Това заяви в реч вчера - ден преди доклада на ЕЦБ и ЕС за готовността на България за еврозоната - Паскал Донъхю, председател на Eврогрупата - форумът на министрите на финансите и икономиката на страните от еврозоната. Те се събират веднъж месечно, обикновено ден преди Екофин, съветът на всички техни колеги от ЕС. Ролята на Донъхю е особено важна в следващите дни, когато се очаква Екофин да одобри влизането на страната в зоната на единната европейска валута.

Позволете ми да започна с една много важна за мен тема - къде се намира еврото в момента и проектът, който ни очаква - да използваме еврото в подкрепа на Европа в един свят, който става все по-нестабилен и по-несигурен.

Като гледам промените, които се случват в света - руската агресия срещу Украйна, промените в трансатлантическите отношения, нивото на промяна, което наблюдаваме в нашите икономики през последните години - това са само някои от въпросите, които тежат силно на съзнанието ни и доминират в дискусиите ни.

В Еврогрупата, групата, която имам привилегията да председателствам и с която се срещам всеки месец, ние прекарваме цялото си време като общност от финансови министри, занимавайки се с тези въпроси. И искам да дам представа за нашето мислене за това как можем да постигнем напредък в икономиките си в този момент на глобална промяна.

Докато говоря с вас в този изтъкнат университет, съм напълно наясно, че самият Гьоте е поел ролята на канцлер на хазната на херцогство Саксония-Ваймар през 1782 г. Той е работил по много политически и икономически въпроси. Като имам привилегията да бъда тук с вас днес, искам да се позова на неговите прозрения в обръщението си.

Къде се намираме сега? Намираме се в момент на толкова значителна промяна. Европа е предизвикана от политически сили както отвън, така и отвътре. Търговското напрежение се е увеличило, наблюдаваме нарастваща несигурност и нарастваща загриженост за бъдещето на световната търговска система.

Този шок е само последният от поредица шокове, с които се сблъскват обществата през последните години. Сега има цяло поколение европейски граждани, чийто опит е доминиран от световната финансова криза, пандемията от COVID-19, руската агресия срещу Украйна, последвалия енергиен шок и сегашния търговски шок.

Въпреки че са се борили с тези сериозни сътресения, фонът на живота им са преобразяващите промени - тези на цифровизацията, на демокрацията и, разбира се, климатичните. Всички те преоформят икономическия и политическия пейзаж и създават както предизвикателства, така и възможности.

Виждаме много мощното политическо привличане на протекционизма, поляризацията и популизма. Виждаме как сега се мобилизират икономическата тревожност, културните страхове и политическото недоверие.

В същото време, въпреки всички предизвикателства, пред които сме изправени, икономическите перспективи остават положителни и са далеч по-добри, отколкото бихме могли да се надяваме, предвид пандемията, войната на границите ни и големите промени в световната търговия.

Какво означава това за доверието в Европа и в нашите институции?

Бях особено впечатлен от последното проучване на общественото мнение на Евробарометър, което излезе миналата седмица. Днес 52% от европейците са склонни да се доверяват на Европейския съюз, най-високото ниво от 2007 г. насам, а 83% от обществеността в еврозоната подкрепят единна валута - еврото. Това е най-високото ниво на подкрепа досега.

Наблюдавахме увеличение на подкрепата с близо 20 процентни пункта в страни като Италия, Гърция и Португалия, и между 9 и 15 процентни пункта в Литва и Белгия, Словения и Испания.

Въпросът, който задавам днес, е: във време на нарастващ популизъм, нарастваща поляризация и фрагментация, защо хората все повече се доверяват на еврото?

Важно е да се отбележи какво ни казва това за бъдещето на еврото и какво трябва да направим?

Нека започна с възможно обяснение.

Въпреки че могат много лесно да се изгубят в шума, посланието за икономическа устойчивост все още се очертава силно - не само в това как се представят нашите икономики, но и по отношение на това как държавите-членки колективно се справиха с много от предизвикателствата през последните години и по-специално как функционират нашите институции тук, в Европа.

Мисля, че това донякъде обяснява нарастващата подкрепа за еврото във време на нарастващ популизъм, но не изцяло. И така, какви биха могли да бъдат другите фактори?

Вярвам, че има три основни причини за тази подкрепа (бел.ред. - Донъхю ги нарича трите "С" заради изписването им на английски език Convenience, Coordination, Confidence).

В допълнение към осигуряването на удобство за нашите граждани, това отваря вратата към възможности за иновации, за по-ефективни частни финансови системи. Това също така ще засили нашата автономност и ще засили икономическия ни суверенитет.

