцеля, но и доброволно увеличи броя на членовете си.

Правилното разбиране за силата трябва да включва както нейните твърди, така и меки аспекти. Макиавели е казал, че за един принц е по-добре да се страхуват от него, отколкото да бъде обичан. Но най-добре е да бъде и двете.

Тъй като меката сила рядко е достатъчна сама по себе си и тъй като реализирането на нейните ефекти отнема повече време, политическите лидери често се изкушават да прибягват до твърдата сила на принудата или плащането. Когато се използва самостоятелно обаче, твърдата сила може да доведе до по-високи разходи, отколкото когато се комбинира с меката сила на привличането.

След Втората световна война САЩ са най-могъщата държава и се опитват да утвърдят своите ценности в така наречения "либерален международен ред" - рамка, включваща Организацията на обединените нации, икономическите институции от Бретън уудс и други многостранни органи. Разбира се, САЩ невинаги спазваха своите либерални ценности, а двуполюсността през студената война ограничи този ред само до половината от хората по света. Но следвоенната система щеше да изглежда съвсем различно, ако силите на Оста бяха спечелили Втората световна война и бяха наложили своите ценности.

Въпреки че предишни президенти на САЩ са нарушавали аспекти на либералния ред, Доналд Тръмп е първият, който отхвърля идеята, че меката сила има някаква стойност във външната политика. Сред първите му действия след завръщането му на поста беше да се оттегли от Парижкото споразумение за климата и от Световната здравна организация въпреки очевидните заплахи, които представляват изменението на климата и пандемиите.

Този списък може да бъде продължен.

Тръмп определи Китай като голямото предизвикателство за Америка, а самият Китай инвестира в мека сила от 2007 г. насам, когато тогавашният китайски президент Ху Дзинтао заяви пред Комунистическата партия на Китай, че страната трябва да бъде направена по-привлекателна за другите. Но Китай отдавна се сблъсква с две основни пречки в това отношение.

Цената на подобна политика се потвърждава от проучванията на общественото мнение, които питат хората по света кои държави намират за привлекателни. Но можем само да се чудим какво ще покажат тези проучвания през следващите години, ако Тръмп продължи да подкопава американската мека сила.

Със сигурност американската мека сила е имала своите възходи и падения през годините. САЩ бяха непопулярни в много страни по време на войните във Виетнам и Ирак. Но меката сила произтича от обществото и културата на дадена страна, както и от действията на правителството. Дори по време на Виетнамската война, когато хиляди протестираха по улиците на целия свят срещу политиката на САЩ, те пееха американския химн за граждански права We Shall Overcome.

Американската демокрация вероятно ще преживее четири години на Тръмп. Страната има устойчива политическа култура и федерална конституция, която насърчава контрола и баланса. Съществува разумна вероятност демократите да си възвърнат контрола над Камарата на представителите на изборите през 2026 г. Освен това гражданското общество остава силно, а съдилищата - независими. Много организации са започнали съдебни дела, за да оспорят действията на Тръмп, а пазарите сигнализират за недоволство от икономическата му политика.

Американската "мека сила" се възстанови от ниски точки по време на войните във Виетнам и Ирак, както и след спада през първия мандат на Тръмп. Но веднъж загубено, доверието не се възстановява лесно.

След нахлуването в Украйна Русия загуби по-голямата част от меката сила, която имаше, но Китай се стреми да запълни всички пропуски, които Тръмп създава. Както казва китайският президент Си Дзинпин, Изтокът се издига над Запада. Ако Тръмп смята, че може да се конкурира с Китай, докато отслабва доверието сред американските съюзници, утвърждава имперските си стремежи, унищожава USAID, заглушава "Гласът на Америка", оспорва законите у дома и се оттегля от агенциите на ООН, вероятно ще се провали.

Възстановяването на разрушеното от него няма да е невъзможно, но ще струва скъпо.