Възможно ли е държавата да осигури автономен публичен ресурс за финансиране на медиите, вкл. за качествената журналистика? И на всичкото отгоре да се самозадължи да не използва тази финансова подкрепа по метода на "моркова и тоягата"? Както и да направи нещо още по-смело - да гарантира правото на гражданите да "гласуват" чрез данъците си за определени медии, регистрирани в обществена полза?

Подобни промени биха подкрепили медийния плурализъм, който в България е повече привиден, отколкото истински. Те ще бъдат от полза най-вече за по-малки медии с независима редакционна политика, които предлагат качествена и критична журналистика. Особено в условията на все по-несигурен за медиите рекламен пазар и популистките политическите атаки срещу финансирането на медии от фондации и по проекти.

На пръв поглед изходните позиции за появата на промислена държавна политика в тази сфера не са добри. България отново е на дъното по медийна свобода в Европейския съюз - през 2025 г. се класира на 70-о място от 180 държави (с 11 места по-назад в сравнение с м.г.) в индекса на "Репортери без граници". Само Унгария се представя по-зле от нас в рамките на ЕС.

Една от новите стари констатации на "Репортери без граници" за България е, че медиите "са почти изцяло зависими за приходите си от рекламата, която в голяма степен е контролирана от държавата", а "разпределянето на национални средства или на фондовете на ЕС от правителството страда от непрозрачност, създаваща фаворизиране на медии, подкрепящи управляващите". На всичкото отгоре България отново е управлявана от ГЕРБ на Борисов (този път сателити са БСП и ИТН), а решаващата подкрепа за властта в парламента идва от ДПС на Пеевски. Да припомним, че през второто десетилетие на XXI век упадъкът на медийната свобода у нас се асоциираше основно с негативните проявления на модела "Борисов - Пеевски".

От 8 август трябва да започнат да се прилагат изцяло правилата на Европейския закон за свободата на медиите (EMFA), който влезе в сила на 7 май 2024 г. Как ще го въведе България в своето законодателство все още не е ясно, но някои публикации с тежест във фейсбук дават повод за предпазлив оптимизъм. В началото на май председателят на СЕМ д-р Симона Велева написа по друг повод, че Министерството на културата има формирана работна група, която работи активно за привеждане на EMFA в съответствие с българското законодателство. Освен необходимостта в проекта да залегнат допълнителни гаранции за защита на журналистите срещу посегателства и др. тя изтъкна и необходимостта от допълнителни мерки за прозрачността на държавната реклама.

Тези дни пък по повод на справедливите протести на журналистите от БНР, БНТ и БТА за увеличаване на заплатите с 15% от Зелено движение анонсираха - отново във фейсбук, че до 3 месеца експертна група ще предложи промени в медийното законодателство. Акцентите на реформата са: независимо и дългосрочно финансиране (например фиксиран процент от БВП или 5-годишни рамки) на обществените медии; прозрачен избор на ръководства чрез конкурси с участие на граждански и професионални организации; подкрепа за разследваща и регионална журналистика чрез обществен фонд и др. В тази връзка медийният експерт доц. Светлана Божилова припомни също във фейсбук, че има още два готови експертни проекта за реформа в обществените медии, в единия от които участник е и тя.

Макар че си знаем как "законът е врата в полето", а "дяволът е в детайлите", привеждането на EMFA в съответствие с българското законодателство предлага отлична възможност за публичен натиск за създаване на по-добра медийна среда. Две разпоредби на ЕMFA, имащи конкретно отношение към финансирането на медиите, могат да бъдат оценени като подчертано положителни. Едната е за осигуряване на подходящо и стабилно финансиране, което да гарантира редакционната независимост на обществените медии - защото те са не само доставчици на медийни услуги, но и важна демократична институция.

Две от предложенията на Зелено движение - за независимо и дългосрочно финансиране на обществените медии (за 2024 г. за БНТ, БНР и БТА бяха предвидени 162 млн. лв. субсидия от бюджета), както и за създаване на обществен фонд за подкрепа на разследващата и регионалната журналистика, тичат по тези писти. Разбира се, един фонд за подкрепа на качествената журналистика, какъвто на свой ред предложихме м.г. заедно с д-р Бисера Занкова, президент на фондация "Медии 21", в пакет от четири мерки за подобряване на медийната среда в България, може да бъде мислен като отделно решение. То трябва да отива отвъд дебата за традиционното разпределянето на държавната реклама в медиите.