Ако можем да направим това правилно, това ни дава по-голям шанс да финансираме дългосрочните инвестиции, от които се нуждаем за европейската сигурност и за зеления и цифровия преход. Подчертавам значението на сигурността. Нашата ДНК е изградена около признанието, че мирът и просперитетът са неделими. Ето защо доверието, стабилността и безопасността на нашите публични финанси вървят ръка за ръка с инвестирането в нашата сигурност.

Подобни промени повишават нашата устойчивост, те засилват ролята на еврото.

През последните седмици и месеци наистина се обърна много внимание на ролята на еврото. Това, според мен, отразява нарастващото доверие в нашата макроикономическа стабилност и доверие в начина, по който вземаме решения.

Вярвам, че това дали можем да изиграем по-голяма международна роля за еврото ще зависи от способността ни да изпълним ангажиментите, които сме поели към себе си. И знаем по-специално за един проект, по който можем да направим повече. А това е необходимостта от развитие на по-конкурентни, по-устойчиви ликвидни капиталови пазари, за да се подобри използването на еврото у дома тук, в Европа, а също и в международен план.

Ключова роля в приноса към тази програма е нашата работа по Спестовния и инвестиционен съюз. През март тази година Комисията, в отговор на работата, по-специално от Еврогрупата през последните 18 месеца, представи всеобхватен план в тази област. Но ние имаме толкова много последващи действия, които трябва да предприемем сами на национално ниво, например по отношение на пенсионните ни системи, за да подобрим финансовата си грамотност и да разработим общи спестявания и да инвестираме в продукти и сметки за индивидуални инвеститори. И така, способни ли сме да се справим с това предизвикателство?

Историята ни казва, че сме били способни и изобщо не се съмнявам, че ще бъдем и този път. Как трябва да продължим? Как да постигнем резултати? Е, трябва да продължим да помним, че Европейският съюз е от голямо значение в икономическо отношение, но по своята същност е политически проект. Да се справим с предизвикателството на времето за Европейския съюз винаги е било набор от политически решения и този път няма да е по-различно.

Позволете ми да се позова на фантастичната книга на Яир Зиван "Центърът трябва да удържи: Защо центризмът е отговорът на екстремизма и поляризацията" и тук стигам до моето последно "C". Той пише следното:

Вземането на решения в Европа, от друга страна, е сложно. Понякога наистина е тежко. Но то осигурява диалог, често непрекъснат диалог, и поставя акцент върху изграждането на компромис и консенсус, което от своя страна ни позволява да действаме с увереност и да реагираме с единство.

Поради това вярвам, че през последните години показахме устойчивост, която често се подценява. Вярвам, че нашите усилия отново могат да подкрепят стабилността, предвидимостта и върховенството на закона. И решението на тези политически предизвикателства, според мен, е това последно "C" - на центризма (centrism).

Това е проект, който често се свързва със статуквото, със застоя, и това наистина е най-големият му риск. Поглеждайки назад към десетилетието, през което преминахме, имам усещането, че центърът е истаблишмънтът и то истаблишмънт, който не може да се промени. Възприятията за бездействие понякога са довели до недоволство сред електората и са създали настроение за различен вид промяна.

Така че, да, центърът трябва да удържи, според мен, но това да се държиш центъра не е същото като да останеш същият. Центристкият отговор на проблемите, пред които сме изправени, не е за защита на статуквото. По-скоро става въпрос за еволюция. Става въпрос за движение напред. И аз вярвам, че еврото и еврозоната представляват чудесен пример за този подход и такъв, по който трябва да бъдем по-амбициозни.

Днес, докато сили по света се опитват да намалят взаимозависимостта, опитват се да се отдръпнат от интеграцията, като виждаме къде се намираме в Европа, най-добрият избор пред нас, е да действаме колективно, защото можем да постигнем повече колективно, отколкото поотделно.

Това е съвременната обосновка за Европейския съюз днес, която ние поставяме върху основите му като мирен проект. А еврото е икономическото проявление на това. Трябва да продължим да развиваме проекта и да продължаваме да отстояваме нашите аргументи. Вярвам, че трябва да продължим да укрепваме неговата демократична легитимност чрез решения, които вземаме заедно. Укрепваме го чрез нашите политики, като отстояваме необходимостта от придвижване на този проект напред.

Ще завърша с последен цитат от Гьоте, в известната си максима той пита: "Какъв тогава е твоят дълг? Това, което изисква денят".