Нарушеният баланс между лекари и сестри в болниците рискува качеството на здравната услуга

Нарушеният баланс между лекари и сестри в болниците рискува качеството на здравната услуга

Нарушеният баланс между лекари и сестри в болниците рискува качеството на здравната услуга
Решаването на проблема с недостига на медицински сестри не е бързо, нито лесно, нито еднотипно и поради това е критично важно да се започне колкото е възможно по-скоро, пише Петя Георгиева в текст за седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика, който "Дневник" препубликува.
Намаляването на общия брой на медицинските сестри в България през последните десетилетия поставя под риск здравните услуги в болниците. Неписано правило е, че на всеки лекар е добре да има между две и три медицински сестри, които да подпомагат неговата работа. В България обаче това съотношение е по-ниско. Само преди броени дни директорът на многопрофилната болница в Перник подава оставка именно заради трудности в осигуряване на медицински сестри и акушерки, които да работят в отделенията на болницата. Като цяло по-малките болници в отдалечени и рядко населени места страдат от този проблем в по-голяма степен, но и големите не са имунизирани срещу него.
Защо по-ниският брой на медицинските сестри е проблем? Негативните последици от по-ниския брой сестри са свързани със загуба на качество от: свръхнатоварване на работещите медицински специалисти, по-малко време, отделено за пациентите, повече грешки, повишен стрес, прегряване, текучество, отказ от професията и много други. Редица международни организации са изследвали този проблем и са установили, че при под 2.1 сестри на един лекар започва да се нарушава качеството на здравната услуга. В болниците това съотношение следва да е още по-високо.
Данните на Министерството на здравеопазването за България показват, че средно в държавните и общинските болници на един лекар отговарят между 1.43 и 2.07 медицински специалисти по здравни грижи. Многопрофилните болници показват по-ниски различия в сравнение със специализираните такива и това е очаквано, тъй като специализираните болници предоставят много специфични здравни услуги в различни сфери на лечението и обслужването на пациентите и при тях изискванията за вид персонал не са лесно съпоставими помежду им.
Данните на МЗ не представят отделно медицинските сестри от общия брой специалисти по здравни грижи, но ИПИ приема показателя "общ брой медицински специалисти по здравни грижи" в болниците за достатъчно адекватен за оценката на съотношението между сестри и лекари.
Има две държавни многопрофилни болници със съотношение между сестри и лекари под единица (т.е. лекарите са повече от сестрите) - това са софийските болници "Александровска" и "Царица Йоана". Най-високо пък е съотношението в държавните болници в Монтана, Сливен и Враца. При общинските многопрофилни болници съотношение под 1:1 е налице в пет лечебни заведения - в Девня, Пловдив, Велинград, Своге и Първа МБАЛ, София.
Най-високо съотношение сред общинските болници има в Раковски, Лом, Айтос, Карнобат и Дулово. Притеснително е, че 12 болници разполагат с повече лекари, отколкото медицински специалисти по здравни грижи. Решаването на проблема с недостига на медицински сестри не е бързо, нито лесно, нито еднотипно и поради това е критично важно да се започне колкото е възможно по-скоро.

Доктор по икономика от 2009 г. с тема на дисертационния труд „Прехвърляне на дейности (outsourcing) в международния бизнес“. Икономист във фондация „Институт за пазарна икономика“ от 2018 г. с интереси в областта на здравеопазването, образованието, публичните предприятия и фискалната политика. Преди това е била главен експертен сътрудник във Фискалния съвет към Народното събрание и държавен експерт в дирекция „Бюджет“ на Министерството на финансите. Автор е на редица икономически изследвания и анализи и е икономически сътрудник на Правната програма на Института. Завършила е международни икономически отношения в УНСС.