Екзистенциалният избор на Европа

От години използвам всяка възможност да призовавам Европейския съюз и неговите държави членки да инвестират повече в отбраната. Когато руският президент Владимир Путин започна пълномащабното си нахлуване в Украйна, многократно питах (като член на Европейския парламент) какви допълнителни доказателства ще са ни необходими, за да признаем заплахите, пред които е изправена цяла Европа. Какво бихме направили ние - като европейци - ако нашата сигурност е застрашена, докато най-близкият ни съюзник, САЩ, е ангажиран по друг начин?

Днес се сблъскваме с такава ситуация. Представители на САЩ открито заявяват, че не възнамеряват да отделят по-голямата част от времето и ресурсите си за решаване на въпроси, които смятат за европейски. Според държавния секретар Марко Рубио САЩ имат "други приоритети, върху които да се съсредоточат".

Съгласен съм. Глобалната суперсила има глобални отговорности и броят на огнищата на напрежение, които биха могли да изискват вниманието на американското правителство, изглежда, само нараства. В допълнение към предизвикателствата в Западното полукълбо, нестабилността в Близкия изток и сериозното напрежение между двете ядрени сили - Индия и Пакистан, съществува и първостепенната цел да се предефинират отношенията с Китай. Нещо повече - според официалната доктрина за планиране на Министерството на отбраната на САЩ те вече не могат да водят повече от една голяма война едновременно.

Новата американска администрация изразява ясно своята позиция.

"Днес сме тук, за да изразим директно и недвусмислено, че суровите стратегически реалности не позволяват на Съединените американски щати да се съсредоточат основно върху сигурността на Европа", обяви министърът на отбраната Пийт Хегсет в Брюксел през февруари тази година.
А вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс беше още по-директен, заявявайки, че "цялата европейска инфраструктура за сигурност... е субсидирана от Съединените американски щати", въпреки че нито в интерес на Европа, нито на Америка е "Европа да бъде постоянен васал на САЩ в областта на сигурността".
Самият президент Доналд Тръмп неведнъж е обвинявал Европа, че "се издържа" и "се възползва" от САЩ.

На европейците може да не им харесва това, което чуваме, но не можем да се правим, че не го чуваме.

По повод Украйна, но дори и за Европа, трябва да сме готови САЩ да си измият ръцете.

Силви Кауфман от Le Monde наскоро заяви: "Да се подготвиш за най-лошото е по-сигурно, отколкото да се надяваш на най-доброто." Можем и трябва да направим и двете - да се надяваме и да се подготвим. Доверявай се, но проверявай.

Откакто Тръмп обяви кандидатурата си за президент през 2015 г., съществуват две школи за тълкуване на думите му. Едни твърдят, че трябва да го приемаме сериозно, но не буквално, докато други ни призовават да направим обратното - да се отнасяме към него буквално, но невинаги сериозно. Смятам, че най-разумният и почтен подход е да се отнасяме към всичко, което казва президентът на САЩ, както буквално, така и сериозно.

Предвид сегашното състояние на света това означава, че Европа е изправена пред екзистенциален избор. Можем да влезем в глобалната игра обединени, като голям конкурент, или да се обречем на маргинализация.

Вече е направено много, за да се превърнем в тежък съперник. От 2016 г. насам - точно преди първия мандат на Тръмп - членовете на НАТО, с изключение на САЩ, са увеличили годишните си разходи за отбрана с 98%, от 255 млрд. долара на 506 млрд. долара. Нещо повече - след три години, в които Путин водеше война срещу Украйна, ЕС и неговите държави членки доказаха готовността си да харчат още повече и да възприемат повече сътрудничество в рационален и ефективен подход към планирането и снабдяването с отбранителни продукти. Новото споразумение за съвместна отбрана между ЕС и Обединеното кралство е още една стъпка, демонстрираща тази нова стратегическа солидарност.

Възпирането на Русия не е извън нашите възможности.

Не е необходимо да се равняваме по военните възможности на САЩ; по-скоро трябва да сме достатъчно силни, за да накараме Путин да преосмисли шансовете си за победа в конфронтация с обединена европейска общност от демократични национални държави.

Хората в Европа ясно изискват от нас да разработим обновена европейска отбранителна позиция. По данни на Европейската комисия 71% от гражданите на ЕС смятат, че блокът трябва да засили способността си да произвежда военно оборудване, а 77% подкрепят обща политика за отбрана и сигурност. Това дава на европейските лидери мандат да мислят и действат смело.

Но колко време ще отнеме възстановяването на мира в Украйна и на стабилността в Европа?

Смятам, че трябва да действаме въз основа на три тези.

Трябва да гледаме на случващото се като на война на бивша имперска метрополия срещу това, което тя смята за бунтовническа колония. Историята показва, че колониалните войни обикновено приключват за около десетилетие. Всичко, което е по-малко от това, трябва да се счита за бонус.
Трябва да приемем, че за да може нахлуващата страна да започне добросъвестно преговори, тя трябва да стигне до заключението, че инвазията е била грешка. Тя трябва да признае, че разходите за войната и за поддържането на бившата колония в подчинение са по-големи от ползите, които колонията може да донесе.
Като се има предвид гореизложеното, не бива да забравяме, че колониалните войни обикновено се завършват от група лидери, различни от тези, които са започнали сраженията.

Да, повишаването на европейския отбранителен капацитет, докато подкрепяме Украйна, ще струва пари. От началото на руската агресивна война ЕС и неговите държави членки са предоставили повече от 165 млрд. долара в подкрепа на Украйна и нейния народ. Това е значителна сума, но все пак е по-малко от 1% от общия БВП на държавите - членки на ЕС (около $19 трлн.). Със сигурност можем да направим повече.

И докато подсилваме европейската отбрана, не трябва да забравяме защо го правим: действаме за собствената си безопасност не за да подкопаем трансатлантическите отношения, а за да ги подобрим. За да избегнем стратегическа дилема, ние, европейците, трябва да сме в състояние да помогнем на САЩ да защитят своите съюзници, като поемем своя справедлив дял от тежестта на сигурността.