Новината, че Сърбия доставя оръжие на Украйна чрез трети страни, престана да бъде новина преди повече от две години. Това спря дотолкова, че през юни 2024 г. сръбският президент Александър Вучич се похвали (или се оправда) в интервю за "Файненшъл таймс", че доставките са достигнали €800 млн. и той не може да контролира при кого ще се окажат тези снаряди, докато сръбските фабрики все пак трябва да работят.

Руските власти не коментираха въпроса през цялото това време - докато руската Служба за външно разузнаване не публикува прессъобщение на 28 май с твърдение, че подобни доставки наистина са били осъществени и Сърбия "стреля в гръб на Русия".

Изненадващо в публикацията на СВР беше не само острият ѝ тон, но и датата на публикуването ѝ - само няколко седмици след като Вучич беше критикуван от цяла Европа за това, че е отишъл в Москва за парада на 9 май. Точно тогава руско-сръбското приятелство се представяше като неразрушимо, въпреки войната и санкциите, и изведнъж Русия прави пълен обрат и обвинява сърбите, че помагат на враговете ѝ и почти убиват руски войници.

Въпреки това е твърде рано да се погребва приятелството между Москва и Белград.

Разбира се, руското ръководство едва ли е доволно, че украинците компенсират недостига на снаряди с доставки от Сърбия, особено в такъв голям мащаб. Но не е случайно, че Кремъл игнорира тази тема повече от две години.

Нахлуването в Украйна създаде толкова много проблеми за Русия в европейска посока, че стойността на останалото сътрудничество със Сърбия се увеличи драстично. И никой друг сръбски лидер няма да може да направи повече за Москва от Вучич, независимо колко двуличен е настоящият сръбски президент. Фактът, че Кремъл все още няма планове да създава сериозни проблеми на Вучич, стана ясен почти веднага след прессъобщението на СВР. Темата за сръбското предателство не получи никакво развитие. Държавните канали продължиха да мълчат по въпроса, а високопоставени държавни служители не я коментираха.

Ако такива сръбски медийни звезди като Сергей Шойгу или Николай Патрушев, да не говорим за самия Владимир Путин, бяха обявили "изстрела в гръб", цяла Сърбия щеше да го обсъжда с месеци. Но не, всичко се ограничи до кратък текст от малко познатата пресслужба на СВР, който дори провоенните Telegram канали, винаги готови да търсят предатели, само бегло споменаха без особени емоции.

Подобна прецизност позволи на Вучич лесно да неутрализира евентуалните щети от публикацията вътре в страната и дори да обърне инцидента в своя полза. Самият той публично коментира прессъобщението, за да могат всички на Запад да видят колко неуместно е да го обвиняват в прекомерна проруска нагласа. А лоялните му сръбски медии го представиха като президентско обещание да създаде съвместна комисия с Русия, която да се справи заедно с непокорните посредници.

Москва лесно можеше да попречи на Вучич да се отклони толкова лесно от темата - например като използва Sputnik Srbija или RT Balkan, които са под неин контрол и са доста популярни в Сърбия. Но не го направи, защото Вучич напоследък не е правил нещо чак толкова скандално, за което да бъде наказан.

В момента в отношенията между двете страни има няколко отворени въпроса, по които теоретично са възможни спорове, но досега Сърбия е била доста конструктивна по всички тях, дори от гледна точка на Москва. Сръбските лобисти за пореден път успяха да убедят американците да отложат влизането в сила на санкциите срещу сръбския петролен концерн NIS, които САЩ въведоха при Байдън, защото мажоритарният дял в компанията принадлежи на структурите на "Газпром". Няма съмнение, че сръбските власти нямат нищо против да се възползват от ситуацията, за да увеличат влиянието си върху управлението на най-големия данъкоплатец в страната. Но те също така разбират, че разривът с "Газпром" сега би струвал скъпо на Сърбия, и внимателно избягват резки ходове.

Нещо повече, страните едновременно обсъждат нов дългосрочен договор за доставки на газ. Въпросът се проточва, но това се дължи по-скоро на технически проблеми - сърбите искат да удължат срока на сделката от предишните три на цели десет години. Москва вече удължи стария договор при същите преференциални условия до края на септември и едва ли може да си позволи ескалация на ситуацията. Преди това Сърбия беше само един от малките клиенти на "Газпром", който можеше да бъде напълно отрязан - и едва ли щяхте да го забележите. Сега Сърбия е не само един от последните купувачи на руски газ в Европа, но и един от последните купувачи на руски газ в Европа, но и ключова транзитна страна, през която преминава последният работещ газопровод към европейския пазар.

На политическия фронт Белград също не си позволява да прекалява:

Накрая, вдъхновен от новия курс на Съединените щати при Доналд Тръмп, Вучич дори се съгласи на убеждаването от Москва да дойде на парада на 9 май. И той дойде въпреки затвореното небе и заплахите на ЕС да спре финансирането. Което направи голяма услуга на Кремъл, позволявайки му да заяви в множествено число, че дори европейски лидери - Вучич и словашкият премиер Роберт Фицо - са дошли на парада.

Като се има предвид, че сръбските снаряди за Украйна станаха известни още в началото на 2023 г., Москва нямаше причина внезапно да губи самообладание и да наказва Вучич. Всъщност тя не го наказа. Неочакваното прессъобщение на СВР не създаде проблеми на Вучич у дома, където предимно проевропейски и продемократично настроени сърби протестират срещу него от шест месеца, а по-скоро облекчи трудната международна обстановка.

Посещението на Вучич в Москва наистина предизвика силно недоволство в Брюксел, където в средата на май сериозно обсъждаха възможността за замразяване на плащанията за Сърбия по Европейския план за растеж за Западните Балкани. В съчетание с продължителни и наистина масови протести у дома, засиленият натиск от ЕС не вещаеше нищо добро за сръбския лидер. Но сега поне някои от проблемите са отстранени - трудно е да бъде обвинен в прекомерна проруска нагласа президент, когото самата Москва сякаш проклина, че е "стрелял в гърба" ѝ.

Трудно е да се каже точно какво е мотивирало ръководството на СВР, когато е решило да издаде това прессъобщение.

Поне Александър Вулин, който от много години отговаря за отношенията на Вучич с Русия, е бил в Москва по това време. Нещо повече, той е бил на същото събитие като стария си познат, ръководителят на СВР Сергей Наришкин, точно преди публикацията (международен форум на високопоставени служители на силовите структури от 104 държави по покана на Съвета за сигурност при президента Путин - бел.ред.). Но това, което определено не се случи чрез съобщението на СВР, е опит на Кремъл да подкопае позициите на Вучич или знак за зараждащ се разрив между двете страни. Руско-сръбското приятелство е твърде полезно, за да може ръководствата в двете страни да спрат да го демонстрират.