На 19 май, в ранния следобед, шестия ден от спирането на целия обществен наземен транспорт в София и часове преди обявена демонстрация в подкрепа на кмета пред Столичната община, БНТ информира, че правителството, разбира се със съдействието на Бойко Борисов, осигурява 15 млн. лв. допълнително към субсидията на градския транспорт на София. Това било току-що договорено на среща на премиера Росен Желязков със синдикални лидери. Кметът Васил Терзиев не е присъствал на срещата. Но "синдикатите не можели да се ангажират дали гражданското неподчинение ще бъде прекратено, всичко зависи от реакцията на столичния кмет".

А дали блокадата ще спре пък зависело от реакцията на столичния кмет, според неназовани синдикални лидери, но предполагаме онези, които се явяваха по телевизията. Този микс от всякакви изявления, предположения, оценки през изминалите шест дни, резултатът от които беше замъгляването на въпроса какво точно се иска, от кого се иска и от кого би трябвало да се иска, стана възможен, заради липсата на ясен отговор от синдикалистите

Краткият отговор е: за да не понесе никой отговорност за транспортната блокада на София. И за да могат да отидат директно при кмета, а не първо при преките си работодатели - шефовете на транспортните фирми.

За разлика от стачката, условията и редът за която са посочени ясно в Закона за уреждане на колективните трудови спорове /ЗУКТС/. При стачка управителите на дружествата, които се назначават неслучайно от собственика на капитала (в случая Столичния общински съвет) нямаше да могат да се скатаят, както направиха, защото те са първата страна в спора, щом става дума за заплати и условия на труд. Едва след това иде редът на кмета, но не да определи увеличенията, а да разпише /или не/ за каквото са се договорили.

За шест дни така и не разбрахме кои са тези хора, които гледахме всяка вечер по телевизията пред порталите на депата и не разбирахме на какво основание на допускаха да излязат оттам автобусите. Никога няма да научим и колко от шофьорите са приели да спрат работа, тъй като не е правен списък на съгласните, което щеше да е задължително при обявяване на стачка.

И най-важното: При стачката, когато се отнася до обществения транспорт, организаторите

по член 14, ал. 1 от ЗУКТС. Без прецедент е София да остане 6 дни без нито един автобус, тролей, трамвай.

Съществен детайл е и този, че ако бяха стачкували, работниците нямаше да могат да получат заплати за времето на стачката, а трябваше да бъдат компенсирани от стачни фондове, каквито всеки сериозен профсъюз в цивилизования свят поддържа за такива случаи. Не знам дали това се отнася за КНСБ и "Подкрепа".

Всички тези въпроси подсказват каква беше реалната цел на гражданското неподчинение, което доведе до транспортната блокада на София.

Набедени синдикалисти, в координация с правителството, играха 6 дни бездарен театър по начин, който хем да не ги прати на съд, понеже произволът им не фигурира в никой закон, хем като видяха, че май става сериозно и столичани ще излязат най-сетне на своя неизбежен протест срещу транспортната блокада, решиха да ги изпреварят, като осигурят 15-те милиона лева.

За да не помислят хората пред телевизорите, че ги е респектирала подкрепата на софиянци за кмета. Която и националните телевизии поспестиха, колкото можаха.