Много неща зависят от президентските избори в Полша. Страната все още се възстановява от осемгодишното управление на партията "Право и справедливост" (ПиС) - период, белязан от демократично отстъпление и обтегнати отношения с Брюксел и европейските столици.

След победата си над ПиС през 2023 г. премиерът Доналд Туск поведе забележително възстановяване на европейския ангажимент на Варшава. Резултатите от втория тур на 1 юни биха могли или да съживят тези усилия, или да ги обрекат на бавен, но постоянен разпад.

Рафал Тржасковски от партията "Гражданска платформа" на Туск водеше в проучванията, както и след първия тур. Ако успее да продължи така, Туск ще бъде окуражен да засили стратегическото пренасочване на Варшава към европейския център. Ако обаче кандидатът на ПиС Карол Навроцки го победи, външнополитическата програма на Туск ще се сблъска с дългосрочни препятствия. Въпреки че Навроцки вероятно ще подкрепи проамерикански и проукраински подход, той би могъл да блокира усилията на Туск да превърне Полша в ключов играч в Европейския съюз.

Откакто дойде на власт, Туск нормализира отношенията си с Брюксел и прокара някои проевропейски политики, особено в областта на сигурността и отбраната. Варшава прие европейските отбранителни инициативи, осигури завръщането на Полша към Ваймарския триъгълник с Франция и Германия, участва в E5 (група, включваща още Великобритания и Италия - бел. ред.), финализира двустранен договор с Франция, напредна в преговорите с Великобритания и скоро ще се стреми към подобни споразумения с Германия.

Настоящият президент, свързаният с ПиС Анджей Дуда, не успя да ограничи съществено преориентацията на външната политика на Туск, тъй като през парламента не са приети закони за външната политика, на които той да може да наложи вето. В следващия президентски мандат обаче ще има достатъчно възможности.

Ако Навроцки надделее - фигура, която заявява: "Ще бъда президент, който няма да се съгласява [...] Европейският съюз да бъде квазидържава и поляците след десет години да бъдат граждани на ЕС от полски произход" - Туск все още може да поддържа проевропейска програма. Кабинетът на премиера има върховенство при провеждането на външната политика, дори ако се изисква консултация с президента. Рискът обаче се крие в президентското право на вето, което Дуда досега е упражнявал, за да блокира усилията на Туск за съдебна реформа. Навроцки вероятно ще използва това вето не само за да възпрепятства съдебните реформи, но и за да изрази резервите си към по-тясното сътрудничество с ЕС.

В навечерието на изборите лидерът на ПиС Ярослав Качински критикува решенията на Туск за полската сигурност, като ги нарича "равносилни на това да дават на Брюксел и Берлин полски пари за въоръжаване и контрол над нашата армия", твърдейки, че Полша "не може да се съгласи да се откаже от ключови атрибути на нашия суверенитет". Навроцки, който последва партията си в противопоставянето си на по-задълбочено европейско сътрудничество в областта на сигурността, вероятно ще подкрепи подобна реторика, като наложи вето върху законодателство, което допълнително приближава Полша към ЕС.

Например неотдавнашното споразумение за сътрудничество на Полша с Франция може да бъде застрашено, тъй като изисква президентско одобрение, което Навроцки може да не е склонен да даде. Нератифицирането на договора би отклонило Полша от много тясна група от най-близките съюзници на Франция (Великобритания, Германия, Италия и Испания), преди дори да е получила възможност да се присъедини към нея. Навроцки вероятно би разбирал регионалното сътрудничество в областта на сигурността като сътрудничество с Великобритания, скандинавските и балтийските страни и Румъния, а не с ЕС или Франция и Германия, разглеждайки Полша като централноевропейски лидер, а не като европейски.

Новият президент обаче - независимо дали е Тржасковски или Навроцки - няма да промени съществено подхода на Полша към други ключови области на външната политика. Макар ориентациите на двете основни партии да се различават по реторика, техните политики по ключови въпроси надхвърлят партийните разделения. И двете са против миграцията, ангажирани са с изразходването на 5% от БВП за отбрана, противопоставят се на руското влияние и искат войната в Украйна да приключи, без да се позволява бъдеща руска агресия. Най-важното е, че и двамата са склонни да продължат тесните връзки на Варшава с Вашингтон, независимо кой седи в Овалния кабинет.