Такъв фонд трябва да бъде обезпечен от държавата, но и с други средства, като те бъдат разпределяни прозрачно и, когато е необходимо, на конкурсен принцип, от независим колективен орган. За тази цел може да бъде модифицирано едно позабравено предложение на "Репортери без граници" отпреди няколко години. Според него бюджетът на обществените медии в България трябва да се одобрява от независим орган, използващ прозрачна методология без възможност за правителството да променя разпределението на бюджета, като по този начин се ограничат политическите влияния.

Най-удачно би било по законов път да бъде уредено членовете на борда да се избират от редовете на представителни медийни организации и НПО сектора въобще чрез подбор на кандидати на принципа на жребийната демокрация - метод, познат още от древна Атина.

На какъв принцип може да работи подобен фонд показва примерът на Австрия, макар че тя все пак не е сред най-образцовите медийни демокрации. През 2025 г. е на 22 място в класацията на "Репортери без граници" (с 10 места по-напред в сравнение с индекса от предходната година). Тя има силно развит рекламен пазар, но и солидно публично финансиране на медиите. Годишният бюджет на корпорацията за обществено радио и телевизия ORF e над 1 мрлд. евро, като над 700 млн. евро са основно от такси, плащани месечно от всяко домакинство (останалите приходи са от реклама). Държавната реклама в медиите и дигиталните концерни възлиза на 418 млн. евро. Отделно от това с публични средства - близо 100 млн. евро годишно, се подпомагат 10 сфери, включително за дигиталната трансформация, всички видове медии: радио, аудиоподкасти, телевизия, преса, телевизионните филми.

Една от сферите е за подкрепа на качествената журналистика в политематични, базирани основно на текст медии, включително онлайн медии. Има сегмент и за подкрепата на медии, които създават поне 20% регионална тематика.

В този своеобразен фонд се заделят 20 млн. евро годишно. Една медия може да получи не повече от 1,5 млн. евро. За финансиране могат да кандидатстват издатели, чиито медии покриват общи критерии: наличие на редакционна структура, висок дял на собствен принос в съдържанието (60% при печатните медии и 65% при онлайн медиите), собствениците представят декларация, че се ангажират с прилагането на общоприетите принципи на журналистическа работа, и др. Сред допълнителните изисквания към всекидневниците са да имат най-малко шестима журналисти на пълен работен ден и да излизат поне 240 пъти годишно. Налице са и изключващи критерии: ако в съответните медии за определен период от време нееднократно е подбуждано към омраза или насилие срещу лица или група от хора въз основа на пол, сексуална ориентация, религия, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, политически убеждения.

Със сигурност описаните по-горе критерии не покриват изцяло представата за качествена журналистика, но биха били добра изходна база при нашенските условия.

За този модел, характерен за страни като Румъния например, се застъпва д-р Цветелина Соколова, журналист в "Медиапул" и преподавател в журналистическия факултет. Съвместна публикация на "Медиапул" с чуждестранни партньори популяризира опита на страни като Румъния, Полша и Испания в тази сфера. В Румъния например, според данъчния й закон работещите хора могат да пренасочват 3.5% от платения от тях данък върху доходите към избрано от тях гражданско сдружение със съответната кауза, църква, журналистика в обществена полза или др. ДОД в Румъния е 10% като в България.

От правото си да подкрепят конкретен актьор в НПО сектора обаче на този етап се възползват под една трета от румънците. И все пак примерът на съседите е добър ориентир за България. В тази връзка първа стъпка в правилната посока може да бъде законодателното признаване на статута на журналистиката в обществена полза. Така ще може да ползва данъчни облекчения - при въвеждане на диференцирана ставка за ДДС, и по-лесно финансиране от фондации. Подобен дебат в момента се води в Германия.

Време е да започне и в България.