Публикуваните тази седмица данни за образованието в България за учебната 2024/2025 г. продължават да очертават една притеснителна тенденция - от пандемията насам делът на записаните в гимназиалния етап ученици постепенно намалява, което неминуемо означава и по-малко хора, които завършват средно образование. В контекста на реалностите на пазара на труд това означава и все повече хора, които ще са изправени пред големи трудности да намерят работни места.

По-подробно е разгледан груповият нетен коефициент на записване на населението в образователната система - броят на учащите, отнесен към цялото население във възрастовата група. Статистиката предлага две алтернативни изчисления на този показател, едното - според конкретната образователна степен, а другото - спрямо възрастовата група.

В рамките на последните четири години, за които има сравними данни, коефициентът на записване в предучилищното образование постепенно се увеличава, с малко над два пункта до 88.6%. Запазването на дела нисък обаче означава, че потенциалът за експанзия е ограничен от възможностите за осигуряване на достатъчно места в яслите и детските градини в най-големите градове, където засега решение по-скоро липсва. В началното образование делът на записаните остава относително стабилен - около 93%.

В по-горните образователни степени, очаквано, записването намалява. Видимо намаление има в прогимназиалния етап - от 91.4% на 89.6% между учебните 2021/22 г. и 2024/25 година. Най-значимото намаление в рамките на училищното образование обаче е при средното - от 87.5% до 84.7% или с почти 3 процентни пункта в рамките на четири години. Разглеждането на индикатора по възрасти навежда на аналогичен извод.

Регионалната разбивка до голяма степен обяснява и динамиката. Докато в областите с най-добре функциониращи училищни образователни системи - тези на столицата, Смолян, Благоевград, Велико Търново - делът на записаните в гимназиалния етап е над 90%, то в Сливен той е под 60%, в редица други области - Добрич, Хасково, София, Ямбол - около 75%; с други думи, всеки четвърти в тях на възраст за гимназия не учи, по една или друга причина.

Очертаната динамика е до голяма степен очаквана - в крайна сметка, задължителното образование свършва на 16-годишна възраст. Своята роля играят и промените от 2019 г., които позволиха завършването на "първи гимназиален етап" след края на десети клас и създаването на "обединени" училища, които да не включват последните две години на училищно образование. Редно е да споменем и съвпадането на началото на тренда към спад на коефициента на записване с периода на пандемия, когато систематичните мерки за подобряване на обхвата на училищното образование бяха прекратени. Предвид регионалното разпределение, видимо има по-сериозен проблем с обхвата на системата на гимназиално образование в регионите с по-висок дял на населението от малцинствата.

По-малкото записване на младежите в гимназиалния етап на образованието неизбежно означава по-малко завършили средно образование на пазара на труда след няколко години. Това е проблем поне по две взаимообвързани причини. Според последните достъпни данни от Наблюдението на работната сила към първото тримесечие на 2025 г., безработицата сред среднистите е била 3.7% - почти четири пъти по-ниска от тази на завършилите основно или по-ниско образование. Заетостта на хората със средно образование е 71%, при тези с основно - 31%, а при тези с начално или по-ниско - едва 27%. От обратната страна, ежегодните анализи на търсенето на труд на Агенция по заетостта сочат все по-малко потребност от работници с ниско образование и без квалификация. Когато хората с ниско образование и умения все пак намерят работни места, те най-често са нископроизоводителни и зле платени.

На фона на негативната демографска динамика, хроничния недостиг на работници и ясната потребност от увеличение на производителността на труда за запазване на икономическия растеж свиването на обхвата на гимназиалното образование следва да се разглежда като важен проблем, който трябва да намери решението си максимално бързо. Бъдещите работници, които днес остават без образование, няма да успеят да разгърнат пълния си потенциал, а без максимално квалифицирана работна сила надеждите за създаване на съвременна икономика у нас са непостижими.