Колективен граждански иск след транспортната блокада в София: Какво трябва да се знае
През май 2025 г. в София назрява мащабна стачка на работещите в градския транспорт. За няколко дни почти целият наземен транспорт е парализиран - автобуси, трамваи и тролеи не се движат, с изключение на метрото и ограничени линии. Това причинява сериозни затруднения за хиляди граждани: ученици не могат да стигнат до училище, хора закъсняват за работа и изпити, а градът търпи икономически и социални неблагополучия. В този контекст възниква въпросът: могат ли засегнатите граждани колективно да потърсят отговорност от дружествата, управляващи градския транспорт, за преустановяването на услугите?
Законодателството предвижда специален механизъм - колективен иск по чл. 379 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) - който позволява защита на увреден колективен интерес. По-долу разглеждаме какво представлява този иск, при какви условия е допустим и какви са практическите му измерения в случая със стачката.
Колективен интерес и условия за колективен иск
"Колективен интерес" е налице, когато едно нарушение с общи последици засяга права на множество лица, обединени от общ признак, свързан със самото нарушение. В Определение № 326/27.05.2009 г. Върховният касационен съд разяснява, че колективният интерес възниква, щом противоправно деяние (действие или бездействие) засяга с последиците си права на определяем кръг лица, които споделят обединяващ ги групов интерес.
Това означава, че според ВКС "накърнен колективен интерес" възниква при наличието на три елемента: противоправно поведение - може да бъде както действие, така и бездействие; засегнати субективни права - не на конкретно индивидуализирани лица, а на определяем (въз основа на обективни белези) кръг от хора; наличен общ интерес - този кръг лица е свързан от групов интерес, който не е просто сбор от индивидуални интереси, а има самостоятелна правна стойност.
В случая със стачката спирането на обществения транспорт засяга общия интерес на широк кръг граждани - правото им на достъп до обществен превоз, свободно придвижване в града и нормално протичане на ежедневието. Този интерес надхвърля индивидуалните неудобства; всички засегнати споделят една и съща основна потребност - функциониращ градски транспорт.
За да е допустим колективният иск, трябва да са изпълнени няколко условия едновременно:
- Множество увредени лица от едно и също деяние: В конкретната ситуация са налице са хиляди потърпевши граждани от едното събитие (прекратяване на превоза).
- Определяема група: Групата може ясно да се очертае, например "всички ползватели на градски транспорт в София към датата на стачката". При нужда съдът би конкретизирал критерия (напр. притежатели на превозни документи или жители на София, зависещи и използващи ежедневно градски транспорт).
- Противоправно поведение: Трябва да се твърди незаконосъобразно нарушение на колективния интерес. Това означава, че прекратяването на услугата не трябва да е оправдано от закона или договора.
Ако стачката е била проведена изцяло законно (спазени трудовоправните процедури, осигурени минимални услуги за обществена защита и пр.), тогава няма противоправност и колективен иск би бил неприложим. С оглед на твърденията в медиите, че протестиращите не са събрали подписи от над половината си колеги и не са уведомили работодателя най-малко 7 дни по-рано (спорът относно законността на протеста/стачката е самостоятелен сложен казус, като тук не мога да се ангажирам с категорично становище, защото не съм го изследвал), но по-скоро спирането на градския транспорт не може да бъде определено като законно действие, което може да обоснове допустимост на един колективен иск.
В нашия случай колективният интерес би се дефинирал като правото на общността от пътници на достъпна и функционираща обществена транспортна услуга (нещо, което обхваща всички засегнати). Именно тази широка формулировка разграничава колективния интерес от отделните дребни или по-големи неудобства на всеки човек. Съдилищата биха могли да прекратят производство по заведен колективен иск, ако счетат, че случаят касае само множество индивидуални интереси, а не единен общ интерес.
Тук следва изрично да се подчертае, че при завеждането на колективен иск, няма да се търси лична компенсация за всеки отделен пътник, а се отстоява фундаменталното право на обществото на работещ градски транспорт. Този подход е приложен успешно от Софийския градски съд в други дела - например делото за трамвайното трасе на бул. "Скобелев", където съдът признава колективния интерес на живущите в района (право на благоприятна градска среда и спазване на устройствен план) без да изисква доказване на конкретната парична щета на всеки жител.
Видове колективни искове и претенции
Законът предвижда два типа колективни искове с различни цели:
- Установителен иск (чл. 379, ал. 2 ГПК) - ищецът иска от съда да установи факта на нарушението и неговата неправомерност, без директно осъждане на ответника за действие или заплащане. Например, може да се иска признаване, че спирането на транспорта е било незаконно и виновно извършено от ответниците (транспортните дружества). Този установителен иск служи за авторитетно потвърждение от страна на съда, че колективният интерес е бил накърнен по противоправен начин. В колективното производство установителният иск често предхожда или съпътства осъдителните претенции.
