Внезапната смърт на кюрдския сепаратизъм в Турция
Най-продължителното въоръжено въстание в света приключи внезапно. Около четири десетилетия след като организира първата си атака срещу обекти на турското правителство, Кюрдската работническа партия (ПКК) реши да се разпусне и разоръжи. Решението бележи повратна точка не само за Турция, но и за целия Близък изток.
От основаването си в края на 70-те години на миналия век от намиращия се сега в затвора Абдула Йоджалан ПКК е мотивирана главно от целта да създаде независима кюрдска държава, като същевременно се стреми да осигури политически права на кюрдското малцинство в Турция. Но няколко фактора, както вътрешни, така и международни, очевидно са убедили лидерите ѝ да се откажат от насилието.
Да започнем с вътрешнополитическата ситуация.
Като президент с два мандата, Ердоган даде ясно да се разбере, че се ще се стреми към трети мандат, което означава, че трябва да намери начин да промени Конституцията на Турция или да убеди парламента да подкрепи законопроект за предсрочни избори. И в двата случая успехът ще изисква да по-голяма подкрепа, отколкото може да осигури управляващата му коалиция, съставена от неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и крайнодясната Партия на националистическото движение (ПНД).
Кюрдската ПКК се разпусна и прекрати борбата в Турция
Но третата по големина партия в Турция, прокюрдската Народна партия за равенство и демокрация (DEM ), може да осигури липсващите гласове. Целта на включването на DEM в парламентарните усилия за изменение на Конституцията проправи пътя за "отваряне към кюрдите", предназначено да увеличи политическите и културните права на кюрдите в Турция. В замяна на това се предвиждаше разпускане на ПКК и прекратяване на терористичната ѝ кампания срещу турската държава.
Решението на ПКК да се разпусне беше повлияно и от международните събития, които поставиха групировката под силен натиск.
- През декември миналата година сирийският президент Башар Асад, който използваше ПКК като инструмент за отслабване на Турция, беше свален от власт, а на новият режим не можеше да се разчита, че ще подкрепи кюрдските усилия за дестабилизиране на Турция.
- САЩ също така се дистанцират от филиалите на ПКК, които някога играеха водеща роля в борбата срещу "Ислямска държава". Докато администрацията на бившия президент Джо Байдън предлагаше почти безусловна подкрепа на кюрдските групировки, съюзени със САЩ, като например Сирийските демократични сили (СДС), Доналд Тръмп смята, че националните интереси на САЩ - не на последно място политическата стабилност в Сирия - се обслужват по-добре чрез укрепване на връзките с Турция.
- Последният, по-малко обсъждан фактор, който оформя изчисленията на ПКК, е все по-широкото използване от страна на Турция на технологията на безпилотните летателни апарати за укрепване на сигурността по границите и, което е по-важно, за насочване към висши командири на ПКК извън Турция - дори дълбоко в иракска територия. Тъй като това значително отслаби логистичната и оперативната ефективност на ПКК, то вероятно е предизвикало фундаментална преоценка на перспективите на въстанието.
| Тази комбинация от фактори създаде възможност за Турция да разреши кюрдския въпрос без насилствена кампания, която подхранва радикализацията. Но успешното преминаване от ерата на въоръжената борба към ерата на мира и интеграцията ще изисква от правителството на Ердоган да постигне резултати на два фронта. |
Първият е прозрачността. Дългата история на насилие на ПКК разбираемо е породила дълбока враждебност в турското общество. Ето защо е от съществено значение съдържанието на преговорите между ПКК и турското правителство - включително съответните компромиси - да бъде съобщено ясно и открито. Например, основен фактор ще бъде дали свързаните с ПКК структури като Отрядите за защита на народа (YPG) в Сирия също ще се разоръжат. Парламентът - и по-специално основните опозиционни партии в него - трябва да играе централна роля в направляването на този чувствителен процес.
Вторият фронт е демокрацията. Това историческо отваряне не може да успее без истинска демократична реформа, включваща надеждни стъпки за гарантиране на независимостта на съдебната система и засилване на свободата на словото и сдружаването.
Кой ще мигне първи: в Истанбул започва кампания на "президента" Имамоглу
Правителството на Ердоган би могло да постигне бързи успехи в тази област, като изпълни неотдавнашните решения на Европейския съд по правата на човека, включително искането му да освободи кюрдския политически лидер Селахаттин Демирташ. В момента, в който Йоджалан може да бъде освободен, турското правителство би било добре да обърне внимание и на условията, в които се намират други политически затворници, като кмета на Истанбул Екрем Имамоглу и Юмит Йоздаг, който ръководи ултранационалистическата Партия на победата.
Разпускането на ПКК предоставя историческа възможност за изграждане на по-добра Турция.
Опазването на новопридобитата свобода на страната от тероризма на ПКК изисква укрепване на демокрацията в по-широк план. Освен че ще помогне на Турция, подобна инициатива ще покаже на участниците в насилието в целия Близък изток, че прекратяването на политическите бунтове може да доведе до траен и приобщаващ мир.
© Project Syndicate