Поляците постоянно се класират като най-проамериканската нация в световен мащаб и съществува консенсус, че полско-американските отношения са стратегически приоритет, обслужващ интересите за сигурност на страната. Туск и Дуда оставиха настрана дълбоките си вътрешни разногласия, за да посетят съвместно Вашингтон по време на президентството на Джо Байдън, представяйки единен дипломатически фронт. Навроцки също се застъпва за стабилно трансатлантическо партньорство.

Навроцки, който се срещна с президента на САЩ Доналд Тръмп по-рано този месец, споделя много повече идеологически сходства с американския президент, отколкото с опонента си. Но в Полша съображенията за сигурност надделяват над идеологията. Дори с Тръмп начело, Туск заяви, че "сътрудничеството в областта на сигурността със САЩ е на възможно най-високото си ниво". В края на април Полша придоби 400 усъвършенствани ракети въздух-въздух със среден обсег AIM-120D от САЩ и договори мостово споразумение с Westinghouse-Bechtel за първата атомна електроцентрала на Полша.

Туск обаче се опита да намали прекомерната зависимост на Полша от САЩ в областта на сигурността, като задълбочи партньорствата в областта на отбраната и сигурността с европейските страни. Той се срещна с Париж по повод програмата за ядрено възпиране, докато външният му министър заяви, че както НАТО, така и ЕС защитават полския суверенитет, а не го ограничават. Тржасковски повтори необходимостта от стратегическо прекалибриране с Европа в отговор на президентството на Тръмп, докато това отсъства от политическата визия на ПиС.

По подобен начин позициите на кандидатите за президент по отношение на Украйна са сходни на пръв поглед. И двамата признават необходимостта от разрешаване на войната с Русия и обещават продължаваща полска подкрепа за Киев, ако бъде избран. Тржасковски също се насочи към десни позиции, като например подкрепа на идеята за ограничаване на социалните помощи за украинските мигранти. Той обаче е склонен да даде приоритет на сътрудничеството в областта на сигурността срещу руската агресия, докато опонентът му иска първо да се постигне историческо помирение за клането във Волиня, преди да се съгласи да подкрепи европейската интеграция на Украйна.

Победа на Навроцки няма да попречи на Туск да участва в коалицията от желаещи страни, подкрепящи Украйна. Но както той, така и Туск няма да изпратят полски войски в Украйна, особено след като Туск твърди, че това не е правилното решение от военна и стратегическа гледна точка, тъй като би изчерпало собствената отбрана на Полша. Освен това липсва консенсус сред коалиционните партньори на Туск и решението би се оказало непопулярно в навечерието на следващите парламентарни избори в страната. Въпреки това президентството на Тржасковски може да позволи на Туск да бъде по-малко по повод Украйна, като увеличи трансферите на военно оборудване или разположи полски персонал в различен формат на украинска територия.

У дома победа на Навроцки би намалила значително вътрешнополитическия капитал на премиера. Това не само би отслабило пространството за маневриране на Туск, но и би натоварило и без това крехката му управляваща коалиция, тъй като членовете ѝ вероятно биха се разминавали в мнението си как да реагират на опозиционен президент, за какво да правят компромиси и къде трябва да стоят твърдо. Разногласията вече разделят коалицията по въпроси като гражданските партньорства и абортите, а подкрепата за правителството е ниска (през март проучване на CBOS показа 36% подкрепа за кабинета - бел. ред.).

Период на съвместно съществуване, при който президент от ПиС може да наложи вето върху усилията на Туск за възстановяване на демократичните институции (мандат, с който е избран), вероятно би му донесъл загуба на парламентарните избори през 2027 г. Това би означавало край на новата роля на Полша в "основна група" европейски държави, които укрепват европейската отбрана и сигурност и вземат ключови стратегически решения.

И обратно, второ поражение на ПиС, този път за президентския пост, би могло да изостри разделението между умерените и хардлайнерите в партията - и двете групи отчаяни да променят посоката, за да засилят електоралната си привлекателност.

Засега Полша е подходящ пример за възстановяване от популизма и авторитаризма, разпространяващи се из целия континент. Предстоящият тази неделя втори тур на президентски избори ще определи колко възможна е тази траектория. Европейците могат да бъдат сигурни, че основните приоритети на Полша в областта на сигурността - поддържането на силни връзки със САЩ и подкрепата за Украйна - ще останат последователни във всички партийни линии, отразявайки дълбок национален консенсус.

Остава да се види дали Полша ще се очертае като ключов играч в ЕС и в неговата архитектура на сигурност, или няма да може да се ангажира напълно нито с едното, нито с другото.