- Осъдителен иск (чл. 379, ал. 3 ГПК) - с него се търси конкретна защита: преустановяване на нарушението, премахване на последиците от него, и/или обезщетяване на причинените вреди. Законът позволява тези искания да се кумулират в един процес. В случая на стачката осъдителният иск би могъл да включва три основни претенции:
- Прекратяване на нарушението: искане съдът да забрани подобно незаконосъобразно спиране на транспорта в бъдеще или да разпореди на ответника да спазва определени условия (напр. да осигури минимално обслужване дори при протест, да се изготви някакъв кризисен план и други подобни).
- Отстраняване/поправяне на последиците: мерки за компенсация на общо ниво - например удължаване на валидността на абонаментните карти за градски транспорт с броя дни на стачката, осигуряване на допълнителни превозни средства след възстановяване на работа, или други стъпки за наваксване на пропуснатото обслужване.
- Обезщетение за вредите, причинени на колективния интерес; При осъдителния иск съдът може да присъди общо обезщетение за накърнения колективен интерес - например определена сума, която да се използва в полза на засегнатата група (а не директно да се разпределя индивидуално). В конкретната ситуация теоретично е възможно претенцията по колективният иск за неимуществени вреди от транспортната стачка, при която съдът би могъл да определи общ фонд (например поверен на Общината или на специален комитет), който да финансира подобряване на транспортната услуга или друг общественополезен проект, компенсиращ групата пътници.
Колективният процес може да установи принципно противоправността и отговорността, но присъдените средства (ако има такива) се насочват към колектива като цяло. Тази уредба цели да избегне сложността на разглеждане на хиляди разнородни лични претенции в едно дело. Следователно, индивидуалните вреди не се разглеждат в колективното производство - те остават за индивидуално предявяване.
Този принцип бе потвърден и на практика от съда по т. нар. "дело за мръсния въздух": там ищците (група граждани и НПО, ръководени от адвокат Димо Господинов) успяха да извоюват осъдително решение срещу Общината да предприеме мерки в полза на всички, но претенциите на отделни хора за здравословни проблеми или други лични щети не бяха предмет на колективния иск и следва да се търсят поотделно.
Надлежни страни: кой може да съди и кой да бъде ответник
За успешното предявяване на колективен иск трябва правилно да се определят ищците (представляващите засегнатия колектив) и ответниците (отговорните за нарушението субекти).
- Ищци (представители на колектива): Законът (чл. 379 ГПК) допуска иск да се предяви от който и да е член на засегнатата група или от организация, създадена за защита на такъв интерес. В нашия случай това означава, че няколко засегнати граждани - например редовни пътници, ученици, студенти, работещи, които са пострадали от спирането на транспорта - могат да заведат иска от свое име, но като представители на всички останали с идентична ситуация. Освен физически лица, възможно е и сдружение или фондация да бъде ищец, ако уставните ѝ цели включват защитата на въпросния интерес.
Например, потребителско сдружение в транспорта или организация за защита на гражданските права би могла да предяви иска от името на потърпевшите. Дори Омбудсманът на Републиката има право да инициира колективни искове в обществен интерес, особено когато са засегнати потребителски права в сферата на обществени услуги. В чуждестранната и европейската практика т.нар. qualified entities (квалифицирани организации) често водят такива дела - новата Директива (ЕС) 2020/1828 изрично предвижда подобна роля за сдружения в защита на потребителите.
С оглед на това, в казуса със стачката най-адекватни ищци биха били: засегнати граждани (индивидуално или в група), граждански организации за защита на пътниците, евентуално подкрепени от омбудсмана или потребителски организации. Те трябва да формулират исковата молба така, че ясно да заявят, че действат в защита на колективния интерес на всички ползватели на градски транспорт, засегнати от нарушението. - Ответници: Следва да се насочат към тези субекти, които имат отговорността да осигуряват транспортната услуга и чийто противоправен акт/бездействие е накърнил интереса. В случая на София това преди всичко са дружествата, управляващи градския транспорт - общинските предприятия-превозвачи. В столицата функционират няколко дружества: "Столичен автотранспорт" ЕАД (автобусни линии), "Столичен електротранспорт" ЕАД (трамваи и тролеи) и свързаното дружество "Метрополитен" ЕАД (метро), както и координиращото дружество "Център за градска мобилност" ЕАД.
Понеже стачката е обхванала автобуси, трамваи и тролеи, основните ответници биха били "Столичен автотранспорт" и "Столичен електротранспорт" - тези дружества непосредствено са спрели услугите. Метрополитен не е прекратявал работа (метрото се е движило), така че не е нарушил интереса; вероятно няма да е ответник. Центърът за градска мобилност (ЦГМ), макар сам да не вози пътници, отговаря за организацията на транспорта и продажбата на превозни документи - потенциално и той може да бъде привлечен като ответник, доколкото не е осигурил алтернативи или компенсации на притежателите на карти.
