След няколко седмици на относително спокойствие на финансовите пазари, последвали хаоса с митата, който президентът на САЩ Доналд Тръмп отприщи в "Деня на освобождението" (2 април), нетърпението му за видими резултати се завърна.

След като разбра, че няма лесно да се сключи сделка за войната на Русия срещу Украйна, той е напът да се откаже от тези усилия. Сега ще насочи вниманието си към "по-меки" цели: Европейския съюз - който сега заплашва с 50% мито - и Харвардския университет.

Съмнявам се, че Тръмп е обмислил цената на тези хаотични ходове, особено що се отнася до долара. През март се противопоставих на общоприетото мнение, че митата ще бъдат благоприятни за долара (като намалят предлагането на зелени банкноти, държани от чужди държави), защото очаквах, че евентуалните ефекти на засилване ще бъдат повече от компенсирани от удара по доверието в САЩ. Бях прав и въпреки това Тръмп сега продължава още повече да настоява на същото поведение.

Като предприемаше в средата на април противоречиви ходове в "стратегията" си за митата, той за кратко насърчи пазарите да повярват, че той се съобразява с реакцията им и има механизъм за защита на облигациите и акциите. Сега обаче той реши по прищявка, че ЕС заслужава да бъде засегнат от още по-голямо общо мито, отколкото първоначално предложи на 2 април - въпреки че вече издаде друга политическа декларация, с която отложи 50-процентното мито за 9 юли.

Единствената причина Тръмп да повиши митата за ЕС е, че е станал нетърпелив към европейските търговски преговарящи. Но всеки, който е участвал в дългите и трудни преговори за Брекзит, би могъл да му каже, че ЕС обича да се рови в детайлите. Европейците са висококвалифицирани търговски преговарящи и никога нямаше да се съгласят на хитроумна сделка, която просто позволява на Тръмп да си припише заслугите за постигнатото. В края на краищата това би означавало да се приеме по-висока ставка на основното мито - както САЩ направиха с Обединеното кралство.

Ако го направи, реакцията на пазара вероятно ще отрази това, което видяхме в началото на април, когато американските акции се сринаха, а доходността на американските държавни облигации скочи (което е сигнал за изтичане на капитали). 50-процентно мито върху европейските стоки не само би имало огромни, отрицателни последици за американските дружества и потребители; то също така би застрашило една от най-големите силни страни на Америка - износа на услуги. Очевидно е, че част от ответните мерки на ЕС ще бъдат насочени към американските технологични компании.

Освен това искането на Тръмп големите компании да преместят производството си в САЩ отразява съсредоточаване върху традиционни отрасли като автомобилостроенето. Но няма никакъв шанс германското правителство просто да седи със скръстени ръце и да позволи на собствените си автомобилни гиганти да преместят по-голямата част от дейността си в САЩ.

Атаките на Тръмп срещу Харвард - и срещу висшето образование в по-широк смисъл - са не по-малко вредни. Както отбелязва Джейсън Фърман във "Файненшъл таймс", последното решение на администрацията, с което се забранява на Харвард да приема чуждестранни студенти (които обикновено плащат пълна такса за обучение), има за цел да компрометира финансовото му състояние. Но щетите няма да се ограничат само до една водеща в света изследователска институция. Регионът на Бостън в много отношения е една мини Силициева долина. Цялата иновационна екосистема - и американските иновации в по-широк план - може да бъде подкопана. Отсега нататък студентите, учените и изследователите от цял свят ще се замислят два пъти, преди да търсят професионални възможности в САЩ.

В собствената си работа по регионалното икономическо възстановяване в Обединеното кралство отдавна се вдъхновявам от американския североизток. В икономическите учебници от 60-те и 70-те години на миналия век се предполагаше, че този регион е в необратим индустриален упадък, подобно на Северна Англия и някои части на континентална Европа днес. Но благодарение на университетите си от световна класа - по-специално Харвард, останалите от Бръшляновата лига и Масачузетския технологичен институт - той се превърна в една от най-динамичните и проспериращи части на САЩ.

Наистина ли Тръмп иска да спре този двигател на растежа?

Това ни връща към долара. Капризното, саморазрушително поведение на администрацията на Тръмп бързо подкопава както цикличните, така и структурните перспективи пред зелената валута. Мислейки за структурната страна, разработих метод за оценка на "справедливата стойност" (въз основа на пионерските изследвания на Джон Уилямсън за реалните равновесни стойности на обменните курсове), който се фокусира както върху относителните цени, така и върху относителната производителност.

Какво ни показва тази мярка?

Подкопавайки авангардните изследователски институции, които стимулират производителността, и провеждайки политики, които повишават равнището на цените (да не говорим за колосалната фискална дупка, която се крие в настоящия данъчен закон), Тръмп отслабва дългосрочната справедлива стойност на долара.

Още по-лошо е, че като пренебрегва и подкопава институциите, които са в основата на върховенството на закона - а оттам и на американската демокрация и икономика - той поражда постоянни съмнения относно управлението на САЩ, а оттам и относно пригодността на долара като доминираща резервна валута.

От гледна точка на цикъла, като постоянно създава несигурност и нови инфлационни рискове, Тръмп подкопава краткосрочните перспективи на американската икономика. Макар част от мен да смята, че доларът със сигурност трябва да се възстанови (като се има предвид колко рязко е спаднал), възможно е също така той вече да се е възстановил. Времето ще покаже дали именно на това станахме свидетели през последните няколко седмици, когато той спря да спада още повече.

© Project Syndicate