Световният културен упадък и нашият най-светъл празник

Това че едновременно с бързото поумняване на изкуствения интелект ставаме свидетели на бързо деградиране на естествения, вече е казвано. Но, уви, тази анекдотична констатация изобщо не е преувеличение.
Не само поради застаряването на населението, особено в развитите страни, не само поради преминаването на образованието и информацията от човешки ръце в ръцете на алгоритми в електронните "медии" и големи езикови модели, които пишат есетата на студентите, но и поради ниския интелектуален капацитет на някои от все по-застаряващите световни лидери или несменяеми диктатори, изглежда, човечеството деградира в интелектуално отношение.
В миналото беше практика журналисти да питат президенти коя е любимата им книга или литературен герой. Спомням си, че Джордж Буш-младши беше казал, че Библията е любимата му книга, а Иисус Христос - любимият му герой. Наистина, евангелията, както и цялата Библия, могат да се четат като художествена литература и съм сигурен, че Буш-младши я е чел. Дълбоко се съмнявам обаче, че Доналд Тръмп, за когото гласуваха много вярващи евангелисти, я е чел. Изобщо се съмнявам, че е чел много книги през живота си, освен може би счетоводни, но и тях не е прочел добре, ако се съди по неговата "бизнес ориентирана" политика.

Морал и политика
След като назначи за секретар (т.е. министър) по образованието Линда Макмахон,CEO на компания, промотираща борбата като развлечение, а сега се опитва изобщо да закрие това министерство, Доналд Тръмп поведе война с университетите от Бръшляновата лига, които се смятат за едни от най-добрите висши учебни заведения в целия свят. Университетите са имали някаква академична свобода още през Средновековието. Тръмп обаче се опитва да се меси в академичната политика на "Харвард", да лиши този престижен университет от държавни субсидии и да забрани на университета на приема чуждестранни студенти. Дори сега учещите там чуждестранни студенти (а те са 27%) ще трябва да се прехвърлят другаде. Основен формален повод е обвинението в антисемитизъм на някои чуждестранни студенти, участвали в демонстрации в защита на палестинците.
Разбира се, има прояви на антисемитизъм не само сред студенти и не само в "Харвард". Тази седмица бяха убити двама млади израелски граждани, служители на посолството, във Вашингтон по антисемитски подбуди - убиецът отъждествява всички евреи като врагове на палестинците. Но да се нарече антисемитизъм всеки протест срещу това, което извършва правителството на Нетаняху с цялото палестинско население в Газа, включително хиляди гладуващи и убивани деца (не говорим за терористите от "Хамас", разбира се), е все едно да се нарече "антибългаризъм" протест срещу политиката на Тодор Живков или на Румен Радев.

Хиляди чуждестранни студенти в "Харвард" може да останат без право да учат и пребивават в САЩ
Разбира се, и протестиращите срещу Путин в Русия в близкото минало (вече няма такива - всички протестиращи са в затвора или в гроба, ако не са избягали в чужбина) бяха наричани национални предатели. Сигурно е имало протестиращи студенти в "Харвард", които са издигали антисемитски лозунги. Но това не значи, че трябва заради тези индивиди да се наказват всички чуждестранни студенти и целия Харвардски университет. Или че трябва президентът да се меси в академичната политика.
Очевидно е, че Тръмп ненавижда престижните американски университети, като ги смята за прекалено либерални, и академичната свобода. Нещо повече - изглежда, че той ненавижда образованието изобщо (след като иска дори да закрие министерството). Изглежда, той ненавижда интелектуалците и високообразованите хора - всички, които четат или пишат книги (не счетоводни), или си позволяват да изразяват лично мнение по политически и културни въпроси, различно от неговото. Уви, говорим за най-голямата и най-влиятелна и политическа, и икономическа, но и културна световна сила - Съединените щати. Най-влиятелна беше поне доскоро, защото Тръмп иска да я изолира и затвори за света.

Езикът прави и събаря светове
Разбира се, положението в Русия е далеч по-страшно. Тя вече отдавна не е велика сила, но все пак е огромна (по територия и въоръжение) световна сила, изключително опасна за близките ѝ съседи като България. Последно Путин заявил, че Съветският съюз всъщност юридически не бил се разпаднал. Той отрича правото на съществуване и на украинската държава, и на украинския народ. За него няма такъв народ. Но това означава, че той избива, по примера на Сталин, собствения си народ. Полуинтелигентските му заявления за "руския свят" всъщност означават, че той вижда всички бивши съветски републики като част от негова нова постсъветска империя. С император бивш офицер от КГБ. Той вижда "руския свят" като изолиран и противопоставен на европейския, на Западния свят.
В Руската империя през XIX век се създаваше култура, която беше европейска и световна. Руснаци бяха някои от най-големите европейски писатели, драматурзи, музиканти. Руската култура имаше важно значение и в епохата на модернизма, в началото на ХХ век, докато "пролеткулта" и социалистическият реализъм не възтържествуваха окончателно в Съветска Русия към края на 20-те години на ХХ век. Тогава руските интелектуалци бяха забранени, прогонени, затворени или убити. В културно отношение Путин връща Русия в най-мрачните сталински времена на културна изолация от Запада и света.
А какво става в България, която академик Лихачов нарече "държава на духа"? В България, която даде на света кирилицата и славяно-византийската основа на руската култура (защото не само кирилицата, но и първият превод на светите книги идва от България, която приема християнството един век преди Киевска Рус)? В навечерието на 24 май нашият заплашително гледащ патриарх реши, че трябва да се противопостави на нестинарството, вековна и уникална българска културна традиция, поставена в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, и да спре достъпа до икони на нестинарите в Странджа.

Гръцките нестинари - наследници на спасителите на иконите в българската църква в Кости
Уви, културният, духовен и интелектуален упадък изглежда да е световно явление. Но нека не забравяме, че Лихачов неслучайно ни нарече страна на духа, че свети Константин-Кирил Философ беше обявен от папа Йоан-Павел II за светец на цяла Европа и че, както е казал дядо Вазов, "и ний сме дали нещо на светът и на вси славене книга да четът".
Културата е по-силно оръжие и от бомбите и ракетите, и от лихвите и митата.