Не на последно място, Столична община (в лицето на кмета или транспортния й отдел) би могла да се сочи като ответник, ако се твърди, че е бездействала в нормативно свое задължение като не е упражнила правомощията си да предотврати продължителната транспортна криза. В делото за мръсния въздух ответник беше именно Общината, както и в делото за трамвайното трасе - защото там проблемът произтича от общинско бездействие.
В случая със стачката обаче първите адресати са транспортните дружества (те пряко прекратяват услугата). Общината може да участва също, ако се установи неин пропуск (напр. неизпълнено задължение да договори минимално транспортно обслужване по време на протести, което заслужава да бъде изследвано самостоятелно). Един колективен иск може да бъде заведен срещу няколко ответници, ако нарушението е резултат от съвместно поведение или бездействие.
Правни и фактически предизвикателства
Предявяването на колективен иск във връзка със стачката в транспорта, макар и принципно възможно, би срещнало редица предизвикателства. Ето най-съществените процесуални, доказателствени и практически трудности:
- Определяне на обхвата на групата: Съдът изисква яснота кого обхваща колективният иск. Ищците трябва още в исковата молба да формулират кой е засегнатият кръг лица - например "всички граждани, ползващи обществения транспорт в София, засегнати от спирането му на 14-19 май 2025 г.". Не е необходимо поименни списъци на хиляди хора, но трябва обективен критерий. Често съдът указва да се даде възможност на други заинтересовани да се присъединят (чрез публично обявление).
В хода на процеса може да има присъединяване на допълнителни ищци - например още граждани да заявят, че се считат част от групата. Процедурно това трябва да се управлява: съдът може да назначи едно общо представителство или да ограничи групата, ако е прекалено широка и неясна. В делото за мръсния въздух първоначално имаше спорове дали групата е определена - тъй като "всички жители на София" е много широк кръг. Съдът обаче прие, че критерият е достатъчно ясен (местоживеене/работа в града) и не изисква изрично всеки да се подпише, за да е част от колектива. Подобен подход ще е нужен и тук. - Събиране на доказателства за вредите: За да се уважи искът, ищците трябва да убедят съда, че нарушението е реално и е засегнало значимо хората. Това изисква доказателствен материал: данни колко пътници по принцип разчитат на транспорта дневно; свидетелски показания или медийни репортажи за настъпилия хаос (напр. препълненото метро, хора вървящи пеша километри); статистики за икономическите щети (намалена продуктивност, пропуснати учебни дни); документи за разходи (например фактури на ЦГМ за компенсирани карти, ако има такива, или отчет, че карти за периода са останали неизползвани).
Експертизи могат да бъдат назначени - икономическа (за оценка на общата имуществена щета) или социологическа (за оценка на общественото неудобство). В делото за мръсния въздух, в следствие на усилията на адв. Димо Господинов съдът възложи комплексни експертизи - и технически, и медицински - за да прецени както нивата на замърсяване, така и вредата за здравето на населението. Аналогично тук, може да се наложи експертно мнение дали и колко е била накърнена публичната услуга и правата на гражданите.
Столичната община е осъдена за бездействие спрямо замърсяването на въздуха
В обобщение, завеждането на колективен иск срещу транспортните дружества заради стачката в София е правно възможно и има своето основание, поради накърнения обществен интерес. Такъв иск би позволил на гражданите като колектив да потърсят отговор от отговорните субекти и да изискат гаранции, че подобен транспортен колапс няма да се повтори безнаказано. Необходимо е обаче искът внимателно да се подготви - юридически (с ясни основания и надлежни страни) и фактически (с достатъчно доказателства за обхвата на засегнатите и тежестта на вредите).
Столичната община е осъдена за бездействие спрямо замърсяването на въздуха
Успешните прецеденти - от "мръсния въздух" до трамвая на "Скобелев" - показват, че когато колективният интерес е реален и доказан, съдът може да предостави ефективна защита и да задължи институциите да изпълнят своя дълг към обществото. Същевременно, засегнатите граждани трябва да имат реалистични очаквания: процесът би бил дълъг и сложен, а индивидуалните им дребни щети няма да бъдат директно изплатени чрез колективното дело. Целта на колективния иск е стратегическа - да се отстояват принципни права и да се постигне системна промяна или компенсация на колективно ниво. Така погледнато, ако транспортната стачка в София е резултат от незаконосъобразно бездействие или действие, колективният иск представлява мощен инструмент в ръцете на гражданите да търсят справедливост и превенция на бъдещи нарушения.