Трябва с непоколебима решимост да съхраняваме силата на институциите
Реч на Кристалина Георгиева, управляващ директор на МВФ, произнесена на 2 юни в аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски" на събитие по повод 30-годишнината на Националния доверителен екофонд (НДЕФ). Тя е един от създателите на НДЕФ през 1995 г.
Бях тук при основаването на Екофонда. Бях тук, за да отпразнувам двадесетата му годишнина. Днес отново съм тук за тържественото честване на тридесетата година, защото историята на Екофонда е важна: той отлично онагледява ценността на добре работещите институции. Всички, които са допринесли за работата му, могат да се гордеят с него. Той помага за опазването на водата, въздуха и биоразнообразието - природното наследство, което сме длъжни да защитаваме, за да успеем да го предадем в ръцете на нашите деца и внуци.
Той е също част от историята на прехода - от времето, когато беше основан през 1995 година, до днес България измина пътя от централно планиране до добре работеща пазарна икономика. Екофондът е част от тази институционална трансформация.
Моето изказване днес е посветено върху ролята на институциите. На фона на всеобща несигурност в световен мащаб - в търговията, геополитиката и в редица други области - институционалната стабилност е по-важна от всякога. Изследването на икономическите ползи от институциите има дълга история - от трудовете на Адам Смит до изследванията, които тази година донесоха Нобелова награда на Саймън Джонсън, бивш главен икономист на МВФ.
Институционалният път на България през последните десетилетия не беше лек.
Помним колко болезнени бяха първите години на прехода. С разпадането на Съветския съюз - най-големият ни експортен пазар - производството се сви и икономиката забуксува. А след това ни сполетя финансовата криза от 1996 г. Банките фалираха. Спестяванията се стопиха. Левът се срина. Всички усетихме болезнено хиперинфлацията, която надхвърли 2000 процента.
Преминахме през три етапа от трансформацията на България и за всеки един изграждането на институциите изпълнява ключова роля.
Първият етап, от разпадането на системата на централно планиране до около 2000 г., беше период на сътресения, последван от макроикономическа стабилизация.
| Вероятно най-важното събитие през този период беше създаването на валутния борд в България, който фиксира курса на лева към германската марка. |
С упорит труд и, да, с помощта на МВФ българските власти успяха да възстановят икономическата и финансовата стабилност. Последва бърз обрат. До края на 1998 г. инфлацията спадна до 1%. Валутните резерви нараснаха. Лихвените проценти спаднаха до около 5% от над 200% по време на пика им.
През този период България в качеството си на независима държава стана активен участник в международния живот. Бях свидетел на това от позицията си в Световната банка, където една от отговорностите ми беше за процеса "Околна среда за Европа" - инициатива за задълбочаване на сътрудничеството в областта на околната среда в целия континент. България се превърна в ключов участник и през 1995 г. беше домакин на конференцията "Околна среда за Европа" - и фокусира дискусиите на взаимовръзката между икономика и околна среда.
С подкрепата на Швейцария България договори замяна на дълг срещу околната среда, която даде на страната най-доброто от двата свята: мандат за защита на околната среда и облекчаване на дълговете. С безвъзмездна помощ от Световната банка беше създаден Екофондът, който да инвестира средствата от замяната.
Институцията Екофонд гарантира успеха на сделката дълг за околна среда - така, както институцията валутен борд гарантира нашата макроикономическа стабилност.
Вторият етап от трансформацията на България, продължил от около 2000 г. до присъединяването на България към ЕС през 2007 г., беше етап на подготовка за приемане на достиженията на правото на ЕС (acquis communautaire). Това беше период на методично въвеждане на регламентите, директивите и съдебните решения, които съставляват пълния обем на законодателство на ЕС - процес, който същевременно отключи средства от ЕС за инфраструктура и социално развитие.
Промените в институциите и тяхната дейност бяха всеобхватни:
- Преработване на закона за БНБ, за да се гарантира нейната функционална и оперативна независимост и да се определи отговорността й по отношение на ценовата стабилност;
- Утвърждаване на фискалната предпазливост, включително чрез всеобхватни реформи за укрепване на управлението на публичните финанси и бюджетните процеси;
- Провеждане на пазарни реформи, като например намаляване на държавната собственост в банковия сектор, дерегулиране на енергийния сектор и укрепване на върховенството на правото, както и
- Въвеждане на екологичното законодателство на ЕС - област, в която Екофондът изигра важна роля.
Ползите отново не закъсняха. Притокът на преки чуждестранни инвестиции създаде нови работни места и нови отрасли. Доходите и жизненият стандарт се повишиха. Инфлацията беше овладяна. Безработицата спадна.
Третият основен етап, от 2007 г. до пандемията от COVID-19, се характеризира със засилена интеграция във финансовия сектор. Притокът на капитали се увеличи, разширявайки достъпа до кредити.
Други важни стъпки през този трети етап бяха укрепването на фискалните правила в страната, основно чрез транспонирането на Пакта за стабилност и растеж на ЕС. Беше създадено фискално пространство, което щеше да се окаже от решаващо значение, за да помогне на България да се справи с предстоящите сътресения.
Както и във всички останали страни, членството в ЕС послужи като мощна институционална опора, включително чрез предоставяне на образец на правни и регулаторни стандарти. Гордея се, че успях да подкрепя този мощен процес на сближаване в качеството си на български еврокомисар, а след това и на заместник-председател на Европейската комисия.
| Процесът на приемане на стандартите на ЕС насърчи преструктурирането на индустриалната база на България, повишавайки нейната екологичност и ефективност. Замърсяващите производства днес нямат място в страната ни. |
България се присъедини и към Конвенцията от Орхус, която дава на гражданите право да бъдат информирани за въздействието върху околната среда. Властите се задължават да изслушват позициите на гражданите, които при необходимост могат да потърсят правна защита при нарушаване на правата им.
От своя страна с помощта на Световната банка Екофондът въведе прозрачни процедури за възлагане на обществени поръчки - добър пример за страната.
Всичко това ме води до днешния ден.
В условията на нарастваща несигурност и все по-чести и неочаквани шокове трябва с непоколебима решимост да съхраняваме силата на институциите, които са като котва в бурно море - гарантират устойчивостта на икономика в период на нестабилност:
- фискалната рамка, която гарантира устойчивост, създава условия за стабилизация и подобрява ефективността;
- независимата централна банка с ясно определени правомощия, която печели и се ползва с доверие сред политиците;
- регулаторните политики, които създават равни условия за фирмите и физическите лица; и основните принципи на правото на частна собственост, изпълнението на договорите и върховенството на закона.
В случая на България изграждането на тези стълбове изигра огромна роля в процеса на трансформация. Предвид многото предизвикателства, пред които сме изправени, е наложително тази трудно спечелена институционална сила да бъде защитена и съхранена.
Чували сте старата поговорка "Капка по капка - вир". Позволете ми да ви предложа една съвременна версия от света на икономиката: "Институция по институция - силна икономика".
С известни съкращения. Заглавието е на "Дневник", оригиналното заглавие на речта е "За ролята на институциите в икономическата трансформация на България".